"Три години работих на загуба, но успях! С лигльовци и пияници култура не се прави"

На първи април в Зала 1 на НДК ще се проведе най-голямото в историята на страната родно стендъп комедийно шоу, в което участие ще вземат най-добрите професионални комедианти в България.

Два дни след това, на трети април, отново в Зала 1 на НДК ще пристигне една от най-големите световни звезди на комедията - Еди Изард - за да представи шоуто си „Форс мажор“, с което обиколи земното кълбо.

Общото между двете събития, освен смеха, е Иван Кирков - първият професионален стендъп комедиант в България и бащата на жанра у нас, виновен за създаването на "The Comedy Club Sofia" и гостуването на Джими Кар, Дилън Моран, Дани Гроздич и Стивън Еймос.

OFFNews се срещна с него, за да поговорим за успеха и труда, който стои зад него - три години работа на загуба, пот, сълзи и компромиси, както и какво е сбърканото в българската култура и как може да се промени.

Разкажете ми какво ще се случи на 1 април в Зала 1 на НДК.

Предстои да се случи най-голямото шоу, което сме правили досега в България изобщо, в което ще участват всички комедианти на "Комеди клуба". Резидентите ще бъдат основната част, а по-новите комедианти ще подгряват в общ блок в началото. Подготвили сме доста ексклузивен материал, може би 90% ще бъде показан за пръв път пред публика. Младите комедианти ще представят най-доброто от себе си, а резидентите ще излязат с изцяло нов материал.

Резидентите са основните комедианти в клуба, които са се превърнали в професионалисти, като всички те са минали през отворения микрофон (open mic) като аматьори и постепенно са се изкачили до най-високото ниво. Всеки е свободен да се пробва в специално организираните вечери по повода, като тези, които се представят добре на отворения микрофон, ги каня да подгряват, най-добрите от които стават редовни изпълнители, и последното ниво е да станеш резидент. Засега сме трима резидентите, 10 са основните комици, към тях още 5-6 са полупрофесионалистите. Сложи ги 18 общо.

Преди година и половина, когато открихте "Комеди клуба", бяхте четирима в цялата страна.

Точно така, но с времето се развихме.

Колко време ще продължи представлението в НДК?

Ще продължи малко над два часа, като цената на билетите е изключително ниска за събитие от подобен калибър - от 18 до 38 лв., може да ги намерите в "Ивентим" и почти всички големи книжарници. Нарочно не са скъпи, защото не се опитваме да спечелим от това, ами да си прекараме страхотно с публиката по време на патронния празник на "Комеди клуба" - Деня на шегата. Интересът към събитието е голям, билети все още има, но очаквам в последния момент, както обикновено, да се изкупят и останалите билети. Очертава се вечерта да е с много по-различно усещане от това, с което сме свикнали в клубчето, защото там събираме по 100 и кусур души, а в залата ще са над хиляда.

Не се ли бие малко шоуто с идването на Еди Изард на 3 април?

Да, но ние сме запазили залата за първи април още от миналата година и нямаше как да променим датата. Когато ми се обадиха мениджърите на Еди Изард, с които работим отдавна заедно, но все не му оставаше време да дойде в България, просто нямаше как да откажа за тази дата, защото графикът му е адски натоварен и друг шанс кой знае кога ще имаме. Редовно правя проучване сред феновете кого искат да видят на живо и Еди е номер едно сред комиците в Европа заедно с Джими Кар, когото вече доведохме.

Ще се опитаме да направим успешно и двете събития в рамките на три дни, което е лудост, но при нас всичко е така. Когато започвахме с клуба, всеки викаше, че сме луди: "Как ще просъществува в България комедиен клуб?" Сега сме пълни минимум 4-5 дни в седмицата. Нещата се получават трудно, няма да лъжа, но се стараем в името на публиката, искаме да ѝ представяме всеки път нещо ново, различно и яко.

Трудно е само с трима души да вадите нов материал непрекъснато.

И да сте най-добрите трима на света, не може да стане, дори да сте вундеркиндове някакви. Всеки си има собствен стил, харизма, която трябва да се разнообразява. Ти можеш ли да гледаш всяка вечер филми само с любимия си актьор?

Как вървят отворените микрофони, с които набирате нови комедианти?

