Диригентът Владимир Бошнаков за годината с много изненади

Диригентът Владимир Бошнаков е известен в оперно-симфоничните среди на страната. Дебютира с Плевенската филхармония, но е на сцените и с филхармониите на Пловдив, Русе, Шумен, Видин, Враца; в оперите на Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Благоевград, Музикално-Драматичния театър „К.Кисимов” Велико Търново; един от създателите на камерния оркестър „Студио Примо”; артистичен директор на Фестивала „Сцена на вековете“; преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Гастролира по света: Австрия, Германия, Швейцария, Холандия, Люксембург. Диригент, а от няколко месеца е временно изпълняващ длъжността директор на Държавна опера-Стара Загора, до провеждането на конкурс.

Снимки: Личен архив

Когато е отминала годината, обикновено си правим равносметка, за да очертаем насоката на предстоящата и напредъкът. Какъв е ходът при Вас?

Изпратих година с много изненади. Защото, докато ние си правим планове, Господ седи и се смее. Имах съвсем друга програма, друг разчет от август до края на годината, а пък съдбата ми представи неочаквани възможности, за които съм много благодарен. Първо, след дълги години на съжителство, с моята вече настояща съпруга, решихме да сключим брак и имахме планове да си направим сватбено пътешествие, което не се състоя, може би не за съжаление, защото трябваше да встъпя в длъжността директор на Операта в Стара Загора. От началото на септември съм директор там и вече в началото на 2026-та мога да направя три ясни равносметки:

- фестивалът ФОБИ, последният, който се проведе – 55-тото му издание, е с най-високи приходи от билети за всички спектакли;

- спектакълът на „Риголето“, с който се откри Новогодишният музикален фестивал в НДК, е с най-високи приходи за оперно заглавие, представяно в НДК – с публика 2000 човека. Досега не е имало такъв огромен приход от оперно заглавие. Много е лесно да се отиде с мюзикъл или с оперетно заглавие и да събереш публика, но с „Риголето“!;

- и третото, балетното турне в Нидерландия, на което след всеки спектакъл получавахме потвърждение за нови договорки за 2026 година. По продължение на цялото гостуване се свързахме и с други импресарии, които започнаха да се интересуват от балетната трупа, както и от цялостното представяне на едно такова турне. Имаме предложение за участия през 2026-27 година и от други страни: догодина за 7 спектакъла в Дубай на „Лешникотрошачката“; ново предложение за Италия, за Франция. Вече е въпрос на договорки кои от всичките импресарии ще изберем.

Смятам, че за няколкото месеца – във все още началото на 2026-та, мога да бъда доволен от това, което съм постигнал като директор на операта в Стара Загора.
Опера, която направи 100 години – един век!

Старозагорската е единствената опера, която за тези 100 години по никакви причини не е прекъсвала своята дейност. Непрекъснато е произвеждала продукции и е играла спектакли. Неминуемо има своите пикове и спадове. Може би е въпрос на изследване кои са силните и кои слабите години. Нормално е при смяна на ръководство да има лек спад в началото, а след това възход. Вижда се при предишното ръководство, как за 10 години успя от една зле функционираща оперна институция да достигне върхове като продукциите на „Африканката“, на „Турандот”, като балетните спектакли на „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ и кулминацията беше сега в 55-тото издание – премиерата на операта „Андре Шение“, заглавие, към което малко оперни театри си позволяват да посегнат, но се получи мащабна продукция. Публиката, смятам, е на същото мнение. Така че пред мене стои същият път, може би леко спускане надолу, след което, като при скискоковете, би трябвало да се издигнем нагоре.

Ваша е репликата, че вратата на директорския кабинета е била широко отворена при поемането на поста. Това не е ли естествено при смяната на директорите, които могат и да са с различни концепции, но трябва да има добронамереност и последователност, за да може институцията да върви напред?

За да няма сътресения, в западния свят отдавна е измислено, конкурсите се провеждат най-малко шест месеца преди да изтече мандатът на стария директор. Така че той вече е наясно кой ще бъде новият директор. Новият влиза в театъра, не встъпва в длъжност, но има на разположение шест месеца да се запознае с всички неща от кухнята. Как функционират отделите: рекламният, продажният, звената вътре: оркестър, хор, балет, технически служби. И на шестия месец хем старият директор си тръгва с достойнство, хем новият работи с машината, която му оставя за следващите 4 години.

В момента сте временно изпълняващ длъжността.

