Татяна Иванова: Административната тежест в охранителния бранш е голяма и без оценка на въздействието

По повод Деня на охранителя и на частната охранителна дейност с покровител е Свети Мина, разговаряме с Татяна Иванова. Тя е изпълнителен директор на Индустриален клъстер сигурност, член на Съвета на председателите и секретар на Комитет „Сигурност" при Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес. От 2000 г. работи в сектора на частните услуги за сигурност към браншовите организации, участвала е в работната група по изготвянето на Закона за частната охранителна дейност. 

Какви са проблемите в бранша и бяха ли решени с последните промени в законодателството?

За проблемите в бранша мога да говоря много. Въпросът по-скоро е дали има чуваемост. И това е риторичен въпрос, защото отговорът е "Не". Като започнем от това, че секторът е нереформиран и недефиниран. Това само по себе си означава, че много от дейностите не са разписани, освен от НСИ, които стриктно и бързо приложиха промените от Евростат и го разписаха, и не сме заложени, там където ни е мястото. Нашият сектор предоставя бизнес услуга или по-леко казано: ние сме търговски дружества, които доставят специализирани по своята същност услуги срещу договор и заплащане, като тези услуги са така наречените в докладите на ЕК "хибридни" по своята същност. Т.е. в тях могат да се видят елементи от дейностите на държавните структури, но само на територията на обектите, които охраняваме или изпълняваме дейностите от спектъра ни. И не сме, както мислят повечето хора, част или отдел на МВР.

Така че проблемите са дълбоки и като същност, и като начин на решаване.

Факт е, че имаме един изчерпан, непълен по своята същност и противоречив Закон за частната охранителна дейност, който по скоро създава административна тежест и проблеми от колкото да регламентира дейността ни. Факт е, че има множество подзаконови нормативни актове, които противоречат, както на бизнес логиката, така и на закона. Факт е, че който, откъдето и както поиска, може да ни контролира и санкционира. Факт е, че се приема законодателство на „парче" и само и/от в полза на МВР. Примерите по темата са безкрайно много.

Дайте един такъв пример.

Това, което например е от особено значение за всички ни, са обществените поръчки за охрана. Пълен кошмар. Първо, документите се изготвят от хора и експерти, нямащи нищо общо и никаква компетенция в материята, залагат се параметри от типа "охранителите да имат опит в педагогическата сфера и с работа с деца". Извинете, това са охранители, не са детски учители (с уважение и респект към тях). След което при офертите се гледат от почти тази същата „експертна комисия"за „икономически най-изгодна цена" , разбирай – най-ниска такава, и въобще не се отразява например фактът как се формира тази цена, какво влиза в нея, дали е спазено законодателството за заплащането, как ще се формира тази цена след три години, какво е качеството на услугата.

Сиреч държавата стимулира създаването на така наречения "сив сектор". Тази същата държава, която на следващата година ти променя без основание и обосновка за малките обществени поръчки и ти казва: "Не може да се прави анекс и промяна на договора от една страна, а от другата ти казва: „Спазвай законодателството и Кодекса на труда" Е, как да стане?

И не на последно място, контролът и оценка на изпълнението на качеството на услугата. При неправилно зададени параметри се получава грешен резултат, но за кого? Това е сигурността ни все пак.

Ако трябва да обобщя - не, не са решени проблемите в сектора с последните промени в законодателството. Напротив, хаосът става и е още по-голям. Административната тежест става още по-голяма и е без реална оценка на въздействието. А става въпрос за много заети в сектора – защото тук не говорим само за охранителите, които са видимите и те не са никак малко. Има още много колеги, заети в мониторинг центровете, патрулите и т.н. Трудно е да се каже точна бройка, защото, както споделих по-горе, ние не сме дефинирани като сектор и не сме обхванати от статистика, но по груби сметки са над 150 000 човека при всички дейности.

