Един от авторите на "украинския" паметник: Някой ден той ще рухне от свръхдоза унижение
Вчера паметникът на Съветската армия осъмна в цветовете на украинското знаме - жълто и синьо - и с надписите "Слава на Украйна" и "Капутин". Акцията, в деня на Червената армия, предизвика противоположни реакции и у нас, и в коментарите на световните медии. Коментарите бяха от "изкуство като на Банкси" до "вандалски акт. Каква е била целта на авторите на "украинския" паметник разказва един от тях в интервю за блогъра Асен Генов. Препечатваме го без съкращения.
Вие хулигани ли сте?
Естествено, че сме хулигани. Кварталните клубове на БСП наричат така всички, които не им играят по свирката и не си представят София скучна като в 1984. Същевременно си имаме достатъчно смислено ежедневие, за да можем с леко сърце да се подиграваме на такива кварталноклубни етикети. Ние сме баталисти-наивисти с елементи на дадаизъм. Позиционираме продукти на Хуго Бос в нежно сивата гама.
Пещерни антикомунисти ли сте?
Разбира се, тук положението е същото като с хулиганството ни. Ние сме пещерни хулигани и високопланински пънкари. Антикомунист е бил президентът Рейгън, царство му небесно. Ние сме само смирени последователи.
Темата за комунизма стига ли до родените след 1989?
На практика стига до всекиго. Всичко до петдесетина години назад все още не е история, все още е политика – може би за съжаление, но си е така. А политиката не е нещо отвлечено, тя засяга всички, даже и тези, които не вярват, че е така. Така че темата за комунизма се оказва важна дори за двайсетгодишните.
Имаше ли за какво да се извини България на Чехия?
Питаш заради розовия период на нашия любим за разкрасяване паметник. На съвсем официално равнище – да. На българската държава изобщо не й влиза в работата какво ще прави Чехия с държавното си устройство. Не може така да се пращат танкове наляво и надясно, това да не е мандра. Всъщност едно извинение трябва и за Словакия (значи ще ни трябват син и червен спрей). Иначе между нормалните хора тези официалности нямат значение. В Прага или Братислава никой не ни тормози с ИЗВИНИСЕБЕ. Хората питат дали ще искаме по още едни картофки. Обикновено искаме.
Сегашната акция политически акт ли е?
Естествено. Щеше да е обикновена вандалщина, ако бяхме написали нещо гадно примерно против футболен отбор или коментар за Марчето от долния клас. Ние вместо това нарисувахме и написахме хубави неща за цяла Украйна. И наругахме руския президент Капутин. И се подиграхме с ужасния паметник. Това ако не е политически акт, значи нищо не би било политическо.
Обяснете посланието си?
Не вярваме на евразийщини. Евразия – това си е нов Съветски съюз, в който Украйна и България слушкат Путин, получават по някой заем, газ и мас, задлъжняват все повече към Кремъл и ограничават личните и политическите свободи. Управлението се осъществява от номенклатурни наследници и се контролира от мутри. Корупция навсякъде. Реабилитация на стария комунистически режим. Е, украинците показаха, че това няма да стане и натриха носа на Капутин и неговото протеже Янукович. Затова ние изразихме възхищението си пред украинската смелост и пълното си презрение към руските слуги у нас. Паметникът на окупаторската армия е много подходящ за подобен род шарени честитки, които вече си стават традиционни. Кой знае колко още бояджийски приключения ще има преди паметникът най-сетне сам да рухне от свръхдоза унижение.
Как обяснявате розовия ПСА?
България се извини на Чехия и Словакия за нахлуването от 1968 и елегантно повтори цвета на комично розовия съветски танк в Прага. Приятелски жест към чехи и словаци. Още една сполучлива гавра с чугунените соцглави у нас.
А акцията на "Позитано" 20 с боядисаните комунисти-партизaни и надписа БКП-ПОЗОР?
Сваляме шапки. Много дръзка идея, защото всъщност Народната милиция и ОФ нещо хич не се скъсват да пазят съветския паметник, така че там може да рисува всеки, който реши. Докато да кажеш истината с боички пред самите стени на позитанския Барад-дур – е, това вече си иска доза мускетарство. БСП си е БКП, а БКП е престъпна организация, все едно NSDAP. Разлика няма. Станишев – в Нюрнберг.
Към кого е посланието ви?
Към прекрасните украинци, ако го видят. Дано им хареса. Към Капутин и гаулайтерчетата му у нас. Дано им преседне. Към нормалните хора в България. Дано ги окуражи.
Как коментирате изявленията на руските институции и посолството на Москва, с което извършителите на тези акции са обявени за вандали и осквернители?
Свиркаме си. Раждането на Капутин е било проява на вандализъм спрямо природните закони. Да ходят там опорните радиоточки да си чистят паметничето. Тъкмо освобождават място за нови хрумвания.
Какъв е вашият прочит на историческата истина за 09.09.1944?
Преврат и клане, последвани от съсипване на България.
Какъв е вашият прочит на днешната ситуация в страната?
Лъжи и бедност, бедност и лъжи. И Бареков, с извинение за мръсната дума. У нас е кофти да си родилка, защото в болницата те унижават. Кофти е да си луд, защото в лудниците условията са нечовешки. Кофти е да си мюсюлманин, щото ти викат: „мръсен турчин“. Кофти е да си християнин, щото Местан говори за християнски ценности. Междувременно детето Делянчо облъчва населението с цигари и телешки визии. И ако не си доволен, значи си соросоид, рептил и агент на лошите империалисти. Катарзисът засега се отлага. Нещо до промени не се стигна след мирните протести от 2013, а това ни навежда на мисълта, че може би трябва да си внесем украински инструктори.
Каква трябва да е съдбата на подобни символи на тоталитаризма и комунистическия режим?
Или да ги срутим, или да ги нашарим с графити за ужас на съветоидите. Да местим паметници би било прекалено скъпо, а страната ни е бедна и задлъжняла.