OffNews.bg

Какво е да си български младежки делегат към ООН и как да станеш такъв

Както вече ви съобщихме, Дружеството за Обединените нации в България търси следващите младежки делегати към ООН, които да представят страната ни пред света в следващите 18 месеца.

Можете да кандидатствате или да номинирате подходящ за позицията млад човек на възраст между 18 и 29 години на сайта на инициативата до 23:59 ч. на 11.04.2018 г. За да ни даде повече подробности от първа ръка, OFFNews проведе интервю с Александра Мирчева, бивш младежки делегат на страната ни към ООН и настоящ координатор по Програмата.

Била сте младежки делегат към ООН, в какво се изразяваше дейността Ви?

Заедно с Ива Цолова бяхме български младежки делегати към ООН с мандат 2016-2017 г. и имахме огромната отговорност да сме „юбилейната“ двойка делегати през 10-тата година от старта на Програмата в България. Като младежки делегати основната ни роля е да представляваме мненията на младите хора от България, както на най-високо международно ниво в ООН, така и пред институции тук, в България.

Идеята на Програмата е именно млади хора да са „гласът на младите“ пред държавите членки на ООН и да предадат мненията на българските младежи на заседания на ключови комитети и комисии на ООН по въпросите за младежта, на събития и дебати. Участието ни на международно ниво обаче е само 10% от нашия 18-месечен мандат като делегати. През останалите 90% работим активно на национално и местно ниво за напредъка по важни за младите хора въпроси и приоритетни теми. Младежките делегати „отнасят“ в ООН идеите на българските младежи и „връщат“ обратно към младите хора в България добри практики, възможности за тях и за подобряването на средата за развитие на младежки политики на национално и местно ниво чрез разнообразни инициативи и кампании.

Как мина една Ваша година и половина като делегат, колко и какви ангажименти имахте?

Неусетно! Като активен млад човек си мислех, че 18 месеца са доста сериозен ангажимент (и това е наистина така), но Програмата е толкова динамична, че с носталгия откриваш как е изминала 1 година и следващите делегати вече встъпват в своя мандат.

Делегатите сами създават своята програма, план за събития, цели, които искат да постигнат, екип от доброволци и ги съгласуват с Дружество за ООН в България – организацията, която координира Програмата в България.

В нашия мандат ние работихме по 3 приоритета – Целите за устойчиво развитие на ООН, социално предприемачество и неформално образование. Реализирахме 10 месечна мащабна онлайн и офлайн кампания „17 Цели за 2017“ под патронажа на Министерство на външните работи, организирахме срещи с млади хора в 8 града в България, инициирахме редица събития и участвахме в такива в ролята си на младежки делегати. Младежките делегати имат 2 работни визити в рамките на ООН – в Трети комитет на Общото събрание и в Комисията за социално развитие към Икономическия и социален съвет. Там отправяме изказване от името на младите хора в страната, организираме съпътстващи събития по приоритетните си теми, съвместно с други младежки делегати и участваме в дискусии, свързани с младите хора. Преди всичко това се допитваме до младите хора в страната за техните мнения чрез онлайн анкета и консултации и се срещаме с институциите, които имат отношение към идентифицираните теми, за да ги запознаем с резултатите от анкетите и да дискутираме политиките за млади хора, които реализират на национално ниво.

Кои бяха най-запомнящите се изживявания за Вас?

Безспорно срещите с десетки млади хора по време на събитията, които реализирахме и в които участвахме като младежки делегати. Чрез прекия контакт с тях постоянно бяхме в течение кои са предизвикателствата пред тях и какви идеи и решения имат за тяхното преодоляване. Така ние успявахме да ги представим и защитим пред институциите, които са отговорни за превръщането на тези идеи в политики и пред гражданските организации, които работят за тези каузи ежедневно.

Двете ни работни визити в ООН са неповторимо изживяване, в което ти си пряко отговорен всички тези мнения да бъдат чути на най-високо международно ниво - отправяш изказване към държавите членки на ООН, организираш събития, участваш в преговори за Младежка резолюция на ООН, срещаш се с представители на държавите членки, органи и агенции на ООН като UNICEF, UNESCO, UNFPA и много други. Понякога денят ти продължава 18 часа, но вдъхновението от добре свършената работа е огромно!

В момента сте координатор на програмата, какво се търси от кандидатите, за да бъдат избрани? Моля, дайте конкретни примери за постижения на предишни или настоящи делегати от България, които са били решаващи при избора им.

Критериите могат да бъдат намерени на сайта на Програмата, а профилът на младежките делегати е изключително разнообразен. Няма формула за „идеалния кандидат“ или „перфектния младежки делегат“. Младежките делегати са преди всичко представители и кандидатите трябва да имат ясната идея, че техните думи ще отразяват мненията на хиляди млади хора от страната, което е огромна отговорност.

Със сигурност кандидатите трябва да са на възраст между 18 и 29 години – активни млади хора с кауза и желание да дадат много от своите знания, умения и време в рамките на следващите 18 месеца, но и да са отворени да получат безценен опит, знания и умения. Програмата ще го срещне с много предизвикателства, но и с неповторими преживявания и невероятни хора.

