Петко Дурмана: Светлин Русев си измисля течения в изкуството и бърка стиловете (I част)

Петко Дурмана е български артист и скулптор, част от работната група на Министерството на културата, която трябваше да изготви концепция и тематико-експозиционен план на Националната галерия "Квадрат 500".

Той коментира пред OFFNews интервюто на председателя на работната група - акад. Светлин Русев, и изрази възмущението си от думите на академика, като разкри абсурдите около създаването на най-скъпия културен проект в България от построяването на НДК насам.

Тези дни OFFNews ще публикува останалите части от разговора с Петко Дурмана, където той споделя детайли от работата на комисията по изготвяне на концепцията, пълната липса на професионализъм сред членовете ѝ и собственото си предложение за концепция на музея, представено пред Вежди Рашидов и акад. Светлин Русев, което е било напълно пренебрегнато.

"Първо искам да кажа, че това, което казва в интервюто академик Светлин Русев, е абсолютно скандално, защото той изхожда от презумпцията, че един музей, който е най-голямата инвестиция в културата след промените в България изобщо, не подлежи на обществено обсъждане, и че обществото няма право да знае, каква е концепцията на експозицията, която ще бъде представена в музея.

За да се разбере доколко обратно на световната музейна практика се подхожда с "българския Лувър", ще направя сравнение с друг музей, който се завършва в момента и също ще отвори през месец май. Това е музеят за американско изкуство "Уитни", който също мести експозицията си в нова сграда в долен Манхатън в Ню Йорк и ще има изложбена площ сравнима с тази на "Квадрат 500". Има си сайт, на който е обяснено всичко за сградата, каква е концепцията, кой е архитектът, кой финансира проекта, тъй като финансирането е обществено, и т.н. Дори има уеб камера, за да се наблюдава на живо завършването на музея", коментира Дурмана.

За справка дълго време около "Квадрат 500" нито се знаеше какво се случва, нито се даваше информация. OFFNews провери и малко над месец преди откриването му (което се очаква да бъде около 24 май, но не се знае със сигурност дали ще е тогава) уебсайт все още не съществува, като тази функция се изпълнява от необновената страница на НХГ. Досега няма място, на което да се намерят синтезирани официални сведения какво ще представлява Националната галерия, как се развива проектът и т.н. 

"В нашия вариант не просто акад. Светлин Русев отказва да представи публично концепцията, защото публиката и журналистите нямало да я разберат, но вече е очевидно за всички, че за 2 години на работа на комисията за създаване на концепция под ръководството на акад. Русев такава концепция няма и всичко се прави в движение, и за мен е доста изненадващо, че министър Рашидов е заявил в парламента пред Комисията по култура, че концепция има (бел.ред. - на 19 февруари). Може би трябва да се разберат с акад. Русев дали има концепция или не. Аз като член на работната група отказах да подпиша това, което беше представено от името на групата пред министъра и официално съм му представил моето становище, в което съм описал всички проблеми, които съм забелязал, и проблемите, които според мен са заложени в бъдещата работа на музея. Също така съм предоставил на министъра работна версия на концепцията, обсъждана с него, и резюме на позицията ми по въпросите обсъждани в работната група", допълва артистът.

Според него основният проблем на бъдещия музей е, че той ще представи "една изцяло субективна гледна точка за историята на изкуството, представяща личните разбирания на академика за това, какво е важно не само да види българското общество, но и да възприеме като ценно и значително в изкуството", защото акад. Русев реди Националната галерия все едно е негова лична колекция.

"Не трябва да се забравя, че музейната институция изпълнява образователна функция и е обществен музей да представя гледната точка само на един човек. Не искам да влизам в задочен спор с г-н Русев, защото той си има негови интерпретации на общоприетите термини или дори ползва собствена терминология, защото, както и в интервюто обяснява, той е над неща като движения и течения в изкуството, с което явно много хора от неговия кръг са напълно съгласни. Но ние сме 2015 година, има интернет и всеки може сам да провери доколко тезите му в това интервю са общоприети", категоричен е Дурмана.

Той изтъкна, че по време на съвместната си работа с акад. Русев е забелязал, че председателят на групата си измисля течения в изкуството и бърка стиловете, в които са творели много художници*, като е забелязал подобни случаи и от "други художници с академични звания", а на места направо се опитва да пренапише историята на родното изкуство.

Академикът определя творци за конструктивисти, а те не са. В работната група се стигнало до куриоза някои нейни членове да обсъждат абстракционисти, като начело изтъкнат всъщност най-големия български конструктивист и т.н.

