Проф. Аргирова: Пациент да признава, че има ХИВ? Това нарушава всичките му права

Да се криминализира укриването на наличие на заболяване. Това поиска публично, на пресконференция на 14 октомври, зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Галинка Павлова и допълни, че идващи за планови операции пациенти криели, че имат хепатит В или С, или ХИВ. Ето защо - каза още д-р Павлова - "БЛС настоява да носят наказателна отговорност, когато попълват декларация с невярно съдържание".

Изказването предизвика огромно възмущение. На следващия ден Националната пациентска организация (НПО), председателствана от д-р Станимир Хасърджиев, даде пресконференция, на която той поиска Министерството на здравеопазването за излезе с официална позиция и заяви още: "Цялата пациентска общност сме потресени от тази позиция и силно се надяваме, че тя не изразява официалното становище на съсловната организация на българските лекари, а е само лично мнение на отделни представители на нейното ръководство".

Изказването на д-р Павлова беше предшествано от друг скандален случай на незачитане достойнството и правата на пациент, включително недопустимо разкриване на тайната на дигнозата ХИВ-инфекция от лекар. На 24 септември bTV излъчи репортаж от УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Тогава в присъствието на целия състав на Първо УНГ и с участието на началника на клиниката началникът на отделението проф. Чалъков заяви за пациент, че лекарите се усъмнили в поведението му и се обадили "където трябва", намерили "в регистъра", че този човек е бил регистриран като вирусоносител през 2006 г. На следващия ден - продължава проф. Чалъков - минах визитация и го попитах пред всички: „Ти защо не казваш, че си болен, че си вирусоносител? Отговорът му беше „Извинявайте, сбърках..."

Въпреки погазването на правата на пациента и публичното му унижение БЛС реагират в подкрепа на ИСУЛ. На сайта на съсловната организация се появява изявление на председателя на съюза д-р Венцислав Грозев, който пише: "Изцяло подкрепяме притесненията и протеста на лекарите от МБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Те не са сами в борбата си и БЛС ще направи необходимото, за да може чрез законодателни мерки да се стигне до максимално регулиране на този процес и рискът от подобни ситуации да се сведе до минимум. За съжаление, това не е единственият случай в България. Доста подобни инциденти има, особено при колегите с хирургически специалности. Пък и не само при тях, а при всички, които правят манипулации, свързани с кръв и кръвни продукти. Ясно е, че в държавата ни трябва да се помисли за система от мерки, включително и законодателни, да се предприемат такива стъпки, които да гарантират здравето на персонала, който се занимава с болните хора, а в същото време по този начин да се ограничи и разпространението на болести като хепатит, СПИН, туберкулоза и други. Трябва много внимателно да се подходи по този въпрос. Естествено, това води след себе си и финансови тежнения – към лечебните заведения и към държавата, но, в края на краищата, това е грижа както на Лекарския съюз, така и на Министерство на здравеопазването и на държавата като цяло."

Във връзка с тези случаи OFFNews потърси мнението на професора по вирусология, създател и завеждащ на Централната лаборатория по СПИН Радка Аргирова, вирусолог в болница "Токуда". От 1987 до 2012 г. проф. Аргирова завежда последователно лабораторията по СПИН, лабораторията по ретровируси и лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Проф. Аргирова е преподавател по вирусология в СУ, зам.-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор (1995-1997), председател на програмния съвет по СПИН към Медицинска Академия (1991-1993 г.), координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО в Женева, Швейцария (1992–1994 г.) във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН. От 1994 до 1996 г. проф. Аргирова е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS). Експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипини през 1994-1996 г. Проф. Аргирова е председател на Българското дружество по медицинска вирусология (от 2001 г. до момента), зам.-председател на Българския съюз на медицинските специалисти (2010-2013), член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society), член на Европейската клинична асоциация по СПИН ( European AIDS Clinical Society), председател на Медико-биологична секция към Хумболтовия съюз в България (от 2010 насам).

Проф. Аргирова, как реагирате, когато чуете Ваши колеги публично да разкриват тайната на пациент с ХИВ, както това се случи в ИСУЛ?

Тук са нарушени всички права на човека, всички права на пациента, абсолютно всички.

Трябвало когато болният влезе в болница, независимо за какво, да каже дали има хепатит В или С, сифилис, не знам още какво. Добре, но аз питам ако той не знае, че има хепатит В или С, или ХИВ инфекция, какъвто е най-честият случай? При моя двугодишен опит в болница "Токуда" лекарите и лабораторията сме открили над 10 лица, заразени с ХИВ. Нито едно от тях не знаеше. Всички бяха новозаразени. Няма как да знаят и да кажат, че са носители на ХИВ. Да не говорим за вируса на хепатит В и С.

Изобщо това е не само дискриминация спрямо болните и спрямо човешките им права, това е и страхотно незнание от страна на лекарите. Защото за да се сложи диагноза ХИВ-инфекция, трябва да има образуване на антитела, което изисква време. Ами ако този болен е в този прозоръчен период? Нито той ще знае, нито пробата ще е положителна. И питам аз като знаят лекарите, че еди кое си лице, което е постъпило, е заразено с ХИВ, хепатит В или С, какво следва от това? Ще си сложат ръкавици? Ще работят внимателно? А иначе няма ли да си сложат ръкавици? И няма да работят внимателно, така ли? Просто е невероятно това, чудовищно.