Вървят на приливи и отливи. Интересното е, че все се появяват по 2-3 добри на месец, след което има няколко месеца затишие и отново изникнат 2-3 души наведнъж. Но сега вече желаещите имат шанс да се развиват. Преди, когато започвахме, имаше по 2-3 представления месечно, сега всяка седмица имаме по 5 участия само в София, в "Петното на Роршах" в Пловдив имаме 5-6 на месец, във Варна поне 2. Ходили сме в Габрово, Велико Търново, правим всеки месец мини турне в 4-5 града в страната. Аз съм от Стара Загора и за мен е предизвикателство да намерим там клуб, в който редовно да имаме шоута, както и в Бургас.

Има ли разлика в чувството за хумор на хората по различните градове?

Може би в София е малко по-различно, защото хората са по-сдържани, не се отпускат да бъдат шумни, сякаш се притесняват да не се изложат, ако се разсмеят силно. Нали знаеш в киното, ако се случи нещо и се изсмееш, а гаджето ти те сръчка да си по-тих. В другите градове сякаш е по-различно, защото идват тези с най-голямото желание, а в столицата идват всякакви хора: от фенове до гости, които просто им е било любопитно за какво става въпрос. Като цяло готини и млади хора има навсякъде и ни се кефят.

Помня обаче, че веднъж бяхме в Габрово в Дома на хумора и сатирата, където ми беше много мерак да представяме, защото като дете прабаба ми имаше гоблен на стената по случай еди колко си години от основаването на Дома на хумора и сатирата. "Ей, че яко, хуморът си има дом!", мислех си тогава и ми беше някак сантиментално да ида там. Така се разбрахме с директорката на Дома, която го развива със страст и грижа нещо да се случва там, и отидохме. В залата беше пълно с хора от всякаква възраст, включително и един господин на 70-80 години с неговата дама. Моите шеги принципно са по-мръсни понякога, но си рекох, че в случая ще ползвам по-чист материал от уважение. Нещо обаче го попитах човека дали е във връзка и той ми отвърна: "Всяка вечер съм с нова 80 години вече", и като тръгнаха едни шеги и майтапи... Оказа се, че в Габрово хората имат страшно развито чувство за хумор, никога не ми се е случвало в София възрастен човек да се майтапи и да ми връща реплики.


А платиха ли ви габровци?

Майтапът настрана, но не го правим за парите. Лично аз в София съм по-съгласен да вземаме пари на публиката, но като отида в малък град и знам колко им е трудно на хората, лично аз не искам да вземаме, даже гледам да похарчим някакви пари за местната икономика. Затова в по-малките градове гледам да го направим постижимо да дойдат повече хора, на нас ни стига като видим такива хора като дядото в Габрово.

Представяте ли извън България?

Понякога, най-вече на Балканите, в редки случаи пращаме хора на отворени микрофони в Англия, за да видят там как стоят нещата. Много е важен майчиният език какъв ти е, затова стоим най-вече на Балканите.

Кого ще доведете след Еди Изард?

Родната публика за съжаление не познава в детайли комедийната сцена и затова преговаряме само с най-известните, за които е чувала, което ни ограничава до избор от 4-5 звезди, които не сме довели все още. Това е трудно и поради другата причина, че големите имена понякога имат твърде тежки изисквания за покриване. Преговаряли сме с няколко от най-големите, но много натежава публиката, която би дошла. Американските звезди например идват в Европа за по 20 дни: 5 са в Лондон, после в Париж, Скандинавия и остават средно по 2 дни за Централна и Източна Европа. Къде ще отидат, ами в града, който ще им предложи най-много публика и пари. Ние имаме партньори в Чехия, с които работим заедно, но често мениджърите избират Прага пред София... За тях няма разлика между двете места, просто на едното им предлагат повече пари, защото тук хем няма да дойдат много хора, хем не мога да поставя цена повече от 30-40 долара максимум на билет, а имай предвид, че те в Америка взимат по 100 долара на билет и пълнят зали с няколко хиляди души.

За концерти се пълнят залите и стадионите, може би е възможно и за комедиант.

Лейди Гага ще напълни 100 000 стадион сигурно, но комедиант ще събере максимум 5000 души публика в България. Просто този жанр не е добре известен у нас. Американците са друг континент и са затворен пазар, там градче с размерите на Чирпан ще събере повече публика от цяла София, що се отнася до стендъп комиците. От Европа обаче доведохме Джими, Еди, Дилън, да не са малки имена? Но те чисто географски са по-близо, могат да обикалят повече, да се връщат при семействата си, Джими например дойде с приятелката си в София. Американците, когато идват тук, не казват: "Отивам в Сърбия или България", казват: "Отивам в Европа".