"За съжаление, единственият неоспорим експерт по история на българското изкуство - доцент Ружа Маринска, напусна групата след второто заседание. Проблемът за правилния прочит на историята на изкуството не касае само тесен кръг от специалисти в Художествената акдемия или БАН, а касае всички български граждани, защото нашите деца ще израснат с погрешна представа за история на изкуството, а музеят няма да изпълни една от най-важните си роли - да образова българските граждани и да им помогне, когато се наложи по някаква причина да коментират изкуство. Да вземем например твърдението на академик Русев, че тоталитарните паметници, създадени в България по времето на комунизма, са модерни и авангардни: само си представете в каква ситуация ще изпаднат българските младежи, когато твърдят подобно нещо пред европейските си връстници и особено тези от Източна Европа, където подобни монументи са дори демонтирани.

При един субективен прочит на изкуството, подобни изкривявания на реалната история на изкуството са неизбежни, а акад. Русев в прав текст признава, че еднолично решава какво и как ще бъде експонирано в музея, което и аз, разбира се, мога да потвърдя от личен опит", заявява Дурмана.

Според художника обаче отговорността за случващото се с "Квадрат 500" не е на председателя на работната група, а е на правителството на Борисов, което е връчило властта в ръцете на Светлин Русев. По думите му дори дебатът около името на Национална галерия "Квадрат 500" предизвиква по-голям интерес от приказките за тангента, лъч на метрото или дори магистрала, на които правителството обръща много повече внимание отколкото на музея.

"Това е все едно Бойко Борисов да се обади на Огнян Дойнов във Виена и да му каже: „Много е зле икономиката на България, ти толкова си построил, че не можем и да го боядисаме, идвай да оправиш икономиката“, и да го назначи за министър на икономиката. И Реформаторите казват, „Ами това е много радикално решение, радикална реформа е, ние сме окей“. За извън арт средите това е аналогът", казва той, като добавя, че "Квадрат 500" е "визитна картичка на управлението на ГЕРБ".

"От интервюто става ясно и за очевидни проблеми, свързани с този музей. Как така ще има два главни входа, които са почти един до друг? Все пак това е музей с отдавна одобрен проект, по-голямата част от сградата вече е завършена, веднъж музеят беше открит празен, сега ще се открие пълен, МК е изчислило, че трябват още 16 милиона за южното крило, а сега излиза, че „нещата са объркани по начало”. Не е ясно кой ще е главният вход на музея и колко главни входа ще има изобщо.

Или пък това, което обяснява акад. Светлин Русев за двора на музея, че трябвало тепърва да се подсилва, защото не можел да издържа тежести, а там ще се слагат десетки многотонни скулптури. Този т.нар. двор е всъщност таванът на цялото депо на музея, което се намира под него и където се съхраняват картините при много специални условия. Ако той не е достатъчно здрав, както твърди акад. Русев, може да се срути върху всичките тези картини! Това е пълен абсурд, сградата беше тържествено приета с Акт 16 миналото лято, рязаха се ленти, слагаха се и се махаха паметни плочи на министри, а сега излиза че тепърва трябва да се правят фундаментални укрепвания.

И пак да се върна на колекциите: акад. Русев заявява, че тракийското изкуство изобщо не се планира да бъде експонирано в най-представителния и важен музей на България, защото примерно колекцията дървени скулптури от португалската колония в Индия Гоа е много по-интересна и важна. Защо тогава правителството е впрегнало държавни ресурси да представя в истинския "Лувър" в Париж тракийско изкуство, а не въпросната колекция Гоа например? Даже търговско-туристическо изложение се планира в Париж по време на изложбата в "Лувъра", за да се използва интереса на французите към историята на България. Ако реши наистина да дойде някой в България обаче, ще види в най-големия и представителен български музей като най-важно и представително католическо изкуство от малка португалска колония в Индия, която едва ли някога е чувал в живота си. Гоа се знае само заради Гоа транс музиката. Дори не коментирам колко дискриминационно е подобно отношение към българските граждани, които, от една страна, плащат разходите по изложбата на тракийското изкуство в "Лувъра", и което французите ще могат да разгледат, без да се налага да пътуват никъде, а, от друга страна, българите, които искат също да видят събрано това тракийско изкуство, трябва самите да отидат до истинския "Лувър" в Париж и да платят двойно и тройно, защото са по-богати?

