Чудовища превзеха София (втора част)

Преди два дни ви представихме интервю с Точка един от представителите на най-новите жители на столицата - многоцветните и многоформени Софийски чудовища.

Вижте мнението на другата половинка на "двуглавото чудовище" от Sofia Monsters - Атанас Куцев.

Вие чудовища ли сте? И ако да – виждали ли сме ви на някоя снимка?

Самите ние не сме чудовища, но носим по едно такова в себе си.

Разкажете за проекта, как се зароди идеята, защо точно чудовища?

Хрумна ми съвсем случайно един ден, просто като идея за колаборация между мен и Точка – тъй като тя е много добър илюстратор, реших, че ще е готино да рисува върху мои снимки. София е мястото, където живеем, и съвсем логично е да творим тук. В последствие цялата идея се разви до там да показваме София като едно по-различно, приятно и весело място, и същевременно да разбием стереотипите за чудовищата като злонамерени и страшни.

Лесно ли се получават произведенията ви, колко труд, време и идеи ви струват?

Лесно е, ако обичаш това, което правиш. Първоначално Точка работеше върху мои по-стари фотографии, но напоследък започнах да излизам да снимам из София – нещо, което рядко правех преди. Вдъхновявам се все повече и повече и сега, когато имам конкретен проект, върху който да мисля, нещата се случват много по-приятно.

_{Пиратът Кунчо бди някой да не си изхърля боклуците на неправилното място. Снимка: Sofia Monsters.}

Монстърите делят ли се на лоши и на добри?

Нашите чудовища са от готините, забавните и стимулират хората да бъдат по-добри. Всички знаем за „лошите” чудовища, тези, с които плашат малките деца. Е, време е вече да видим нещата от другата страна.

Софиянци към кои спадат повече?

Софиянци, пловдивчани, българи, американци – винаги има добри и лоши хора. За щастие, в София има и от двата вида – светът има нужда от баланс.

Повечето чудовища на снимките са огромни, къде живеят, къде се крият – или не се крият, но просто ние нямаме очи, за да ги видим?

Както обичам да казвам – трябва да си зададем въпроса: „Чудовищата сега ли се появяват, или просто чак сега ги виждаме?”. Отговорът е индивидуален за всеки човек. И всеки сам избира дали да види чудовището, дали ще се прави, че не съществува, или никога няма да разбере, че то е там и го гледа.

Каква музика слушат чудовищата, които познавате?

Всякаква – те са супер големи индивидуалисти. Има фенове на рап, на джаз, на метъл и пънк, но досега не сме се запознавали с чудовище, което харесва чалга.

_{Снимка: Sofia Monsters.}

Страдат ли от лошата слава, която имат, и кой е виновен за нея?

Думата „чудовище” винаги е звучала негативно. Нямам представа защо, но така е заложена в родния ни език. Само че един ден се замислихме, че „чудовище” започва с „чудо”. Защо пък да не видим чудото, вместо да се плашим?

В нета бях чел наръчник относно човеците, предназначен да се чете от извънземни. В него се казваше, че хората са изключително опасен и войнствен вид, който постоянно се самоизбива, поглъща и вдишва всеки ден смъртоносни отрови, изтезава тялото си, за да постигне идеала си за красота, че дори без 1 крак или ръка човек запазва 70-80% боеспособност и т.н. Като го прочетох и си мислех за Хищника. Чудовища ли сме наистина – буквално и преносно?

Чудовища сме. Но избираме какви да бъдем. Просто твърде много сме се концентрирали върху себеоцеляването си. А пък има по-важни неща от това да ядеш, да ходиш на работа и да спиш. Можем да изберем да бъдем от усмихнатите чудовища, които правят света малко по-добър.

Има ли подобни страници за други градове по света?

Доколкото знам, няма. Има разни проекти, използващи колажната техника, но мисля, че сме първите, които направиха такъв концептуален проект – да създаваме измислени същества в реална градска среда. И то същества, които носят послания.

_{Снимка: Sofia Monsters.}

Какви са плановете за вашата „чудовищна команда”, разширение, настъпление към други населени места?

Имаме такива идеи, дори вече сме задвижили нещата. Но ще видим – проектът се развива доста бързо, нямаме представа накъде ще ни поведе.

Какво ще кажете на читателите ни за „ариведерчи”?

Ще им кажа да не крият чудовищата под леглата си, ами да ги извадят на бял свят. Ще се изненадат колко приятно може да бъде.