В момента съм временно изпълняващ длъжността и очаквам в следващите няколко месеца да се осъществи конкурсът, на който вече съм взел решение да се явя. Това беше едно от основните ми условия, за да приема сегашното статукво – да ми се даде тази свобода, да имам време да кажа дали съм готов и дали това е нещото, което бих искал да правя. Защото след 25 години като творец и диригент, изведнъж ти се налага да отговаряш за над 320 души, да решаваш техните съдби, репертоарните политики, да се съобразяваш с конюнктура, което в началото ми се виждаше трудно, но смятам, че мога да се справя.

Как получихте предложението?

На предишния директор му изтече мандатът. Той помоли за срок, за да може да доведе до край честването на тази 100-годишнина, и в средата на лятото пусна предизвестие за напускане. От Министерството, след като са разгледали различни възможности за следващ директор, са се спрели на моята фигура, дойдоха и ми предложиха, точно когато предвиждах да правя съвсем други неща. Но след като условията, които договорихме – че ще имам свободата да работя по начина, по който аз смятам за добре, мисля, наистина вървим към конкурс. Имам намерение да се явя, пък вече, каквото е решила съдбата...

За да се спрат на определена личност, означава, че Министерството на културата има поглед върху Вашата институция и кадрите в нея. Доколкото знам, Вие сте в Старозагорската опера от 2018 година, така че я познавате в детайли. Ще можете ли обаче да съчетавате директорстването с диригентството, защото и двете са обемни?

Това, смятам, по никакъв начин няма да ми попречи. Решил съм, че в Стара Загора ще дирижирам най-малко. Ще дирижирам там, където съм го правил и до момента – в Държавна опера Русе, доста често съм канен във Варна – Операта, в Плевенска филхармония, в Симфониета Враца. Така че, дирижирането ще продължи, да.

А в Старозагорската опера по-конкретно?

В Старозагорската опера – заглавия, които вече съм дирижирал. Сега правим премиера на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. И тъй като е свързано с работата по моята дисертация, ще е заглавието, което мисля да дирижирам за този сезон.

Ако предишните 10 години се работеше над гост-солисти, сега смятам да поработим над тезата гост-диригенти. Имам щастието да съм от поколението, а и сме състуденти с диригенти като Григор Паликаров, Деян Чобанов, Славил Димитров, март месец съм поканил Росен Гергов да дирижира един спектакъл на „Евгени Онегин“. Имам много колеги от моето поколение, както и от по-новите поколения, които смятам да оставят своята следа, диря в репертоара на Държавна опера Стара Загора.

Те ще дирижират обаче определени спектакли. Това по-добрият вариант ли е, отколкото да има диригенти за по-дълъг период, с по-голям ангажимент, защото иначе идват, дирижират и си отиват.

Преди спектакъла на „Риголето“ през декември представих Хосе Кура като постоянен гост-диригент, през следващия сезон ще има още три изяви. Ще идва за по-продължителен период и ще работи по-дълго със състава. Той е харизматична личност. Певец, както казва – по случайност. Докато е учил дирижиране и композиция, е имал часове по пеене, защото при тяхната система всеки диригент трябва да може да свири на струнен, на дървен духов, на меден и да може да пее. И както е учил пеене, така деканът го е чул. Де факто Хосе Кура – световният тенор, няма диплома за певец, има дипломи за диригент, за композитор. Наистина е много талантлив. Съставът ни винаги е във възторг от него: и като музикант, и като личност. През 2026-та ще има три идвания за по 2 седмици, да работи „Турандот“, ще направи „Кармен“ и „Дон Карлос“, така че той е фигурата и стожерът на диригент, който да държи посоката. Но пък всички, които изброих преди това, ще покажат на състава различни прочити на заглавията, които са правени през годините.

Как Хосе Кура избра България?

През 2025 година направи постановката на операта „Риголето“. Премиерата беше през март с още два спектакъла и си отиде, беше планувана и през декември в НДК. След като септември месец стъпих в длъжност, се свързах с него. При преговорите той каза, че не иска да идва и да дирижира само защото е името Хосе Кура. А иска да бъде част от семейството ни, и намерихме формата, за да е част от Държавна опера Стара Загора.

Това означава, че преди всичко е харесал оркестрантите, с които очевидно иска да работи, певците, както и атмосферата в Операта, оприличаваща я със семейство – много висока оценка за вас. В годините Старозагорската опера направи акцентни заглавни цикли като Опера в цирка, Oпера на стадиона, Опера с кукли, ФОБИ, те ви отличават от останалите оперни центрове в страната, а и са важни за културата ни. Какво е бъдещето им?