И ако тази колекция Гоа е толкова изключителна и важна за историята на световното изкуство, тя вече беше изложена през последните 30 години в Галерията за чуждестранно изкуство, защо тогава не сме видели тълпи от чужди туристи, които да чакат на опашка да я разгледат? Напротив, от данните, които публикува наскоро вашата медия, излиза, че НГЧИ е имала потресаващо ниска посещаемост. Посетителите на музея са били средно 10 000 хиляди годишно, което за музей от подобен размер по света, с подобен екип и изложбена площ - е публиката за няколко седмици или дори дни. В този музей, преди да затвори, е имало средно по 30-40 посетители на ден, което е двойно по-малко от персонала, който е работил там. И сега на практика същите тези колекции, със същия персонал ще бъдат подредени от същия човек, който ги е подреждал преди 30 години, само че вече в една чисто нова, много по-скъпа и представителна сграда. Като няма детайлни разчети на приходите и разходите, като няма ясна визия как ще се привлича публика, като няма дори публично обявена концепция, какво точно гарантира, че публиката ще започне да идва? Само за да види новата сграда и как старите колекции изглеждат в нея? Всеки един случаен човек, дори не е необходимо да бъде експерт в изкуството или музейния мениджмънт, ще предвиди как ще завърши подобен експеримент", недоумява Дурмана.

Според него нито един сериозен експерт не би се ангажирал да даде професионалното си мнение, тъй като информацията, "подхвърлена" в общественото пространство за "Квадрат 500" постоянно се променя и няма нищо сигурно.

Като пример той посочи твърдението на акад. Русев, че за откриването ще има малка изложба с работи на Миро и керамика на Пикасо, докато Рашидов обеща, че ще има голяма изложба с творби на Ел Греко. В крайна сметка не е ясно какво ще бъде показано.

"Исках да коментирам и новото име "Квадрат 500", но след като попаднах на интервю с архитекта на сградата Янко Апостолов, в което обяснява, че то е плод на неправилно прочитане на съкращението "кв." за "квартал" в кадастралните планове на София... просто го отмятам като поредното недоразумение в музея", възмутен е художникът.

"Лично аз много се изумих от това, което академик Русев отговаря за социалистическото изкуство. Точно той, човекът, който е бил дълго време член на ЦК на БКП, дори след 10-ти е бил депутат от БСП, да пита, какво е социалистическо изкуство? Нали пак той, като дългогодишен председател на Съюза на българските художници и близък на Людмила Живкова беше сред основните идеолози и изпълнители на пропагандното социалистическо изкуство? Говори за някаква нормативна по неговите думи естетика, но категорично заявява, че през 70-те и 80-те години е правено модерно и дори авангардно изкуство, което е меко казано далеч от истината, по-точно е обратното на истината. Съжалявам, но след подобно твърдение той трябва да излезе пред българското общество и да обясни, като председател на СБХ от този период, като председател на повечето от комисиите, одобрявали тези паметници, кои например от партизанските паметници или дори тези на съветската армия в България са авангардно и модерно изкуство, и съответно кое според него и неговата терминология е „нормативно изкуство”. Защото за всички останали българи, за партийните членове и дори за творците всяко изкуство, създавано в България по това време, поръчвано или закупувано от комунистическата държава, беше представяно като социалистически реализъм. В противен случай наистина рискуваме следващите поколения българи да изпаднат в абсурдната ситуацията да сочат някакви монументи в България като авангардно и модерно изкуство, докато от чужденците те се възприемат само като куриозна българска разновидност на добре познатото им съветско тоталитарно изкуство.

Петко Дурмана е художник, роден през 1970 г. в град Елена. Завършва средното си образование в СХУ за промишлени форми „Академик Дечко Узунов” в град Казанлък. През 1997 г. завършва Национална художествена академия, специалност Скулптура.

В работата си често използва нови медии и технологии. Художествените му интереси са фокусирани върху човешкото възприятие и възможността за комуникация чрез предимствата и недостатъците на новите технологии. Обект на много от творбите му е визуалната репрезентация на историята и визиите за бъдещето.

Той е първият български художник, който прави изцяло създадено за интернет изкуство (net.art) и използва в творбите си добавена реалност, и първият български художник, който използва в произведенията си различни приложения на инфрачервено излъчване и създава инфрачервена фотография. 

Негови произведения са показвани в: ZKM – Център за изкуство и медии, Карлсруе, Германия; Института за съвременно изкуство в Лондон, Великобритания; Музей за изкуство Челси и Location One в Ню Йорк, Тингели в Базел и др. Негови проекти за публични пространства са реализирани в София, Берлин, Манчестър, Ню Йорк и др.

Работите му са показвани на едни от най-важните форуми за изкуство и технологии, като: Transmediale, ISEA, SIGGRAPH, Sundance Film Festival

Носител е на множество награди и отличия.
____________________________________________________________

В интервюто си пред OFFNews акад. Русев заяви, че Феликс Волатон, Морис Дени и Муха са символисти, като ден след това пожела да се поправи.