В момента преговаряме с няколко големи американски имена, няма да кажа кои обаче, за да не вдигам надеждите на хората, ако нещо се прецака. Не са надежди, а са сигурни участия, само трябва да се разберем кои хора и кога. Трудно е, но успяваме, защото съм готов да работя на загуба, само и само да го направим, защото това ми е мечта. Затова вече у нас за кратко време дойдоха световни звезди, които малко балкански страни са привличали.

Получавали ли сте държавна или общинска подкрепа за проектите си?

Много хора ме съветват да правя нещо с общината, но системата е толкова трудна, че лично аз предпочитам да си стегна задника и да работя здраво, да промотирам здраво и да спечеля сам парите, които биха ми отпуснали, отколкото да си губя времето с администрацията. Ходенето по институции е като хазарт - залагаш седмици и месеци наред време, усилия и пари, а накрая е рулетка и не знаеш дали няма да попаднеш на черно и да изгубиш всичко, или на червено и да получиш нещо. Вместо това се самофинансираме, като работим здраво на няколко фронта, 1000 пъти по-добре ми е със спонсори отколкото общината.

Това е ново изкуство и не го разбират чиновниците: "Стендъп комедия ли, какво е това?" Почваш да обясняваш, че е като театър - "Ама театър ли е?" - ми не е - "Какво е?" - като моноспектакъл е - "А такова ли е?" - ми не точно, българско е... Просто някои хора от администрацията не могат да го възприемат.

Чувал съм че в Румъния държавата отделя много пари за концерти и събития.

В Румъния наши партньори супер много работят с държавата, в Букурещ особено, и се получават добри неща. При нас държавата помага за определени изкуства, джаз музиката например чувам, че се справя добре, но до нас не е стигнала. Но, както казах, съм деен и ще работя двойно, вместо да разчитам на помощта на някакви хора.

Какво научихте от работата си по стендъп комедията?

Научих, че публиката се променя заедно с теб и на колкото повече неща я научаваш, толкова повече иска и се развива и самата тя заедно с теб. Преди 2-3 години много малко хора изобщо знаеха какво е стендъп, а днес това не е така. Всеки иска готини неща, въпросът е да му ги предложиш и да го научиш.

Горд съм, че самата дума "стендъп" ние я вписахме на български как ще се изписва. Над 90% от хората, които я изписват, сме ние и се надяваме речникът да вземе нашия вариант.

Не можеше ли на български да измислите нещо?

Всеки език си има многообразие и ще се загуби играта на думи. "Stand up" означава "изправи се", "застани зад убежденията си" и т.н. На български можехме да вземем само едното от значенията, като "права комедия". То е като с "компютър", не го превеждаме "сметачна машина".

Да, но съм забелязал, че много от журналистите ни и от културните дейци непрекъснато вкарват нови и нови напълно ненужни и грозни чуждици в българския език.

Писателите ни, ако започнат малко повече и по-стойностни неща да пишат, ще могат те самите да измислят нови български думи. Шекспир е революционализирал английския език, Вазов българския, но Вазов го няма от много време, трябват ни нови и качествени писатели, които да не се оглеждат за субсидии, а да се стегнат и да пишат яко, да вложат себе си в книгите, така че да ги кефят и тях, и читателите.


Напълно съм съгласен, вместо да сме чуждопоклонници, защото е по-лесно.

Имай предвид, че като сме 7 милиона души, а в света има 7 милиарда, е нормално на планетата да се раждат 1000 пъти повече неща отколкото в България, но разбирането, че тука няма и не може да има е напълно погрешно. 'Ми няма и ти си човекът, който може да напише хубав роман и да го направи да го има. Дай си целия живот за това, излей го на страниците и ще има, това важи за всяко нещо. Българите са супер кадърни хора, но не спираме да се оплакваме, че няма да дадат субсидия, че нямало да стане. На колко хора в Щатите им дават субсидия? Там просто бачкат от сутрин до вечер.

Да не говорим, че като население или територия все още сме много по-големи от редица европейски страни, но въпреки това произвеждаме много по-малко качествени културни кадри и произведения – нямаме съвременна музика, литература, живопис.

В Австрия са най-яките школи по класическа музика и опера, но поп музиката им я няма никаква. Живял съм и съм работил там 10 години, пълно е с измислени глупости и знаменитости.

