Милиарди на вятъра: Никой няма да иска да се вози в новите влакове на БДЖ

Лъчезар Динев е председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата, която реагира изключително остро на абсурдните условия, заложени в конкурса за доставка на нови влакове за БДЖ, за които българските данъкоплатци ще бъдат одрусани със стотици милиони левове. На финалната права БДЖ и Министерството на транспорта подмениха първоначално заложените условия, избирайки поръчка за доставка на морално остарели композиции, съкратен срок на сервизно обслужване и куп други ощетяващи българските потребители условия на обществената поръчка.

- Г-н Динев, Българо-китайската търговско-промишлена палата изпрати възражение срещу условията в предстоящата тръжна процедура за закупуване на нови влакове за БДЖ. Какво ви притеснява?

- Притесняват ни няколко неща. Първото е, че България хвърля огромни усилия, което е похвално, за модернизация на жп инфраструктурата у нас. Най-накрая би трябвало да има нормални железни пътища. На места новите релси са за скорост 200 км/ч, на други - 160 км/ч. След като се хвърлят тези милиарди - до момента са около 3,8 милиарда, които до 10 години ще станат близо 20 милиарда, логично е да се закупи и адекватен подвижен състав.

Само един пример, когато през 2004 г. се закупуват мотрисите "Дезиро" от Сименс, железопътната мрежа е на 80-100 км./ч, въпреки че те поддържат максимална скорост от 160 км/ч. В момента имаме въведени в експлоатация участъци със скорост от 200 км/ч. Да купуваме влакове, развиващи до 160 км/ч сега е недалновидно за БДЖ.

- Често се посочват два аргумента - че влаковете на 160 км/ч ще са по-евтини и, второ, че участъците за 200 км/ч са твърде малко.

- Това е така. Аз не отричам този факт. Въпросът е, че този подвижен състав ще дойде през 2024-2025 година и ще се експлоатира поне 30 години. Нашите опасения са, че купуваме нещо, което е безвъзвратно остаряло сега, а след 20-30 години ще е изключително архаично.

По-притеснителното обаче е друго. Купувайки такъв подвижен състав, аз не виждам как ще се измени ситуацията, за което говори и премиера Борисов на едно от последните заседания на Министерски съвет. Той каза, че хората трябва да слязат от колите и да се качат на по-екологичния жп транспорт. Никой обаче няма да си слезе от колата и да се качи на влак, ако след модернизацията жп транспортът остане значително по-бавен. В момента средната скорост на пътуването с влак от София до Пловдив е 52 км/ч, а въпреки хвърлените милиарди за модернизация на инфраструктурата и за закупуване на нов подвижен състав, средната скорост ще се вдигне само с около 40 км/ч. Абсурдно е след такова харчене на пари на българските и европейските данъкоплатци да мислим, че БДЖ ще станат конкурентни на автомобилния транспорт със скорости от 100 или под 100 км/ч. Не може целта да бъде от София до Пловдив да се стига за час и петнадесет минути. Логичното е да се търси време за пътуване от 30-40 минути между двата града. Това наистина може да съживи жп транспорта и да го направи атрактивен за много повече потребители, а не само за пенсионерите и студентите. Тези милиарди инвестиции за сегашните жп проекти просто са пари, хвърлени на вятъра.

- Какво друго ви притеснява в условията на обществената поръчка за доставка на нови влакове за БДЖ?

- Заложената ниска скорост на влаковете ни притеснява, но не по-малко абсурдно е и съкращаването на срока на сервизното обслужване на закупените композиции. Нямало поддръжката да е за 30 години, а само за 15 години. За мен това граничи с безстопанственост. Тезата, че БДЖ щели сами да си ги поддържат след първите 15 години е тотално несъстоятелна. Тези влакове точно тогава ще започнат да се развалят и да се нуждаят от сериозни ремонти. БДЖ и сега не може да си намери специалисти, обезлюдяването продължава, какво остава след 15 години... 

Тъжно и болно ми е това, което се случва с българските железници. Бях шокиран, че през XIX век барон Хирш за три години е успял да направи жп линията Истанбул - Белово, а ние за повече от 10 години не можем да модернизираме съществуващата линия Свиленград - Септември. Това е най-малкото обидно. Барон Хирш на времето е инвестирал в нещо, за което много често е трябвало да отговаря на въпроса: "Ама защо е толкова скъпо?". После обаче се оказало, че само за първите 10 години от експлоатацията на линията е спечелил 800 милиона франка. Ако си купим стари влакчета, никой няма да се вози на тях и няма да има никаква възващаемост. Няма как по този начин БДЖ да излезе от блатото. 

При по-бърза и по-качествена услуга жп транспортът може да бъде атрактивен и за много туристи. Светът в момента се обръща много сериозно към туризма, чужденците посещаващи България непрекъснато се увеличават. А от това може да спечели и БДЖ при далновидна политика.

- На какво се дължи активността на Българо-китайската търговско-промишлена палата по темата?

- Не съм го крил, през последните месеци обединяваме туристическия бранш в името на идеята да се купят нови и модерни влакове, да се направят разумни, смислени инвестиции. Защото аз вече от 10 години работя за това да докараме китайски туристи. Те нямаха платежна система и добре, че след срещата в София между държавите от Югоизточна Европа и Китай се стигна до решаването на този проблем в България. Подписан бе договор с "Юниънпей" и те вече имат възможност да дойдат у нас и да похарчат пари. Второто обаче е, че трябва да имаме възможност да местим голям брой туристи от едно място в страната до друго. Очакваме много туристи. Намеренията ни са в Бургас годишно да пристигат от 190 до 360 кораба от Китай. Всеки един от тях ще е с 5-7000 души на борда. Ние не можем да ги закараме всичките в Несебър и Слънчев бряг, а в същото време България има достатъчно много неща, които да покажем. Можем да им организираме пътувания и до Пловдив, и до София, и до Перперикон. Всичко това няма как да стане при бавна жп услуга.

Между влаковете на 160 км/ч и тези на 200 км/ч има и друга съществена разлика. По-бавните са разработка от преди 25-30 години и са правени от тежък метал. Новите са с алуминиеви конструкции, много по-леки. Така че само от плащанията за такси на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и от това, че те са с 40 процента по-икономични, то разликата в покупната цена на по-модерните влакове ще се изплати в рамките на половин година. А и изобщо се съмнявам дали влаковете на 200 км/ч биха били по-скъпи от тези на 160 км/ч. Напълно несъстоятелни е тезата "Нямаме пари за скъпи влакове". БДЖ и сега няма пари и не може да купи и по-евтини влакове. На практика сделката ще бъде финансирана от самия производител на новия подвижен състав, който и да е той, независимо какво ще е заданието. Но експлоатацията на старите влакове ще излезе солено на българските данъкоплатци, които издържат БДЖ. Ако имаме състави, които могат да се самоизплатят и да привлекат нови клиенти, БДЖ ще получат шанс да се развият. В посоката, в която са тръгнали обаче, след 10 години жп компанията пак ще си е там, където е и сега. Казвам го с огромно съжаление.