''Зелени Балкани'': Законът за перките в морето ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши

От коалицията на непартийни и неправителствени организации "Зелени закони" излязоха с позиция срещу новия проектозакон за изграждането на вятърни паркове в Черно море. Според тях новият закон ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Част от "Зелени закони" са Тома Белев и Петко Ковачев.

Миналата седмица Народното събрание прие на първо четене нов закон за разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море. Концесиите за вятърните перки ще се дават за срок от по 30 години. Новият закон се сблъска с критики сред рибарите и неправителствения сектор. Тази сутрин енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров заяви, че перките в Черно море ще са убежище за риби и че една турбина може да отгледа до 4 тона миди.

Днес от "Зелени закони" реагираха със силно отрицателно становище по новия проектозакон. Според тях в законовите текстове има много проблематични предложения, които имат потенциала да създадат обществено напрежение и междуинституционален хаос.

Ето какво написаха днес от "Зелени закони":

"Този проект урежда концесиите единствено на вятърните електроцентрали в Черно море за срок от 30 години, като напълно пренебрегва други възможни технологични решения. В настоящия си вид, той няма как да постигне основната цел – едновременното развитие на възобновяемите енергийни източници в морските пространства и опазването на морските екосистеми и биологично разнообразие, двата основни стълба на европейската Зелена сделка.

Законопроектът създава излишна бюрокрация, доколкото покрива материя от вече действащи закони. Полето му на действие съвпада със Закона за енергетиката (ЗЕ), за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), за устройство на територията (ЗУТ), за устройството на морските пространства (ЗМПВВППРБ), а също и Закона за концесиите. По-удачен вариант е те да бъдат допълнени, а излизащото извън обхвата им да се организира в много по-кратък и ясен текст.

Цялата координация на държавната политика в сферата на планирането, изграждането и експлоатацията на вятърните електроцентрали е предвидена да бъде отговорност на министъра на енергетиката. Остава под въпрос доколко той ще е подготвен за изпълнението на тези задачи, за които му липсва административен капацитет и исторически опит. Допълнително, част от отговорностите така или иначе са в ресора на други министерства. По сходен начин несвойствени функции се вменяват и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да се превърне в комисия за провеждане на концесии за вятърна енергия в морето. Изглежда съмнително, че институциите ще имат възможност да изпълняват и тези, и основните си задачи, без да се допускат лоши практики като корупция и изготвяне на некачествени анализи.

Съществени пропуски в текстовете по отношение на законодателството по околната среда могат сериозно да застрашат биоразнообразието в морето. Тревожен е фактът, че се предвижда анализите, свързани с опазване на околната среда, да не играят роля при определянето на приоритетните зони за развитие на вятърната енергия, тъй като не са включени сред причините за отказ от одобрение на въпросните. Няма и определен орган, който да установи наличието, липсата или опасността за възникване на екологични щети – така концесионерите ще бъдат затруднени да избегнат такива последствия.

Същевременно частният интерес на инвеститора е поставен пред обществения интерес за провеждане на предварителни оценки по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Неясно остава на кой точно етап от процедурата за отдаване на концесия ще се изисква извършването на процедури по оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и оценка за съвместимост.

Немаловажен проблем е и сгрешената терминология: умишлено или не, вместо „инвестиционно предложение", както е в ЗООС, сегашният проект използва „инвестиционно намерение". Тези неясноти трябва да бъдат изчистени, за да се гарантира опазването на околната среда и равнопоставеността на всички кандидати за концесия.

Това не са единствените проблеми с концесиите в проекта. Чрез въвеждането на двустранните договори за разлика (ДЗР) се урежда държавна помощ като се ликвидира оперативният риск, който ще бъде за сметка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Така предлаганата форма на концесия не отговаря на изискванията на Закона за концесиите и се нуждае от отделно регулиране. Освен това, подобна помощ се явява форма на нелоялна конкуренция - в момента в страната не е уредена като цяло правната рамка за ДЗР и само инвеститорите в енергия от вятъра в морето ще могат да се възползват от този модел.

Необходими са още много корекции и изглаждане на противоречията, за да се гарантира, че проектът отговаря на екологичните и енергийните цели на страната. Няма съмнения, че от гледна точка на климатичните политики е от изключително значение развитието на ВЕИ да получи приоритет. Това обаче не трябва да става за сметка на другите дейности в морските пространства, туризма, опазването на ландшафта и биоразнообразието."