България е една от страните, които се славеха до този момент – за съжаление при това положение вече не мога да кажа, че е така – с това, че у нас поне правата на личността и правата на болния се спазват. Не може така. Ами утре същото ще стане с мъжете, които правят секс с мъже, с хора, които си признаят например, че проституират – и те ли ще трябва да декларират, защото може да са заразени с ХИВ, нали разбирате? Ама покрай ХИВ може да има и хепатит В и хепатит С. Това е изключително нелепо.

Има универсално правило в медицината и то гласи: „Всеки болен и всяка биологична течност я третирайте като заразена с ХИВ, хепатит В и хепатит С. Не е важно знаете или не. Дръжте се по този начин, все едно човекът е заразен, все едно тази кръв, урина, ликвор е заразена. Всички трябва да работят с ръкавици. В тази болница, слава Богу, това е не само абсолютно задължително, но и всички го правят и болен с ХИВ от тук не е изгонван, а това често се случва в България. По тази причина тези хора не отиват на лекар, не се лекуват и инфекцията напредва. Те, естествено, стават преносители и заразяват.

Болници гонят пациенти с ХИВ?

Ами да, изготвани са от болници и отделения. „Не щем тук серопозитивни. Вървете където искате. Идете в инфекциозна болница.“ Тук това не се случва. Многократно е ставало въпрос и многократно съм го виждала – това нещо не се случва в тази болница, но от нашите болни знам, от тези, които са заразени с ХИВ, че това се случва често. И те казват: „Искаме лекари да ни преглеждат“ и имат предвид лекари по всички специалности, защото тези хора, като всички хора, си имат оплаквания. Може да го заболи зъб, може да има кардиални проблеми, може да падне да си счупи крак – трябва му ортопед, на жените им трябва гинеколог и т.н. На всички тези лекари те трябва да кажат, че са серопозитивни. Защо?

Наистина защо? Как си го обяснявате?

С чисто незнание. И тук моят упрек е изключително към Националната програма за контрол на СПИН и туберкулоза. Как може досега да не се е случило обучение на лекарите? Значи те не са обучени. Младата генерация лекари не са обучени за това. Живеем във време, когато има ХИВ-инфекция, има хепатит В, има хепатит С. Аз ще ви кажа само едно – хепатит С беше открит през 1989 г. Знаем ли ние още колко вируса ще бъдат открити? Науката продължава да се развива и продължават да се появяват нови вируси. При това положение какво правим ние, ако не спазваме универсалните предпазни мерки? То е казано: трябва да се слагат ръкавици, очила, лични предпазни средства. Разбирам, че има риск, следователно трябва да се работи с ръкавици. Аз 30 години работя с тези болни, непрекъснато и нищо ми няма, но винаги работя с ръкавици и им се извинявам, че ги пипам с ръкавици или че вземам кръвта им с ръкавици, но те знаят много добре, че така трябва и при всеки човек се работи с отделни предпазни средства.

Безкрайно съм възмутена от изказването на зам.-председателя на БЛС д-р Павлова. Няколко наши организации, които подкрепят хората с ХИВ и хепатитни инфекции, са надигнали глас по отношение на тези неща, но все още няма категорично разграничаване на БЛС от това изказване на тази жена заместник-председател. Как може да се говори така? Те са ходили при нея и са я питали и тя казала, че това било лично мнение. Ами като е лично, излез така, както си излязла на пресконференцията, и кажи "Извинявам се, казах лично мнение, това не е мнението на Лекарския съюз".

Но не е вярно, че тя изразява лично мнение, защото аз имам изказване на председателя на БЛС. Ето го: „Изцяло подкрепяме притесненията и протеста на лекарите от „Царица Йоанна“. И така нататък надолу. Какви притеснения, какъв протест? Те просто не знаят. Тези лекари просто не знаят. Аз съм безкрайно възмутена. Между другото, контактувах веднага с представителството на Световната здравна организация в София, с д-р Михаил Околийски. Съобщих му за тези неща и той каза ако пишем някаква декларация или обръщение, на всяка цена да го изпратим и до него и той ще се обади в Копенхаген по този въпрос. В Копенхаген е европейското бюро на СЗО. И това ще бъде изпратено.

А Здравното министерство?

Мълчи. И Здравното министерство мълчи, ето го, Лекарският съюз е казал как „държавата трябва да помисли за система от мерки законодателни, да се предприемат такива стъпки, които да гарантират здравето на персонала, който се занимава с болните хора. В същото време да се ограничи разпространението на болести като ХИВ/СПИН, хепатит, туберкулоза и други“. Е, няма да се ограничи. Когато гоните болните и зад болните не стоят техните лечители, няма да се ограничи, обещавам ви. Просто няма да стане така.

Това показва такова незнание, че просто нямам думи, а те мълчат. И виждате ли какво щяло да има – според БЛС това водело финансови тежнения към лечебните заведения и към държавата. Но, в края на краищата, това е грижа на БЛС и на Министерството на здравеопазването, и на държавата като цяло. Грижата е да имаме ръкавици и да внимаваме как работим. Е, имаме ръкавици. Всички имат ръкавици. Какво искат сега да направим още? Всеки да попълва декларация дали има хепатит В или С, или ХИВ?

И ако болният е с хепатит или ХИВ, какво – ще изгоним от болницата?

Не знам, най-вероятно ще го изгоним, защото сега на много места така се прави.

25 години съм завеждала лабораторията по СПИН, знаете, че аз я направих. Една лаборантка, която я боли главата, идва и иска да ми каже, че не се чувства добре, но не го казва пред всички, а идва в кабинета ми. Аз уважавам това. Няма нужда на всички да се каже: „Днес Иванка я боли главата“. Няма такова нещо. Всички постъпваме така, а тук какво искаме да правят тези болни? И после ще искаме те това да правят, онова да не правят и така нататък.