Да, но те делят общ език с немците и Германия ги снабдява с култура.

Там Германия ги снабдява, така е.

Да вземем Швеция за пример, страна с под 10 милиона население, което допреди 20 години беше по-малко от българското. Въпреки това те са имали и продължават да имат страхотна културна сцена, която се развива международно на английски и дори на шведски.

У нас групите и браншовете са много разединени. Ние от "Комеди клуба" израснахме, защото сме обединени и работим за една обща цел. Нито Зала 1, нито Еди Изард, нито YouTube каналът ни щяха да са възможни, ако бяхме разединени. Просто сме хора без големи претенции, вярващи в обща идея. Също така повярвахме, че е нужен качествен мениджмънт, тъй като много хора си мислят, че мениджмънтът е глупост и нещата се случват от само себе си.

Светът и скандианвските страни в частност много оценяват мениджмънта. Така артистът си твори, а другите организират, рекламират и градят името му. Това е един от големите минуси в България, че творците много се разпокъсват. Ще дам пример с един много голям софийски театър, за който ми разказаха, че тръгнал да се разделя. Когато едната трупа се отделила, театърът-шапка изкъртил паркета и седалките на залата, не защото му трябвали, а за да прецакат другите след тях.

Преди време правих интервю с Робърт Уау, шведски музикант и режисьор, творящ в България, който ми каза абсолютно същото за мениджърите у нас и там. В Швеция те гледат да влагат пари в теб и да се развивате заедно, докато в България мениджърите гледат да излапат набързо парите, изкарани от творците, и да ги захвърлят.

Едните планират краткосрочно, а другите дългосрочно. Явно, щом го е казал, си има защо. Аз лично имах шанса да се самофинансирам и 3 години работих на пълна загуба, защото ми беше страст. Хората си мислят, че да си егоист значи да искаш да си добре, 'ми не е така. Егоист е, когато искаш да си добре за сметка на другия, който да бъде зле. Ако ние двамата с теб живеем заедно, аз ще искам да съм добре, но няма да ми е приятно да те гледам окаян. Не искам ти да си до мене в стаята и да плачеш, докато аз си правя кефа, защото така ще се създаде депресирана обстановка и никой няма да има ползва в крайна сметка.

Мениджърите, ако искат да създадат супер звезди, които да печелят страшно много и така да се облагодетелстват всички, трябва да спрат да бъдат егоисти. Мисля, че това се прави само в чалга индустрията, затова и тя се развива и печели, въпреки че не съм на 100% сигурен.

Но това не се отнася само за културата, ами за всичко. Шефовете трябва да се грижат служителите им да са добре, за да печели цялата фирма. Ако вземаш 100% от 100 лв., е по-тъпо от това да вземеш 10% от 1 милион лв. Можеш да прецакаш някого само веднъж, защото след това повече няма да иска да работи с теб. Но да работиш и развиваш партньорство можеш до края на живота си.

И аз съм забелязал това, което казва шведът, всеки гледа да прави краткотрайни партньорства. Да не мислиш, че не ми се ходи на як концерт на български изпълнител?

Б.Т.Р. правят, няколко други също.

Да, ама те са от моето детство, искам да ида на голям як съвременен рок концерт! Защо само Слави може да прави концерти, защо да няма рок и поп групи? На този свят трябва да си заслужиш всичко. Не може да завършиш НАТФИЗ и да чакаш да станеш голям актьор, музикант или писател. Всичко се учи с много работа, пот, кръв и готовност да работиш навсякъде, само и само да израснеш.

Аз и останалите български комедианти бяхме готови на всичко и достигнахме нивото, на което сме сега, именно така. С разглезени хора не се постигат успехи. Световните звезди са се разглезили чак впоследствие, след като са постигнали успеха си. Ако пиеш всяка вечер, как ще постигнеш нещо?

Накрая нека все пак се върнем към комедията и 1 април, какво послание ще отправиш към хората?

Надявам се 1 април да го направим ежегоден празник за цяла България. Успяхме да разпространим стендъп жанра, отворихме "Комеди клуба", поканихме най-големите звезди, създадохме комедиен подкаст, сега това е следващата ни задача. Искам българите да очакват този ден всяка година, да си разправят смешки и майтапи, да си правят шеги в офиса, да бъдат щастливи и усмихнати на 1 април. Нека както в Габрово си имат Дом на хумора и сатирата, така и в цяла България да има Ден на хумора и шегите.