Цветелина Пенкова: Политика трябва да се прави в диалог с хората

Цветелина Пенкова е трета в листата с кандидати на БСП за предстоящите избори за Европейски Парламент. Тя започва своята професионална кариера като инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия (RBS). Завършва висшето си образование с магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания, а преди това учи Финанси и икономика в Университета Бокони в Италия. Като част от обучението си в Бокони следва 2 години в Централния Европейски Университет в Унгария и 6 месеца в Университета МакГил в Канада.

В една от паузите между многото срещи и пътувания в рамките на кампанията, успяваме да й зададем няколко въпроса.

Вие сте относително непознато име за широката публика, а и за политическите анализатори. Обществените Ви изяви се свързват най-вече с работата Ви като заместник председател на организацията на младите българи в чужбина „Милениум“. Кое е най-важното, което трябва да знаем за Вас лично и за вижданията Ви по отношение на посоката, в която трябва да се движи ЕС и България, като част от него?

Така е, аз съм непознато име и си давам сметка, че това неизбежно дава възможност за всякакви спекулации. Преди време Джеф Безос каза, че Интернет е машина, която ни убеждава в убежденията ни – т.е. в мрежата и в медиите хората търсят най-вече потвърждение на собственото си, предварително съставено мнение и аз няма как да избегна това. Ще кажа, че в момента съм финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон и кандидат за евродепутат от листата на "БСП за България". По време на обучението и на работата ми в чужбина винаги съм била обществено активна. По разбираеми причини усилията ми са били съсредоточени основно върху проблемите на българите в чужбина – например, облекчаване на изключително тромавата процедура за легализация на дипломите за образование, разширяване на възможностите за търсене и смяна на работа, преодоляване на ограниченията за участие на българите зад граница в националните избори. Това са съвсем реални трудности в процеса на свободно движение на хора в ЕС и за тях трябва да се търсят практически решения извън чисто декларативните намерения и обещания. Убеждението ми е, че така трябва да се подхожда и към всяко предизвикателство в Европа. А такива има много.

Един от основните проблеми на европейската икономика се корени в стагнацията по отношение на нови технологии, производителност и липса на иновации. За съжаление в реториката в България все още евтината работна ръка се отчита като предимство и начин за привличане на чуждестранни инвестиции. Това всъщност е симптом на ниска производителност. Целта на България не е да привлича производство заради ниски цени, а заради висока добавена стойност. Българинът не е втора ръка гражданин на Съюза и това не трябва да бъде просто лозунг от тази кампания, а кауза, която споделят всички български евродепутати.

Не по-малко предизвикателство за Европа е да се пребори със социалното неравенство и ниските доходи. Решението не е Европа на две скорости, а усилия за предлагането на еднакви възможности, независимо от държавата членка. Да се работи в посока на реално приложими общи социални политики в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост и доходите, в това число и със средства на Европейските фондове.

Клуб „Милениум“ излезе със собствена листа от предложения за евродепутати под надслов „Път на младите“. Какво Ви накара да изберете да бъдете част от номинациите на БСП, а не на колегите Ви от сдружението?

Милениум Клуб България е неправителствена организация и няма как да има собствена листа на предстоящите избори. Там членуват хора от целия политически спектър: ляво-център-дясно. Членовете на Милениум Клуб винаги са били професионалисти с разнородни политически пристрастия, но обединени от общата цел да работят за страната и за подобряване на диалога между българите в България и тези, които са избрали да живеят и да се реализират в чужбина. Някои от нашите членове се включиха в листата “Път на младите”, която се регистрира от политическите партии НДСВ и Новото време. Аз, от своя страна, участвам в листата на „БСП за България“. Член съм на БСП от 2007 г.

Щастлива съм, че през последните три години съм част от Милениум Клуб. Това е общество, в което членовете надмогват индивидуалните си политически пристрастия и отделят безвъзмездно време и усилия, за да градят мостове между диаспората и българския бизнес и политика. Но в политиката вярвам, че трябва да имаш ясен политически профил и позиции, които да отстояваш.

При това положение какво е отношението Ви към някои позиции, изразени от ръководството на БСП, които съществено се разминават с тези на ПЕС – например, санкциите по отношение на Русия, подписването на Истанбулската конвенция, Пактът за миграция. Като евродепутат чии позиции ще защитавате при подобни разминавания - тези на съпартийците си в България или тези на колегите си в европейското политическо семейство?

