Каракачанов: Казах на Борисов, че влиза в историята

Г-н Каракачанов, как се чувства един председател на ВМРО в момент, когато вижда подписването на договора за приятелство с Македония. Това ли е резултатът от дългите години работа на ВМРО?

Зависи за кое ВМРО става дума. Ако става въпрос за ДПМНЕ, виждаме Груевски как реагира.

Питам за българското ВМРО, на което Вие сте председател.

Затова уточнявах. ВМРО-ДПМНЕ в Македония отдавна е една проюгославска партия, което се интересува само от личните интереси на лидерите си.

Аз като председател на българското ВМРО съм доволен от това, че 20-годишните усилия от страна не само на ВМРО, но и на други български политици постигнаха едно споразумение, на базата на което да спрем да си измисляме проблеми. Да се опитаме да бъдем не само приятели, а нещо повече от приятели и заедно да решаваме проблемите на Балканите.

Следил съм години наред дейността на ВМРО и през повечето време ВМРО беше по-скоро глас в пустиня, нямаше голяма чуваемост сред българските политици. Има ли ВМРО и Вие лично заслуга за това, че премиерът Бойко Борисов се ангажира лично с каузата Македония?

Глас в пустиня сме били по много въпроси, които сме поставяли, но нито един български политик, без значение дали е бил ляв или десен, не си е позволил да не се съобразява с това, което казваме, даже и да са се правили, че не ни чуват. Имаше тенденции да се правят компромиси. Помните още през 1995 г. БСП говореше за нови реалности и други такива, после по времето на Орешарски бившият външен министър Кристиян Вигенин се беше опитал пак да инициира една политика, с която да загърбим своите интереси и да подкрепим Македония безусловно за членство е ЕС и НАТО. Накрая чуха това, което им казваме.

Македонският въпрос е тема, по която не само ВМРО, а по-голямата част от българското общество е чувствителна.

А по отношение на заслугите - не искам да си приписвам заслуги, но истината е, че премиерът Борисов по този въпрос има чуваемост. В разговори, които сме водили, още преди да направим правителството, сме уточнили каква ще бъде политиката ни към Македония. И аз се радвам, че той се ангажира и договорът за приятелство е факт.

Какво си говорихте с Борисов веднага след подписването на договора? Той дава ли си сметка, че влиза в историята и този договор е сравним с признаването на Македония от президента Желев и с договора, който Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха?

Аз му го казах това. Че досега хората го свързваха с магистрали и метро. Сега освен с тях, ще го свързват с това, че е подписал договора с Македония. Той не ми повярва. Но в Скопие, точно преди църквата Свети Спас, малко преди да поднесем цветя на гроба на Гоце Делчев, дойдоха едни млади момчета, които са симпатизанти на българското ВМРО в Македония и му казаха в прав текст, без да сме се наговаряли: "Г-н Борисов, ще останете в историята, така както цар Борис остана като Обединител". И това е така.

За договора като цяло мнението е положително, но има и критики, че е прекалено общ и нищо не казва, само добри пожелания...

Кое е общото? Че Македония няма да се позовава на оня член в Конституцията си, който е за защита на македонските малцинства в съседни страни? Договорът е стандартен международен договор, в който специфичното е това, че е между две държави, които нямат никакви проблеми, но има политици, които изкуствено създават проблеми. Целият този спор между Македония и България беше изкуствено създаден от политици, които се хранеха и живееха от това, че правят антибългарска и проюгославска политика.

А как хората в Македония приеха този договор?

Нормалните хора в Македония отдавна са го приели. Виждате, че в последните години над 10 000 момчета и момичета от Македония завършиха български висши учебни заведения в България, над 120 000 души имат българско гражданство, има поне още 100 000, които чакат да го получат. Хората в Македония вече не са толкова подвластни на идеологическите крясъци на антибългарската пропаганда, защото границите се отвориха. Хората пътуват, срещат се със своите роднини, могат да прочетат в интернет всякакви документи и да проверят всякакви факти. И все повече хора разбраха, че тази политика на екстремен македонизъм, особено в неговата антична форма, въведена от Груевски, води Македония само към катастрофа и безперспективност.

Как се случи така, че договорът беше подписан от Зоран Заев, който е председател на СДСМ, който на теория би трябвало да е наследник на бившите комунисти, а не беше подписан от ДПМНЕ, което, пак на теория, би трябвало да е наследник на историческото ВМРО?

На теория би трябвало, но Груевски и неговите съмишленици, включително и хора, които бяха хрантутници на българската държава, които полагаха клетви пред гроба на Тодор Александров, българското знаме и знамето на ВМРО, сега ми говорят глупости.

В същото време Заев е прагматичен човек. Като кмет на Струмица - град, в който поне половината хора имат български паспорти, най-вероятно се е замислил за какво става дума. Но има и друго - той имаше много контакти с европейски политици в последните 2 години. Вероятно многократно е чувал препоръката да седнат да се разберат с България, а не да създават излишни проблеми, защото това е добре за целия Европейски съюз. Но най-важното е, че той имаше кураж да го направи.

Това, което направи Заев, Груевски на няколко пъти беше на крачка да го направи, но най-вероятно външнополитически фактори не му позволиха. Малко известен е фактът, че преговори за същото нещо се водеха с Груевски по време на предишното правителство на Борисов и на два пъти нещата бяха стигнали до подписване. И в последния момент самият Груевски се отмяташе. Можем да се досетим кой му е повлиял като знаем какви бяха неговите икономически връзки с Белград.