Елена Йончева: Атентатът в Париж е добре обмислена акция

Елена Йончева e водещ журналист и анализатор. Автор е на десетки документални филми, разследващи политически събития в Босна, Косово, Македония, Русия, Чечня, Афганистан, Северна Корея, Алжир, Колумбия, Ирак, Иран, Сирия, Сомалия, Турция, Украйна. Елена бе любезна да коментира за  OFFNews последните трагични събития, свързани с атентата в Париж, но и ситуацията около Ислямска държава, както и позицията на България по проекта "Южен поток"

- Елена, преди да говорим за трагедията в Париж, можем ли първо да обясним простичко на българите какво точно означава организацията "Ислямска държава" и за какво се бори тази организация? Кой я финансира, как и защо?

- Ислямска държава /ИД/ е ислямистка, сунитска терористична организация, която установява шериата върху земите, които се намират под неин контрол.

Тя беше създадена първоначално в Ирак през 2006 г. в отговор на американската окупация. В нея се включват местни ислямистки групировки, както и иракското подразделение на "Ал Кайда". Постепенно ИД се радикализира. Днес тя контролира една трета от територията на Ирак и североизточната част на Сирия. Провежда операции в Либия, в Северна Африка, на Синайския полуостров. Има амбиция да подчини цялата ивица източно от Средиземно море – Леванта. Това са Ирак, Сирия, Йордания, Ливан, Палестина и Израел.

Две са основните причини, които довеждат до възхода на ИД. Разпускането на Иракската армия след 2003 г. оставя без работа и доходи една критична маса от професионални военни. Част от тях се включват в бойните структури на ИД. Втората причина – управлението на министър-председателя Малики, който е шиит. Той провежда сектантска политика и в резултат голяма част от сунитската общност е отстранена от властта и маргинализирана.

- Кой е лидерът на тази организация?

- Днешният лидер на Ислямска държава, Абу Бакр Ал Багдади, се самообявява за халиф и пряк потомък на пророка Мохамед. Получава религиозно образование и до 2003 г. е имам в една джамия в покрайнините на Багдад. През 2004-та  е прибран  в най-големия американски затворнически лагер в Ирак – Бука. Противоречива е информацията колко време остава там. Според някои източници – една година. Според други, Ал Багдади излиза от лагера чак през 2009 година.

- Как се финансира "Ислямска държава"?

- Организацията прилича на голяма корпорация с бюджет от около 7 милиарда долара. Само превземането на Мосул им носи около 2 милиарда - толкова са парите, намиращи се в местните банки. Контролират нефтени кладенци и рафинерии, получават приходи от откупи, рекет. Имат богати спонсори – сунитските монархии от Персийския залив, които разглеждат ИД като инструмент за свалянето на Башар Асад от власт.

В Сирия организацията влиза периодично в битки с други ислямистки формирования, както и със Сирийската свободна армия, като основният мотив е преразпределението на територии и финанси.

През последната година има информация, че части от Свободната Сирийска Армия влизат в структурите на ИД. Лично мен това не ме изненадва. В края на 2013 г. бях в продължение на 20 дни в Алепо, където пред нашата камера лидери на Свободната Сирийска армия споделиха, че координират своите действия, а често извършват и съвместни акции с бойци от фронта "Ан Нусра", а това е подразделението на "Ал Кайда" за Сирия. Говореха за необходимостта от установяването на шериата в Сирия.
Трябва да кажа, че ако сред политическите представители на сирийската опозиция, намиращи се в Дамаск и в чужбина, има личности с демократични, светски разбирания, то сирийската въоръжена опозиция, тези, които се сражават в Сирия, изповядват съвсем други възгледи.

Имайки предвид помощта, която оказват Европа и САЩ на Свободната Сирийската армия, е тревожна информацията за многократно преминаване на членове на Сирийската опозиция в редовете на Ислямска Държава. Така например, в края на декември 2014-та, по информация на израелския аналитичен сайт "Дебка", близък до израелското военно разузнаване, 2000 души от елитните бригади "Ярмук" са се присъединили към ИД, заедно с намиращото се на тяхно разположение тежко оръжие. Това е бригада, която в продължение на две години е обучавана от американски и европейски военни специалисти. Техният лагер се е намирал в Йордания, близо до сирийската граница.

Дали обаче обучението и снабдяването с оръжие на сирийската опозиция няма да доведе до един познат сценарий от 80-те години? Афганистанските муджахидини бяха въоръжавани и финансирани отвън. Така се появи и заразата "Ал Кайда", която се разпространи извън пределите на Афганистан и вече е в нашия европейски дом. Тези дни ислямистите разстреляха редакцията на френския вестник "Шарли Ебдо" и с това няма да се спрат.

- Каква е твоята версия за атентата?

- Важно е първо да разберем дали атентатът срещу парижкия сатиричен седмичник е дело на самомотивирани джихадисти, които решават да отмъстят за обида на Пророка, или става въпрос за организирана група, която преследва конкретна, стратегическа цел.
Вероятно част от френското общество ще се радикализира. След атентата три джамии във Франция са били нападнати, за щастие без жертви. Подобна атмосфера обаче спомага за набирането на все повече джихадисти за целите на радикалния ислям. Днес има 1000 френски граждани, които са се били в Сирия и върнали се отново във Франция. Преди две години числото е било 50. Преди година – 500...