Хубаво е да има различни мнения, когато те са ясно аргументирани. Всяка партия от семейството на ПЕС формира своите разбирания с оглед на националните си интереси, култура и ценности – това не е качество, присъщо единствено на БСП. И това не се случва единственот в ПЕС. Нормално е позициите да не се припокриват във всички аспекти. Като евродепутат ще се стремя да отстоявам вижданията на българските граждани. Смятам, че прекалено дълго време мнението на гражданите не бе отчитано и за съжаление именно това доведе до тези силни антиевропейски настроения, на които сме свидетели днес. Политиката трябва да се прави в диалог с хората – тяхното мнение трябва да бъде чуто внимателно и с разбиране, а не да се пренебрегва с лека ръка като несъстоятелно и некомпетентно.

Конкретно за Истанбулската конвенция се произнесоха Конституционният съд и Националният съвет на БСП, след като обществото реагира отрицателно. Документът поставя на дневен ред изключително важния проблем за защита от домашно насилие над жени и деца. Моето мнение е, че за тези проблеми приоритетно трябва да се търсят решения на национално ниво. Не трябва да забравяме, че нашият правов ред дори и без ратификация на Истанбулската конвенция предвижда наказания, а БСП внесе допълнителни промени, които имат за цел да защитят жените от домашно насилие. Като правова държава имаме в ръцете си всички необходими механизми, за да постигнем това и без да разчитаме непременно на Конвенцията.

Пактът за миграция е чувствителна тема. Важно е да се отчете, че различията по отношение на тази политика в рамките на Европейския съюз са резултат на интереси със специфична икономическа обосновка. Позицията на БСП е, че държавите трябва да имат контрол по отношение на миграционната политика. Като български представители в Европейския парламент, наше задължение в този случай е да отстояваме преди всичко интереса на българските граждани и да защитим позиция, при която Пактът не налага промени в нашето законодателство, които биха имали негативни икономически и социални отражения в българското общество.

Същото се отнася и до санкциите по отношение на Русия. България трябва да има своя ясен и отчетлив глас в процеса на вземане на решения на европейско ниво. Тя трябва да е активен участник в този процес, а не просто техен технически изпълнител. Това е особено важно, когато става дума за търсенето на пресечна точка между геополитически реалности и национални интереси. Санкциите до момента видимо не дават резултат, затова е нужно да се търсят други начини за полезен ход в отношенията с Русия на европейско ниво.

В каква насока и области са личните Ви професионални интереси в европейската политика?

Предвид професионалната ми реализация до този момент съвсем естествено проявявам интерес към финансовите политики на европейско ниво. Опитът ми в сферата на финансовата индустрия ще ми помогне да работя за по-справедлива финансова система чрез общоевропейски регулации. В момента Англия е финансовият център на Европа. Това ще се промени в момента, когато Брекзит стане факт.

Освен финансист, аз съм и млад човек. Моето убеждение е, че няма как да си пълноценен, ако се стремиш само към собствена реализация и не се опиташ да бъдеш полезен и на другите. Не ми е достатъчно да знам, че аз съм ОК, при положение, че има много млади хора, които нямат достъп до качествено образование или не могат да се развиват в професията, за която са мечтали. Интересът ми е да участвам в разработването и прилагането на политики за подпомагане на младите хора и младите семейства с конкретни програми в сферата на културата, образованието, здравеопазването.

Кое е най-симпатичното Ви качество и кое е това, което ви създава най-много проблеми засега?

Аз съм прям и откровен човек. Мисля, че това отговаря на въпроса и в двата му нюанса.

Най-великата европейска песен или роман (мислител) учен или политик на всички времена?

Както и да отговоря на този въпрос, все ще е непълно и едностранчиво. Клише е да се каже, че Европа е люлка на западната цивилизация, но пък причината една фраза да стане клише е, защото в нея има много истина. Европа е такава, каквато я познаваме днес, благодарение на таланта и усилията на гениални умове, но и на безброй безименни хора, които просто са ви вършели работата всеотдайно и почтено. Днес всеки знае имената на Дюма, Пушкин и Моцарт, на Тесла и Айнщайн и разбира се - на строителите на обединена Европа Робер Шуман и Жан Моне, до които бих наредила и Бисмарк, и Левски. Все пак ми се иска тук да откроя специално името на Шарл дьо Монтескьо. С труда си „За духа на законите“ той всъщност поставя основите на стабилен и балансиран правов ред на държавите в Европа - ред, който възпира всевластието и абсолютизма и създава предпоставки за духовен, политически и икономически подем. Защото ако не дадем шанс на правото, ще се случи това, за което днес пеят едни други изключително талантливи европейци „Muse” – ще ни управлява параноята, пиар акциите и „дебелите котараци“. А като млад човек, като българка и като европейка, аз не искам това.

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019