Доц. Жана Попова: Университетите протестират изключително рядко, особено за заплати

Университетите започват протестни действия и затварят врати на 20 май. Причината - средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за финансиране на българските висши училища, драстично намаляват. За това алармира Съветът на ректорите на висшите училища у нас в отворено писмо до президента, служебния премиер, министри, българския еврокомисар, омбудсмана, председатели на парламентарни комисии и до председателите на парламентарни групи.

OFFNews разговаря по темата с Жана Попова - доц. д-р във ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски“, в катедра „Радио и телевизия“.

Подкрепяте ли протеста?

Да, аз мисля, че е време. По някакъв начин, може би не е това формата, но за нея ще кажа след малко. Мисля, че отдавна е време да се говори за политиката към заплатите на университетските преподаватели, защото в университетите обикновено има една основна заплата, за която в момента се борят колегите от различни синдикати, и има допълнително заплащане за определени дейности. Но не всички преподаватели в университета получават заплащане по тези университетски дейности, които са различни. Да речем, преподаване в различни степени на образование, допълнителни заплащания за конкурси и т.н. Затова е важно сега всички да видят проблема с основното заплащане в университетите, което трябва да бъде водещото заплащане.

Например, остава голям проблем абсолютното обезценяване на докторските степени - докторантите са това, което всъщност в университета и в БАН води науката напред. Тоест, може само един докторант, само един от много хора, може да бъде полезен на обществото, но той е ценен. И заплащането за докторска степен все повече и повече се обезценява, тъй като то никога не се повишава - дори заплатата да се повиши, тази сума не се увеличава.

Макар че е свързана с едни проценти от законите, това не се увеличава от доста отдавна.

Имате ли надежда, че протестнтие действия ще дадат резултат?

Аз мисля, че университетът трябва да протестира за ценности като, например, протеста на университета по време на княз Фердинанд, когато, така да се каже, университетските преподаватели са застанали със своето име. Един много знаков протест в миналото, в който е важно да се види колко е важна академичната общност. Тогава студентите са застанали зад преподавателите си.

Това са важни и знакови протести. Затова си мисля, че не трябваше правителствата в България да стигат дотук, защото това е тяхна отговорност. Да се налага да изразяваме по този начин мнението си за заплати, за финансовата обстановка - не става дума само за заплати, става дума за всичко това, с което се покриват разходи в специалности, в които има нужда от нова техника, лаборатории и т.н.

Моите колеги във Физическия и Химическия факултет непрекъснато работят по проекти, по които да осигуряват базисни материали в техните специалности. Това не би трябвало да бъде така - ние би трябвало да се занимаваме не с техническото оборудване, а с това какво правим.

Ние в телевизията имаме същия проблем - ние непрекъснато трябва да мислим как се сменя техниката и как да я подновяваме, за да може да работим с колегите студенти, а не би трябвало това да бъде центърът ни. Трябва да бъде как преподаваме журналистика.

Мислите ли също, че една от причините в момента университетите да протестират е свързана с предложението на управляващите да премахнат таксите на студентите?

Не. Мисля, че са две различни неща.

По принцип много се разчита на това, че в университета няма да има протести и стачки, защото пак казвам, че това се случва изключително рядко. Особено за заплати. Ние много рядко си позволяваме да говорим за нашите заплати по този начин. Ако сте забелязали, учителските заплати бяха повишени след една масова стачка, до която също не трябваше да се стига. Тоест, трябваше правителствата да разберат много по-рано, че учителят е важен. Той е този, на когото поверяваш детето си за цял ден, обаче не им повишиха заплатите, докато не стачкуваха - точно както стачкуваха по това време, да речем, градският транспорт - също хора, от които зависим. Всички тези хора са в публичния сектор - както са журналистите. Това също е важно.

Така че, грешката тук беше грешка на правителствата. Цялото това договаряне - днес ви даваме, утре не ви даваме. С временните статути, със служебните правителства се стигна дотам, че в момента просто казват: "Това давам, това не давам" преди избори. Една вечна игра, която никак не е хубава.

Имайте предвид, че за да се изгради един учен като учен, това е страшно много работа. Работа на много хора един млад човек да бъде привлечен. Това е първият ни проблем - първо да го задържим тук. Ако ние му кажем, че имаме заплата, с която дори не може човек да си плаща наема или елементарни неща, просто не можем да го привлечем тук. Това продължава да бъде проблем в науката.

