Дъщерята на упояваната и изнасилвана Жизел Пелико пред OFFNews: По време на процеса научих, че и аз съм жертва

Каролин Дарион - дъщеря на осъдения в най-мащабния процес за изнасилвания във Франция Доминик Пелико, говори пред OFFNews за силата да продължиш след чудовищната семейна история. Пелико тайно упоява съпругата си Жизел в продължение на десет години и я предлага за изнасилване на десетки мъже. Никой в семейството не подозира какво се случва, докато Доминик не е заловен случайно в супермаркет, докато снима с камера в чанта под полите на жени. Така е открит архивът му с видеа и снимки, в които участват около 70 мъже. Сред снимките са и кадри със самата Каролин.

Двете жени, майка и дъщеря, решават да говорят публично и да свидетелстват в съда, за да дадат гласност на този вид престъпления - упояване на жертвата и изнасилване. Най-често жертвите нямат спомен от случилото се, тъй като са под въздействие на наркотици или силни медикаменти.

За да даде гласност на невидимите жертви на този вид изнасилвания, Каролин започва кампанията #MendorsPas ("Не ме приспивай") и участва в документалния филм "Упоявана и изнасилвана: Да няма повече срам", с премиера по Viasat True Crime на 30 юни.

- Каролин, Вашата трудна семейна история започва през 2020 г., но е била скрита в продължение на цели десет години. Сега, когато съдебният процес приключи и мина известно време, как се отнасяте към случилото се? Иска ли ви се никога да не бяхте научавали истината или предпочитате да знаете?

- Всъщност нямах избор. Трябваше да се изправим пред истината. А истината е, че баща ми е един от най-опасните сексуални престъпници за последните 20–30 години. Не става въпрос само за моята майка Жизел. Разбрахме много повече. Начинът, по който я е използвал и дрогирал, показва, че химическото подчинение не е изолиран случай в семейството Пелико – това е реален обществен проблем.

- Шокиращо е и друго - че в един малък френски град се намират десетки хора, които да участва в това.

- Да, наистина десетки. Бяха около 80 души. В края на миналата година, когато завърши процесът, бяха съдени само 51, включително Доминик, но бяха замесени много повече хора.

- Това подсказва, че подобни престъпления може би се случват на много други места. Какъв е мащабът според Вас?

- Случаят беше скрит и сега започва да излиза наяве. Не само във Франция, но и в други европейски страни. Знаем, че във Франция има няколкостотин случая според статистиката, но разбираме, че реалният брой е много по-висок. Има хиляди жертви, които дори не подозират. Както майка ми – тя не разбираше какво ѝ се случва. Била е дрогирана над десет години. Повечето жертви изобщо не осъзнават, че са под химическо въздействие.

- Сега представяте документалния филм "Упоявана и изнасилвана: Да няма повече срам", за да привлечете внимание към проблема. Какво според Вас трябва да знаят хората, за да могат да откриват такива случаи по-ефективно?

- Здравните специалисти определено трябва да получат обучение, за да могат да разпознават подобни случаи.

- Вашата майка e преминала през през множество медицински прегледи и дори операции, но нито един лекар не е заподозрял какво се случва.

- Точно така. Не само лекарите – и полицията, и социалните служби. Всички институции трябва да бъдат наясно с проблема.

- Жизел Пелико е била упоявана с лекарства. За какви лекарства става въпрос? 

- Да, в около 70% от тези случаи не става дума за наркотици, а за обикновени лекарства. Анксиолитици, сънотворни, обезболяващи, антихистамини - това са лекарства, които се намират лесно.

- Поглеждайки назад, виждате ли червени лампички?

- Да. Те не беше в добро здравословно състояние. Страдаше от амнезия, имаше проблеми със съня, отслабване, косопад. Сега, когато го погледна в ретроспекция – това са били сигнали. Слаби, но ясни – типични за химическо подчинение. Това са симптоми, на които трябва да се обръща внимание.

- Удовлетворяват ли Ви присъдите?

- Доминик получи 20 години. Но повечето от останалите получиха по десет или дори по-малко. Не съм доволна. Мисля, че присъдите можеха да бъдат по-сурови. И не съм сигурна, че изобщо ще излежат пълните си наказания.

- Полицията продължава ли да издирва останалите мъже, които не са идентифицирани?

- Не съм сигурна, че ще успеят да ги намерят – някои избягаха.

- Процесът носи нов шок - Вашите снимки.

- Да. Едно от нещата, които научих по време на процеса, беше, че съществува вероятност самата аз да съм била жертва. Но нямаше категорични доказателства. 

- Искате ли да да разберете със сигурност?

- Да, бих предпочела да знам истината. Единственият, който знае какво точно се е случило с мен, е баща ми. А той отказа да даде отговори в съда. Дори каза, че не е сигурен кой е на снимките. Нямам доказателства – само няколко снимки. Но тези снимки са... проблематични.

- Защо съдът не ги прие като доказателство?

- Няма видеозаписи, няма токсикологични анализи. Нищо. Аз съм „невидима жертва“ – и от правна, и от социална гледна точка. Затова често казвам, че представям гласа на повечето жертви – защото в повечето случаи няма достатъчно доказателства.

- На колко години бяхте на тези снимки?

- Между 35 и 40.

- И не помните тези моменти?

- Нямам никакъв спомен. Но знам, че на снимките не съм заспала по естествен начин – имаше светлина, позата ми е същата като на майка ми на други снимки. Нося дрехи, които не са мои. Странно е.

- Убедена сте, че на снимките сте упоена.

- Сигурна съм. Няма друго обяснение.

- Става ли по-леко с времето? Има ли дни, в които вече не мислите за това?

- Не мисля за това всеки ден. Опитвам се да живея нормално. Просто нямам избор. Вярвам, че тази борба – тази мисия за осветляване на проблема – е част от моята терапия. Говоренето и споделянето помагат.

- Какво бихте казали на хората, които са преживели тежки травми, не непременно същите, но също толкова болезнени? Как да продължат напред?

- Бих им казала: не мълчете. Споделянето е част от лечението. Всеки път, когато имам възможност, повтарям – споделете своята история. И използвайте хаштага #MendorsPas #DontPutMeUnder (Не ме упоявай).

Публичността на делото срещу Доминик Пелико – започнало на 9 септември и завършило на 19 декември 2024 г. – привлича вниманието на международни медии и правозащитни организации.

Жизел Пелико, макар и физически и психически травмирана, отказва статута на анонимна жертва и застава пред съда с вдигната глава. Нейната сила, както и тази на Каролин, превръщат случая в символ – не просто на травмата, но и на възможността за възстановяване и обществена промяна.

Френските и европейски институции започват да преосмислят как се третират случаи на насилие, опосредствани от упойващи вещества, какви доказателства се изискват, и какви са дефинициите за „съгласие“ и „способност за отказ“.

На 19 декември 2024 г. Доминик Пелико е осъден на 20 години лишаване от свобода – максималното наказание, предвидено от френския наказателен кодекс за подобни престъпления. Той е признат за виновен не само в изнасилване, но и в организиране на сексуална експлоатация от трети лица, чрез използване на упойващи вещества.

В момента Пелико излежава присъдата си в затвор с висок режим на сигурност. Другите над 50 обвиняеми също получават присъди от 3 до 15 години затвор, в зависимост от степента на участие и доказателствата.

Следете новините ни в :