Те са много интересни, но имат своето място и време. Примерно Опера в цирка е нещо конкретно, свързано с операта „Палячи“, с цирк Балкански. Не може да е с „Травиата“ или „Бохеми“, така че тя изживя своето време. Опера на стадиона е нещо като бранд. За съжаление, стадионът в Стара Загора е в ремонт. Опитах да осъществя за следващия сезон представление, но се оказа, че до средата на лятото няма да е готов. Смятам да запазя обаче формата Опера "На брега на древния Севтополис" (в рамките на Празниците в долината на тракийските царе, на язовир Копринка), който община Казанлък прави – много хубаво събитие, в края на август началото на септември. Останалите, за съжаление, няма как да бъдат запазени.

ФОБИ (Фестивал на оперното и балетно изкуство) задължително продължава. Не може толкова стар фестивал, тази година ще бъде 56-тото издание, да спре да съществува. Едно наистина смислено събитие, свързано с операта, балета и със сценичните изкуства въобще. Отчетът на приключилото 55-то издание показа, че имаме с 30% по-висок приход от предишното и беше с няколко акцента. Освен посветено на 100-годишнината на Държавна опера–Стара Загора, за първи път се постави „Андре Шение“. Другият акцент, за първи път в едно издание участваха три национални музикално-сценични института: Софийската опера и балет, Националният музикален театър и Софийската филхармония.

Третият, че се отбелязаха годишнини: 200 години от рождението на Йохан Щраус-син с концерт-спектакъл на Националния музикален театър и 150 години от рождението на Добри Христов, с концерт на Хоровата формация на Държавна опера–Стара Загора. А духовият ансамбъл от оперния оркестър представи произведения на Рихард Щраус и Бетовен на концерт със заглавие „Нов вятър в операта“. Това са нови изяви, които трябва да бъдат отбелязани.

С деца ще продължавате ли да работите, защото е много важно, виждаме ги и на сцената?

Детско-юношеската школа за опера и балет наброява над 80 деца – 40 в балетната група и 40 във вокалната. Те участват в почти всички спектакли на Операта и продължаваме да работим. Другият много важен е проектът „Ние сме музиканти“ на Русалина Мочукова – за деца със специални образователни потребности, които се приобщават към музиката, към изкуството. Някои от тях участват дори в наши спектакли – пример е мюзикълът „Есмералда–Парижката Света Богородица“, както и в специални клипове, в коледни концерти. Програмата им постига своите приобщаващи цели.

Кои фактори определят новите заглавия в репертоара на Опера-Стара Загора?

При сегашното финансово състояние на Операта съм ограничен и не мога да правя нови постановки – няма средства. Може би през 2026 ще има две премиери: „Луд гидия“, ще е копродукция с Опера-Русе, ще вземем декора и костюмите; ще произведем и изцяло нов балет – „Корсар“, с премиера в Международния ден на танца, 29 април; оттам нататък ще експлоатирам постановките, направени в последните 5-6 години и не са имали достатъчно брой представления. Надявам се на потенциална публика, която да ги види, защото повечето от тях са играни от три до пет пъти.

В такава насока гледам – с възможно най-малко средства да има възможно най-много продукции и приходи за Операта, защото този огромен колектив от над 300 човека трябва да бъде издържан. Трябва да мислим и за финансовата част, и за издръжката на хората, които произвеждат изкуство. Финансовите приходи стигат за Фонд работна заплата и когато решиш да правиш нова продукция се оказва, че харчиш пари, които ги нямаш. Така се е натрупал този дефицит, който сега посрещам като нов директор и ще се опитам да го огранича.

Доколко е съобразяването и мястото на публиката, която ви очаква?

Публиката е страхотна, но и тя си има своите особености. Не обича експериментите. Трудно можеш да я хванеш за ръка и да я поведеш в нова посока. Обича да ходи на заглавия, които вече е гледала или които познава, за новите е дистанцирана, трябва ѝ много време. А един директор разполага с хоризонт от четири години, в който по някакъв начин трябва да се опита да я превъзпита. Или пък да ѝ вървиш по косъма, да я гладиш или да я радваш, да ѝ предоставяш само това, което тя иска да гледа. Така че този баланс е много труден за постигане. Дали трябва да възпитаваш – но пък за 4 години какво можеш да възпиташ? По-скоро, вървейки заедно с публиката, трябва да ѝ представяш от време на време лъчи в странични коридори, в които да погледне, а не да върви само напред.