- Този атентат не можеше ли да бъде предвиден?
- Атаката в Париж, със своята жестокост и мащаб, е шок за всички нас, но не е изненада. Главният редактор на вестника Стефан Шарбоние получава задочно смъртна присъда от "Ал Кайда" още през 2008 г., когато публикува карикатура на пророка Мохамед. През 2011-та е направен опит редакцията да бъде опожарена. За последните три месеца имаше три атентата в Западна Европа. ИД продължава да отправя заплахи.

- Т.е. това е обмислена акция, която обаче не преследва ли и по-далечна цел от отмъщение за карикатурите?

- Определено смятам, че става дума именно за добре обмислена акция. Първо, братята Кауши, основните заподозрени за нападението, са били членове на известна на службите ислямистка организация "Бут Шомон". Тя е изпращала доброволци в Ирак и Сирия. По-малкият брат, Шериф Кауши, е осъден на три години, от които 18 месеца условно, през 2008 г. Предполага се, че след това е заминал в Сирия. Видеоматериалът от нападението над редакцията показва мъж, който професионално борави с оръжието.
Поводът за атаката над "Шарли Ебдо" са наистина карикатурите на пророка Мохамед. Но последната подобна карикатура излиза във вестника през септември 2012 г. Също така нападателите са разполагали с вътрешна информация. Редакцията се събира на съвещание веднъж в седмицата, в сряда, от 10 до 12.30 часа.  Всичко това показва, че не става дума просто за емоционална реакция срещу дръзки журналисти!

- Защо, според теб, публичното насилие са връща пак, като през средните векове? Кому са нужни такива варварски инквизиции?

- Християнството е преминало през своето средновековие, през инквизицията. Радикалните ислямисти обаче искат да върнат исляма обратно в средновековието. Те считат, че това е начинът да се спасят от покварата на модерния свят, от бедността, от несправедливостта, от експлоатацията. Един много примитивен начин да търсиш съвършенство, скрит в един догматичен свят.

- Как до неотдавна там съществуваха мирно и тихо толкова много сродни цивилизации, а сега изведнъж тръгнаха една срещу друга? Кой ги насъска и защо?

- Алчността, опитите да се преразпределя и контролира света, битката за ресурси, желанието да се изгради еднополюсен свят, политическото инженерство - всичко това създава чудовища. В Близкия Изток властваха и властват авторитарни, но светски режими. Пътят за тяхното отстраняване не минава през бомбите, а през образование, икономика, дипломация... Днес на мястото на Ирак и Либия се появиха десетки въоръжени и радикализирани групировки. Научаваме комфортно от телевизора за поредните "умни бомби" и дронове. А резултатът какъв е - за последните десет години - стотици хиляди цивилни жертви! Наричат ги “съпътстващи, косвени жертви”. Това е цинизъм! Той обаче си има своята цена. Поражда гняв сред мюсюлманската общност по света, а гневът лесно преминава в лудост.

- До колко опасно е това за България и бежанците не са ли капан за страната ни?

- Опасността за България идва от самите нас. В какви коалиции участваме? Кого подкрепяме и защо? Срещу какво? Преминава ли и защо оръжие през България за Сирия? В чии ръце попада? Къде е границата между Ислямска Държава и Сирийската опозиция? Търсим ли отговори на тези въпроси? Искаме ли да чуем тези отговори от нашите политици? Примиряваме ли се при липсата на ясен отговор? Колко от нас са гласували за една или друга политическа сила, взимайки предвид отговора на всички тези въпроси...

- Да поговорим малко и по друга тежка тема за България с малко повече ведрост, доколкото може. На какво повече ти прилича повече приказката за "Южен поток"? На газопровод, или както казва Мечо Пух - ако тук няма никой, значи има някой?

- Да, може и така шеговито да се формулира. Ние наистина сме един Мечо Пух, който обаче казва – колкото по-малко, толкова по-малко..... При това се и радваме....

- Каква според теб е играта на Путин?

- Нас трябва да ни интересува не играта на Путин, не играта на Обама, а нашите национални интереси, а това, което е добре за България, е добре и за Европа. Вместо да диверсифицираме пътищата за получаване на газ, ние ставаме заложници на Украйна и на Турция. При това на по-висока цена и със съответната доза непредвидимост. Брюксел не ни е виновен за това, че не устояхме своите интереси. Беше извършен бартер – власт срещу стратегическа инвестиция. Това е непоправимо!

- Къде е България в картата на тези, меко казано, противоречия, които са ни на две от границите?

- На картата просто ни няма. Ние сме само територия.

- Ти винаги си била смела и си рискувала всичко. Ако сега трябваше да рискуваш наново всичко, къде би отишла - в Украйна, Куба, Сомалия, Сирия, или някъде другаде?

- Мисля, че рискът в журналистиката е свързан повече с думите. Те са силното и опасно оръжие. Всичко останало е въпрос на добра логистика, добра подготовка, малко кураж...и малко късмет, разбира се.

- Защо вече в България никой не пита "Защо?". Защото "Кой" вече се знае ли?

- Пак думите...думите....те са опасни....тяхното свободно използване днес е лукс....

- Знам, че си "разнолика, нестройна душа", но все пак да те питам - сега, в тази секунда, къде и с кого би искала да бъдеш?

- Какво беше казала Алиса от страната на чудесата – на другия бряг, на другия бряг.....