Вносът на ирански газ възможен до 3-4 години

До три-четири години ще стане възможен вносът на ирански газ в България през гръцки терминал за регазификация на втечнен природен газ (LNG) и по междусистемната газова връзка с Гърция.

Това стана ясно по време на посещението на българската делегация в Иран. 

Иран работи по списък с приоритетни проекти за следващите четири години. От първостепенно значение за иранската страна е изграждането на експортни терминали за износ на втечнен природен газ в Персийския залив. Заедно с водещи западни компании от енергийния сектор се разработва голямото газово находище Южен Парс. В момента в страната работи завод за втечнен природен газ, произвежда около 18 млн. куб. метра, предвижда се да достигне максималният си капацитет до четири години, стана ясно след срещата на енергийния министър Теменужка Петкова и министърът на петрола на Иран Бижан Намдар Зангане. 

Зангане подчерта, че Иран смята България за свой близък партньор, който би могъл да бъде врата за иранските енергийни ресурси към европейските пазари. 

От думите на Петкова след срещата става ясно, че един от възможните маршрути за доставки на ирански природен газ за България би могъл да се осъществя чрез бъдещия терминал за втечнен природен газ на Александропулис по междусистемната газова връзка Гърция-България.

Министър Петкова е запознала иранския си колега и с плановете на българското правителство да участва в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александропулис.

„Водим разговори с гръцките ни партньори за учредяване на съвместна компания. Очакваме до края на месец октомври да имаме яснота по техническите, финансовите и юридическите аспекти на проекта“, каза тя.

"Ние и днес сме готови да участваме в този транспортен коридор и затова се разбрахме след две седмици експерти от страните по коридора да дойдат в България, за да обсъдят подробностите", отбеляза премиерът Бойко Борисов, който е начело на българската делегация в Иран. 

Във вторник ще се обсъди продажбата на изградения от "Атомстройекспорт" реактор за АЕЦ "Белене" и така да покрие част от сумата в размер на 550 млн. евро, която НЕК дължи на руската компания след арбитража в Женева за изработеното съоръжение.