Илия Лингорски пред OFFNews: Или еврозоната, или оставаме заден двор на Европа

Илия Лингорски е президент на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество и председател на Европейския институт за стратегии и анализи. Изпълнявал е длъжностите заместник-министър на финансите, ръководител на Държавното съкровище, подуправител на МВФ за България, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Започва кариерата си в Лондонското Сити като анализатор на финансов риск в Европейската банка за възстановяване и развитие. Специализира приложение на системи с изкуствен интелект за моделиране в Оксфорд. Илия е член на борда на настоятелите на Американския университет в България. С него разговаряме за готовността и перспективите на България да влезе в еврозоната.

- Г-н Лингорски, удачен момент ли е сега България да кандидатства за еврозоната?

- Моментът никога не е бил по-удачен. Особено заради външните фактори. Европейският съюз и Еврозоната преминават през трудности, фрагментация и е нужна визия за бъдещето, свидетелство и знак за виталността и перспектива на проекта. Приемането на България във Валутен механизъм 2 досега бе практически невъзможно и твърде нежелано от някои от партньорите ни. Пък и трябва да се отнесем с разбиране към тях - те имаха сериозни проблеми у дома си и другаде.

Днес обаче политическият, геополитическият и историческият момент е на наша страна. Прозорецът се отвори. А ние сме си спазвали Маастрихтските критерии дори извън ERMII, докато повечето в еврозоната не ги спазваха. Разбира се, никой няма да дойде да ни направи специална покана като на височайши гости. Ще има и определени фактори, които ще ни спъват отново. Но трябва да излезем от комплексите си на присъединяваща страна, да се сработим със съюзниците ни и да се преборим. Прозорецът може скоро да се затвори и ако пропуснем възможността сега - ще пропуснем отново години на възможности за развитие и реформи. От това ще са доволни само най-мрачните олигархични фигури и обръчи у нас и в ЕС. Сами ще сме си виновни, оставим ли ги да ни внушат страх и да ни заблудят отново.

Цената ще е да си останем буфер и заден двор на Европа. Не желая нито сам, нито децата ми, нито сънародниците ми да плащаме такава жестока цена и още повече ненужна цена.

- Основното плашило е, че влезем ли в еврозоната, цените ще се вдигнат двойно - етикетите ще останат същите само че в евро, а не в лева. Има ли такава опасност?

- Плашило. Точно и добре казано. А плашилата обикновено са сламени.

В момента цяла Европа, че и България е в дефлация. Проблемът е точно обратният, а именно че икономиката и доходите не растат, а от там песимизмът нарасна, потреблението спадна и цените са замръзнали, а за някои стоки и суровини спадат. От друга страна имаме мащабен спад на цените на горивата, който се очертава да е траен. Този фактор натиска надолу всички цени. За нас това доведе до изравняване на търговския ни баланс, тъй като плащаме много по-малко за енергийните ресурси, които внасяме. Освен това, ние нито можем скоро да влезем в еврозоната, нито бихме искали. Ние трябва час по-скоро да се присъединим към жаргонно наричаната “чакалня” или Валутен механизъм 2, където от години се намира Дания. Датчаните мисля са добра компания, особено за съвместни действия в ЕС.

Плашенето с подобни фентъзи сюжети за ценови армагедон поради еврото е в интереса на една малка група хора у нас и в Брюксел, които си усвояват много добре, както си е до сега и не желаят промяна на статуквото.

- Кои са основните позитиви и рискове според вас от това страната ни да кандидатства за еврозоната точно сега?

- Пак ще го кажа — не можем и не желаем да кандидатстваме за членство в еврозоната сега. Не би следвало да го искаме, дори да можехме. Първо трябва да се присъединим към Валутния механизъм 2 (ERMII). Много важно е да правим тази разлика. В момента е налице отличен политически момент да направим тъкмо това. Иначе си оставаме втора ръка, периферия, заден двор без участие при вземането на важните решения за промяната на еврозоната и нейното бъдеще. Както и за целия ЕС. Всичко вече се решава първо в еврогрупата.