Оборотите, които ние доставяме като услуга в икономиката на страната, също не са никак малки, независимо че възложителите ни се опитват да действат на принципа "по-евтино, ако може без пари". Те предпочитат да дадат 30 лв. за забавление вкъщи, но не и 30 лв. за сигурност у дома. Парадокс, нали? Но за това сме си виновни и ние, тъй като има компании, които „доставят качествена услуга СОТ" по 10, 15, 20 лв. на „промоция". Не може да се достави качествена услуга с качествена техника на такива цени, отделно, че хората не познават дейността ни. Но сигурността не се вижда, нито можеш да я пипнеш, нито можеш да я подушиш… Можеш да усетиш само липсата ѝ, но тогава обикновено вече е късно.

Само на Европейско ниво при анализ на ЕК по темата преди да се разпише "Стратегията за развитие на частната индустрия за сигурност" се „губеха" или имаше разминавания в данните за сектора от порядъка на 35 милиарда евро. За България е много трудно да кажем

Доколко са основателни опасенията, че държавата се намесва с нелоялна конкуренция в охранителния бранш?

Това не са опасения, просто. Това са факти. Да започнем с регулацията. Държавата с наредба да ти разпорежда въвеждането на стандарти, по усмотрение на МВР, в сферата на охраната на физически лица. И това, ако не е пряка намеса на държавата в стопанска дейност..! Или пък създаването на така нареченото държавно предприятие – в пряка конкуренция, то ще прави и одобрение на проектите по изграждане на СОТ. Да не би да са архитекти или проектанти или да имат експертизата, която имат колегите от сектора. БМВ ЕООД, което е 100 процента собственост на МВР, има лиценз за частна охранителна дейност, обучава частни охранители и прави обучения по боравене с оръжие. За какво ѝ е на държавата в лицето на МВР да го има това дружество и кой и как ще контролира едно такова дружество, собственост на МВР? Или може би го върнаха, за да прехвърлят в него директно лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, назначени на несъществуващата в класификатора на МВР "сътрудник - охрана" да извършват охранителна дейност на обекти на МВР, за която дейност обаче в ЗМВР пише, че се извършва от лица с полицейски правомощия? Или за връщането на възмездните договори за охрана и даренията и финасирането на държавно предприятие по търговския закон с пари, събирани от такси и от бюджета? 

Или фирмата МОБА (Министерство на отбраната Българска Армия), където МО директно, без обществена поръчка ѝ възлага охраната. На какви цени преди се извършваше охраната по ЗОП и какви пари се дават сега? Нека сравним къде отиват парите от данъците ни. И още повече сега, когато и на двете министерства, отново им повишиха бюджетите.

Това са част от фактите, съжалявам че точно днес ги коментирам. Но това е административната и икономическа среда в сектора.

Има ли тенденция на окрупняване на охранителния бизнес и как това се отразява на по-малките фирми?

Тенденция – и да, и не. По-скоро, така като го наблюдаваме, са опити за разширяване на поле на действие от определени компании. Твърде рано е да се коментира като тенденция за окрупняване. 

Малките регионални фирми, за съжаление, по-голямата част от тях са принудени от определени компании да им работят като подизпълнители и да свалят цени и съответно ниво на качество, за да се вместят в условията на големите. Сложна обстановка в сложен сектор.

Но все пак днес е празник и искам да се възползвам от възможността да си пожелаем, както и на всички колеги, и на нашите партньори и възложители. Нека св. Мина ни закриля, нас и семействата ни. Нека сме здрави и много професионални и лични достижения.

Колеги, нашата работа е благородна, в услуга на гражданите и обществото, в налагането на нови стандарти на отношение към собствеността, към имота и имуществото ни. Основните ни пазарни инструменти са доверието на нашите клиенти и възложители и прозрачността, законосъобразността и доказуемостта на нашите действия. Уверена съм, че всеки от нас осъзнава отговорността, с която сме удостоени да се грижим за имотите и имуществото на гражданите, че всеки от нас си дава сметка за цената на всяко свое действие или бездействие, в усилията ни да очароваме клиентите си.

В този празничен ден Ви пожелавам упоритост и постоянство, себеотдаване и ангажираност, в трудната ни денонощна работа.