Стара Загора се гордее, че има една от най-старите публики, която през тези 100 години е видяла почти всичко. Ето, на стотната година видя за първи път и операта „Андре Шение“. Надявам се да продължим по този начин.

Ще се ориентирате и към нови режисьори?

Да, доколкото България разполага с оперни режисьори. Защото те се броят на пръстите на едната ми ръка, но все пак ще поканя например Нина Найденова, която е от Стара Загора и е работила дълги години в Стара Загора. Едни от най-хубавите постановки са нейни, свързани със сценографията и костюмите на Борис и Цветанка Стойнови. Мисля, че е време да се завърне и да произведе нещо ново. Други конкретни имена не смятам сега да споменавам. Но нямаме „Травиата“, „Трубадур“, има „Риголето“, което е много тежко като декор и костюми, няма „Набуко“, няма „Кармен“. Тези заглавия просто ги няма. Няма декори. Останахме с някакви постановки, които, ако не са на нашата сцена, с тоя кръг и с тия коли, които се движат, са абсолютно неприложими никъде. Такава механизация има само в Народния театър. Така че трябва да се помисли за тези заглавия, както и за „Аида“, „Бохеми“, „Тоска“ – също няма хубав декор. Тези 8-9 заглавия трябва да са направени по лесен начин, да изглеждат красиво, да не са свързани с никаква механизация, за да може Операта да си представя продукцията не само в Стара Загора. Навсякъде. Сега кметове и кметици се свързват с нас: „Елате да ни гостувате!“, „Елате да ни гостувате!“ Нямаме с какво, освен с концерти или с нещо от полулекия жанр.

Тези заглавия в рамките на колко време смятате да ги направите?

Тази година смятам да направя две от тях, защото костюми има, декорът го няма. „Кармен“ е първото, което ще се направи. След това трябва да се намери „Травиата“ – дали ще я взема отнякъде готова, като декор и костюми, дали ще правя нова? Но смятам, че след като вече са похарчени толкова много пари, за толкова много постановки, и Оперите ги държат по складовете си, по-добре да я взема – да я играем един сезон, след това ще им я върна, ще им дам нещо от нашите постановки. Защо постоянно трябва да се харчат пари? Една постановка гълта при тази инфлация от порядъка на 150-200 000 лева, а вече трябва да се говори в евро. Кога тези пари ще са върнат като билети в Операта? Никога. По-добре да мислим по-рационално.

Защо не съществува при Вас такъв вид партньорско мислене, сътрудничество, колкото и да сте конкуренти?

Ами не. Всеки се мери с другия. Аз, като артистичен директор на МДТ Велико Търново, им организирах срещи, за да обсъдим стария сезон и всеки от директорите да даде нови предложения. Ми те първо се хващат за гушите за датите, после се хващат за гушите за заглавията, след това за качеството, кой как играел, кой къде е играл, на кой какво било нивото… и всеки директор смята, че от него започва светът. Най-високото ниво е в неговия театър и приключва, когато той си тръгне. Е това е огромният проблем. Огромният проблем е, че нямаме контакти. За радост, аз имам сега контакт с Диан Чобанов в Пловдив и с Пламен Бейков в Русе, с Даниела Димова също имам добри контакти, ще видим какво можем да разменим с Варна. Но общо взето директорите се затварят в своята черупка и смятат, че това, което правят те, е най-доброто и не трябва да се споделя. Напротив. Ако искаме да направим нещо голямо, трябва да обединим сили, за да си разделим разхода по декори, костюми, да си впрегнем съставите – примерно два хора на два оперни театъра са 80 човека, не са 40. Два оркестъра са пълен оркестър и то с добри изпълнители, солисти и т.н.

Е, добре, как тогава се работи, за да се спечели публика, да се разшири публиката?

Всеки работи по различен начин. Някой кани Орлин Горанов, за да си разшири публиката, друг прави само мюзикъли. Не знам защо не се опитат да направят класика, класическо оперно заглавие и така те да си разширят периметрите, в които се представят. Много е лесно да си сложиш заглавие на един мюзикъл – примерно „Чикаго“, и тръгваш. Правиш огромни приходи от билети. Министерството на културата ги финансира и съответно за Оперите, които правят само класика, не остават средства, защото кошницата с парите на Министерството е една. От тази кошница всеки бърка и взима. Един бърка като прави кросоувъри, най-лесният вариант да обиколиш цяла България с оркестър и известно име като солист. Друго е да направиш постановка на „Андре Шение“ за 150 000 лева, да я изиграеш два пъти и след това да кажат: Старозагорската опера е с един от най-големите дългове, най-големите дефицити в Министерството.