Българите трябва да искаме един ден да участваме в една променена еврозона. Ако не влезем в ERMII сега, други ще решават без нас каква ще е или няма да бъде промяната. А ние ще изоставаме, докато олигарсите ни се облажват ката ден. Рискове не са от влизане в ERMII. Рисковете се, ако останем и сега извън Валутния механизъм и не застраховаме както Валутния си борд, така и нужните реформи. Главният риск сме си самите ние и това, че не работим достатъчно енергично за интегрирането ни в ERMII. Доскоро не можехме, но ето сега възможността се открива.

Позитивите са много - и политически, и икономически. Ще имаме по-достъпно и по-евтино финансиране за малкия и средния бизнес, по-конкурентни и евтини ипотечни кредити за семействата, повече преки чуждестранни инвестиции, по-високи доходи, по-добър кредитен рейтинг на страната и банковата ни система, по-реална политическа стабилност и дългосрочни цели. Само ползите от преминаването на банковия ни надзор към единната система под ЕЦБ са достатъчни за да предприемем стъпката веднага.

Членството е ERMII и последващите реформи са най-прекият и сигурен път за постигане на повечето политически предизборни оферти, които партиите сега щедро обещават, много често en gros и без да обяснят как. А за EMRII не чуваме нито дума.

Притеснително е, че от БСП нищо не казват и дори не припознават темата. А в тази партия има чудесни хора с мечти и амбиции за България в една по-добра Европа. Това повдига някои въпроси относно лидерството и целите им. ГЕРБ все пак са записали нещо мъничко за 2018 г. в програмата си. Не е това, което следва да бъде, но пак е нещо, нали.

Освен всички директни и индиректни ползи, много важно е, че с влизането във Валутния механизъм 2 ще се договори пътна карта от реформи, напредъка по която ще се следи и подпомага от европейските институции. Тези реформи ще ангажират всички правителства в бъдеще, независимо колко често са изборите и колко волатилен е политическият пейзаж у нас. От 2009 г. насам реформите спряха и политическата стабилност се изпари като резултат, независимо от мантрите на определени политици. Членството във Валутния механизъм II, за нас - българите, би било котвата, която да ни осигури последователност и приемственост на управлението, рестартиране на амбициозна програма от реформи, които да модернизират икономиката, институциите, правовия ред и обществото ни като цяло.

Ще елиминираме риска, че някой може да се изкуши и да бутне валутния борд, и отново всички да загубят пенсиите и спестяванията си, както през 90-те години. В ERMII ще влезем с фиксирания си курс и ще останем така до приемането на еврото. Иначе рисковете от нови банкерски афери като КТБ, а и от събаряне на валутния борд за грабеж с масово поразяване стават материални колкото повече време минава. Вече се чуват такива гласове и реакционни идеи, като например последните приказки на един бивш премиер-лаборант по риск и приближените му. На баланса на БНБ висят над 20 млрд. евро резерви, които са блокирани за да поддържат борда и да обезпечават левовата парична маса. Апетитите на някои да посегнат на този резерв, като докарат отново всички ни до просешка тояга, видимо растат. Идеи за събаряне на борда се представят публично като нещо добро, докато за влизането ни в ERMII и за еврозоната се носят от девет кладенеца вода да се обяснява как не можело да стане, как трябва да се поработи още или направо се плашат хората с небивалици.

Вместо фантасмагориите за удвояване на цените след като евентуално в един далечен ден въведем еврото, нека се опитаме да си представим само какво би станало с цените и спестяванията след още едно КТБ или след неконтролирано събаряне на Валутния борд? Ако не желаем повече това, час по-скоро трябва да подадем молбата си за влизане във Валутния механизъм II и да започнем ускорена подготовка и реформи за догонване на останалите. Идните години, а може би десетилетия, ще са турболентни в целия свят. Извън ERMII ще имаме много повече рискове.

- Бившият зам. финансов министър Георги Кадиев се изказа доста скептично. Според него страната ни трябва да получи неофициално одобрение от европейските институции, каквото според него няма и скоро няма да има. Посочва и доклада на ЕК от миналата седмица, според който страната на ни остава със съществени макроикономически дисбаланси и се изразяват притеснения за стабилността на банковата система.