Инициативата подчертава прозрачността на избора на кандидати. Как се случва това?

Българската програма е призната на световно ниво за успешна практика и често се дава за пример. От 193 държави членки на ООН около 40 имат програма „Младежки делегати към ООН“, а България е сред лидерите в това отношение. Имаме една от най-развитите и ефективни програми, което е повод за гордост не само на Дружество за ООН в България, но и на всички партньори на програмата – Министерство на въшните работи, Министерство на младежта и спорта, Национален младежки форум, ISIC България и много други наши съмишленици.

Изборът се случва в 4 кръга и е с продължителнсот около 4 месеца. Процедурата е прозрачна и всички условия са публикувани на уеб сайта на Програмата. Ключово е, че на различните етапи се тестват мотивация и знания (на 1-ви и 2-ри кръг), умения в реална среда (на Центъра за оценка на 3-ти кръг) и цялостно представяне пред жури в лицето на нашите партньори (на 4-ти кръг). Комисията по избор се състои от представители на Дружество за ООН в България, Министерство на външните работи, Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката, както и партньорите на Програмата от неправителствения сектор - ISIC България, Национален младежки форум, Българска платформа за международно развитие.

Конкурсът следва принципите и препоръките, залегнали в наръчници, документи и резолюции на ООН и органи на Организацията на обединените нации, и през годините младежки делегати от България са консултирали редица държави при създаването и установяването на Програмата.

От делегатите се изисква да живеят за постоянно в България през тези 18 месеца, в които ще изпълняват длъжността си. Колко дни месечно ще трябва да отделят за това (или общо за цялото време)?

Младежките делегати нямат установено „работно време“. Те създават своя план и работят за неговото изпълнение. Това развива изключително ценните умения за планиране, управление на времето и задачите, управление на хора и екипи, креативност при постигането на дадена цел. По време на работните визити в ООН понякога нощите са безсънни, защото младежките делегати финализират работата си по събитие или изказване, подготвят се за дискусии през следващия ден, съставят общи позиции с останалите младежки делегати в рамките на преговори по резолюции.

Програмата е достатъчно гъвкава, за да вземе предвид и останалите ангажименти на младежките делегати и това я прави подходяща за студенти и млади хора, които работят.

Изглежда, че делегатството е сериозен и времеотнемащ ангажимент, получават ли младежите някакъв вид финансова помощ?

Позицията е доброволна и по време на мандата си младежките делегати към ООН не получават заплащане за дейността си. Те инвестират доброволно своето време, но смея да твърдя, че това е най-високо възвъщаемата инвестиция, която се отплаща с безценни знания, умения и приятелства за цял живот!

Ами перспективи за работа след приключването на мандата им?

Програмата развива най-ценните за нашето време умения, които отварят безбройни възможности за реализация. Предишните младежки делегати успешно са приложили тези умения в разнообразни сфери – успешни бизнес компании, собствени предприемачески инициативи, работа в значими граждански организации и публични институции на национално и междунарадно ниво.

В информацията за конкурса пише: „Новоизбраните младежки делегати разполагат с минимален бюджет в началото на техния мандат. Една от отговорностите на делегатите и техния екип е да фондонабират средства, с които да обезпечат събитията в мандата си.“ В какъв размер е този бюджет и какви примери за събития бихте могли да дадете?

Бюджетът покрива базови административни разходи в рамките на мандата. Важно е да отбележим, че разходите за транспорт и настаняване при работните визити в Постоянното представителство на България в ООН се покриват от Министерство на външните работи.

В началото на мандата си делегатите изготвят своя план за събития, кампании и инициативи и създават примерен бюджет, който им е необходим за реализацията им – още едно ценно умение, което могат да развият в рамките на Програмата. За някои събития не е необходим финансов ресурс – онлайн кампании, например. За други пък работата в мрежа на Дружество за ООН в България и опита на младежките делегати помага изключително много да се реализира събитие с подкрепата на партньори и минимален финансов ресурс.

В нашия мандат, например, реализирахме срещи в 8 града в България с подкрепата на Младежкия съвет към Американското посолство в България, като кандидатствахме с проектно предложение към техния фонд, подкрепящ разнообразни младежки инициативи. Други делегати са получавали подкрепа от отговорни бизнеси, които припознават кауза и допринасят за нея чрез финансов, материален или експертен ресурс. Начините са много, а кои от тях ще реализират, зависи от желанието на самите делегати.

Какво бихте казали на младежите, които обмислят да се пробват?

Да не се колебаят! От личен опит мога да кажа, че това са едни от най-смислените 18 месеца в моя живот!

А на тези, които не мислят, че има смисъл да кандидатстват?

Ако вярвате, че „Младите хора са решението, а не проблемът“ (каквото е и мотото на Програмата) и че от ТЕБ, МЕН и НАС зависи средата, в която живеем, да става все по-благоприятна за развитието на младите хора в България, то Програмата е точно за теб!