Какъв е смисълът, по-скоро ползата Ви, да се създава една мащабна постановка само за 1-2 представяния? Вложен е толкова много труд.

Отиваш с тази продукция на друго място като режисьор или взимаш декора и костюмите, отиваш и си прибираш истинския режисьорски хонорар. А биографията ти става по-богата. Отиваш в Италия с тази постановка, после в Южна Корея и къде ли не.

Зная, че сте застъпник на българските произведения.

Да, категорично. Защото имаме композитори като Парашкев Хаджиев, който има над 20 оперни заглавия. Имаме „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, която, за щастие, се направи в Стара Загора. Композитори като Марин Големинов, балетни заглавия като „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски, които трябва да се представят на нашата публика. Затова смятам, че сега това с „Луд гидия“ и е добро начало. За щастие успях да направя „Лето 893“ и „Мария Десислава“ на сцената на Държавна опера–Русе. Така че българската класика е необходимо да се поддържа, защото трябва да имаме национална идентичност и гордост, защото тези композитори са дали живота си за да го направят и не бива да тънат в забрава.

И четвъртото гостуване на балетния състав на Старозагорската опера заедно с оркестър в Нидерландия, което беше два месеца (за балетистите завърши към края на януари), донесе поредния много голям успех както за балета, така и за новосформирания – за това турне – оркестър, който ти дирижира. С пълни зали – без свободен стол, дълги аплодисменти и бисове, отвореност за контакти към целия ви състав – присъствах на всичко.

Балетната трупа показва световно ниво, което вече е много търсено, ценено, така че със сигурност 2026-та ще бъде отново в Нидерландия. Въпросът е дали ще има едноседмично пътуване до Дубай за представяне на „Лешникотрошачката“. Влизаме в преговори и с други агенции, които искат да менажират тази трупа. Четвъртата година смятам за триумф, доказахме и в Бон – в Германия, и в Нидерландия, че трупата е на ниво, от което вече се интересуват не само в тези страни, а във Франция и Италия, швейцарските импресарии, които искат да ни представят в Дубай.

Тази година оркестърът, който дирижирате, е нов, международен, току-що събран. Това създаде ли някакви притеснения, проблеми при реализирането на спектаклите – все пак всичко е на живо и трябва да сте в абсолютен синхрон с балетистите? От зрителска гледна точка не забелязахме такова нещо – напротив, но от изпълнителската страна винаги е различно.

Фактът – аз да дирижирам този оркестър, който не е част от състава на Операта, е предрешен много преди да получа предложението за директор. Беше решено още в началото на 2025 година, че ще бъда диригентът, а съставът на оркестъра ще е външен, международен – не от Операта. Така че е заварено положение. Но пък съм изключително доволен, че работя с музиканти от такъв ранг. Защото концертмайсторът Юлиян Стоянов е успял да събере наистина топ музиканти и смятам четвъртата година на това турне като потвърждение за най-високата точка на оркестъра. Имахме страхотен оркестър, ще направя всичко възможно да го запазим и в по-нататъшните турнета. Въпрос на преговори е, на бъдещи договорки, но е много приятно и лесно да се работи с такъв оркестър.

Вие сте успешно изключение. На турне в чужбина обикновено отиват отдавна работили заедно екипи, защото гонят сигурност и точност. При вас контактът се получи безгрешно, без изобщо да сте имали репетиции дори…

Толкова сме добри, че не репетираме (усмихва се). Имахме една осемчасова репетиция в София, в която работихме по двата балета, но без трупата. И после в началото на турнето, преди всеки спектакъл, за около час и половина-два успяхме да минем най-възловите моменти от балетите. Беше преодоляна всякаква дистанцираност, защото музикантите са много качествени и бързо стана синхронът между балетната трупа и оркестъра. От друга страна, това пък позволи на Операта в Стара Загора да има пълноценен оркестър за спектакъла на „Риголето“ в НДК. Да може да се направи сериозен Коледен концерт с програма: „Коледа“ – оратория от Димитър Ненов, български коледарски песни и западни коледни песни. Успяхме да направим концерта „Новогодишна наздравица“. Т.е. при едно успешно, наистина много добре проведено турне в Нидерландия, в Стара Загора през декември месец сезонът продължи по най-добрия начин, благодарение на това, че остана пълнокръвен оркестърът.

Следете новините ни в GoogleNews