- Георги е много умен и добронамерен човек. Много го харесвам. Но явно не е готов за финансов министър в момента, щом се плаши и двоуми. Много други умни и компетентни хора в момента по инерция също се плашат или двоумят, сиреч не са подходящи за кандидати за най-важния министерски портфейл след изборите, а именно на финансите.

Ако се плашехме така, когато затваряхме преговорните глави по присъединяването ни към ЕС или когато се борехме против настояванията на най-големите и силни държави в ЕС да не ни се дава точна дата за началото на членство ни — и досега можехме да сме си извън ЕС. Зависи от нас, от нашата амбиция, преценка и политика. Не толкова от Брюксел, Берлин, Франкфурт или от малкото противници на идеята. Повечето хора в европейските институции и в правителствата на страните-членки са много добронамерени към нас и искат да успеем. Понякога ни се чудят защо ние не го искаме достатъчно. Те са наши партньори, не противници. С тях трябва да работим и понякога да ги убеждаваме с валидни аргументи и търпение в полезността на нашата теза и предложенията ни.

Манталитетът “няма да стане” си ни пречи отдавна. Но нищо добро не става без усилия, без борба. Ако искаме да вземем съдбата си в наши ръце — моментът е отличен. Политическата ситуация в Европа е на наша страна. Предстои ни и важно председателство догодина, когато ще се договори финансовата рамка на целия ЕС за следващия период. Ще се договаря и BREXIT, от което зависи бъдещето на ЕС за много години напред. Какво повече можем да желаем и да имаме в ръцете си от това, за да работим на европейско ниво за интересите на страната и региона ни? Разбира се, трябва ни нова проактивна позиция и умела дипломация, за което президента Радев правдиво говори в речта си пред Народното събрание.

Но преди всичко - трябва ни подготвен и амбициозен министър на финансите, с доказан характер и международен опит, който да се чувства в свои води в Брюксел и в европейските столици. Политик с амбиции за промяната и мечти за бъдещето на Обединена Европа, към което страната ни да допринася, вместо да стои в ъгъла с просешка паница. Можем да бъдем фактор на позитивна промяна за себе си и в Европа, ако го искаме и сме готови да се преборим.

- Може ли да е проблем липсата на институционална независимост на БНБ?

- За кое да е проблем? Освен да е проблем, че някои хора, не непременно в БНБ, не желаят банковия надзор да се реформира, да мине под ЕЦБ и да нямаме повече причинени кризи като КТБ. Но мислите ли, че колегите в БНБ не желаят един ден да са пълноправни членове на ЕЦБ и да са на равна нога с колегите си от Бундесбанк, Банк дьо Франс и останалите централни банкери в еврозоната. Не мисля. Други са проблемите. Разбира се, и БНБ както всички институции, ще трябва да премине през промени за модернизация, през процес на изравняване на стандартите с най-добрите в еврозоната.

За последните 7 години, 7 европейски страни преминаха успешно през Валутния механизъм 2 и се присъединиха към еврозоната. Сред тях от Нова Европа са Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва. Прибалтийците като нас имаха валутни бордове и влязоха в ERMII с фиксирани курсове. И всички тези страни, заедно с централните си банки, днес са успешно развиващи се и за разлика от нас — догонват западните икономики. Защо не говорим за тях, а постоянно слушаме само "Гърция, Гърция, Гърция". И къде бяхме ние българите, когато на съседите ни гърци бе наложен неработещ режим от мерки с вдигане на данъците, което не реши проблемите и скоро пак ще се говори и пише за Гърция?

Нямам съмнение, че за БНБ влизането в ERMII не само ще изтрие страма от KTБ, но и ще повиши отново необходимото към тази институция доверие. БНБ ще стане престижно място за работа не само в България, но и в цяла Европа. Колегите ще се чувстват иначе, когато отиват до Франкфурт, Брюксел или им гостуват техни колеги. Разбира се, без някои реформи, вкл. законодателни няма да се мине. Проблемът е, че не са направи до сега.

- Има ли проблем България да кандидатства за чакалнята на еврозоната по време на мандат на служебно правителство?

- Може да има само един - волята на финансовия министър.