За БАН е още по-сложно - в университетите все пак има, така да се каже, преимущество да се работи със студенти. И това привлича все още при нас - в хуманитарните специалности. Точните науки отдавна страдат от този проблем - да привлекат млади хора, които са добре приети извън България.

Тоест цялата научна сфера страда от същия проблем, не само висшите учебни заведения?

Политиците обикновено, малко или много се опитват да противопоставят млади и стари в науката. Знаете в миналото изказванията на министър Симеон Дянков за пицата, за разделението между хора, които са по-възрастни - наричаше ги "феодали" в БАН и така нататък.

В науката има нещо много важно - ние трябва да бъдем от различни поколения, защото това е смисълът на школите. Да има хора, от които има какво да научиш и съответно ти да има какво да предаваш на младите хора. Това, за съжаление, зависи от политиката на заплащането.

Няма как да не реализираш едно обещание, което вече е закъсняло. Ние се чувстваме като хора, които просим от държавата, а не бива да бъде така.

Държавата има някаква политика и тя трябва да бъде доста добре обмислена, за да не се превръща заплатата в оценка на моята работа, а то вече се случи. Когато заплатата ти е много ниска на фона на това, което работиш и отговорността, която имаш, се превръща в оценка на работата. Това е проблемът.

Ние много добре знаем, че не заслужаваме толкова ниска заплата, обаче това не се показва. Всеки път, когато идва ново правителство и казват, че учителите са важни. Дори това противопоставяне на учители и университетски преподаватели е ужасно глупаво. Ние винаги сме работили със средното образование. Тази връзка между степените на образование трябва да я има.

Вие лично ще участвате ли в протестите?

И да не участвам в тези протести, аз протестирам всеки ден срещу начина, по който се определят политиките, ако щете, и за детските градини, защото това е същият проблем като при нас. И за нашите заплати - тези проблеми много пъти и на наши общи събрания сме ги поставяли.

Тук обаче става дума за неща друго. Става дума за държавната политика, защото в момента което и правителство да дойде на власт, след предстоящите избори, вероятно няма да разбере, че изкуственият интелект няма да направи нищо - просто забравете тази надежда. Обаче държавната политика в областта на висшето образование е изключително смислено дело. 

За съжаление, тази държавна политика зависи от заплащане, но по-важното от това заплащане е какво ще направим с младите хора в държавата ни, защото ние непрекъснато имаме успех, но най-важният успех е да задържим младите хора в България, а това не става без заплащане.

Засили ли се финансовият проблем след непрестанната смяна на правителствата или проблемът е присъствал и преди това?

Имаше период от време, в който взеха мерки, но все пак нямаше толкова бързи темпове на инфлация, както обявяват в момента непрекъснато. Тогава все пак се усети някакво повишаване.

Обаче ние винаги сме с повишени заплати, след като вече всичко е увеличено. Тоест, когато при нас дойде увеличението на заплатите, ние почти не можем да го усетим, защото вече всички цени са толкова високи, че ти нищо не усещаш.

Не е въпрос на смяна на правителства и несигурна политическа обстановка. Поне аз мисля, че политиците си казват, че тези хора - най-мълчащите, няма да тръгнат да договарят собствените си заплати, защото наистина е така. Ние рядко го правим.

Обаче моите колеги от двата синдиката в университета много пъти сядаха на масата. Това въобще не им е задължение, не е наша работа да се договаряме, за да напомним, че нашите заплати са важно нещо. И ако ти не си забелязал за толкова време като политик, че не би трябвало университетският преподавател да бъде на маса за преговори, а обратно - ти да имаш политика какво да прави този човек, това значи много сериозна политическа криза. Трябва да бъдат изпреварващи всички тези решения за заплатите на преподавателите, а не след това да се потушават пожари.

Вие не сте били предварително уведомени за този протест. Защо вие, преподавателите, научавате не от ръководството на университета за протеста, а от медиите?

Мисля, че това все пак е нещо хубаво. Много често дори в университета се говори за медиите малко негативно. Обаче сега чрез медиите повечето от нас научиха за този протест. Независимо какъв е начинът, мисля, че трябва да подкрепим колегите.