Вече е официално – на Ада тепе вадят злато

Първият нов рудник в България за последните 40 години, разработен от канадската корпорация „Дънди Прешъс Металс”, беше официално открит днес на Ада тепе край Крумовград.

За церемонията пристигнаха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на корпорацията Рик Хаус, председателят на Съвета на директорите Джонатан Гудмън, председателят на „Евромин” Марк Раховидас. Разбира се, и областният управител на Кърджали Никола Чанев, и кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. Всички в приветствията си благодариха персонално на Борисов за подкрепата.

Милионите в регионите

Той, от своя страна, се похвали с десетките милиони, изсипани в инфраструктурата на малкия родопски град и поиска от изпълнителния директор на Дънди-Крумовград Илия Гърков да спази обещанието си за 2 700 лева заплата през следващата година. „Инвестициите в регионите карат хората да се завръщат, хиляди вече се върнаха и работят в заводите и фабриките“, каза премиерът с видимо удоволствие от „структурираната икономика“ и „износа на стойност 28 милиарда“.

Преди да се произнесе, той се заслуша в каба-гайдите, писнали в огромната шатра. И с любопитство надничаше зад гърбовете на гайдарите в изучаване на пищящия духов музикален инструмент. Малко по-късно, вече отвън, с отработено в годините движение преряза тъмно-синята лента и така обектът на желанията на местните хора бе официално открит. Иначе обектът работи на пълни обороти, но днес бученето на машините бе празнично спряно.

Вицепрезидентът на Дънди Илия Гърков определи рудника и обогатителната фабрика като „изключително постижение“ и „най-добрия такъв обект в света“. „Постижение е това, че успяхме да го направим заедно със заинтересованите страни, с местната общност и с неправителствените организации“, каза той.

Инвестицията и добрите намерения

Първоначалната инвестиция е в размер на 164 млн.долара, или около 280 млн.лева. Компанията продължаваме с инвестиции в местната общност, подпомага общината в развитието на инфраструктурни проекти, в здравеопазването и обучението /двете местни гимназии и две детски градини/. За местния бизнес е разработен фонд, който предоставя общо 5 млн. долара и подпомага малки и средни предприятия така, че да има независим поминък за хората, извън рудодобива. Финансират се бизнеси, които са напълно независими от минната промишленост. Основно изискване е те да са на хора, родени и постоянно живеещи в Крумовград, и фирмите да са регистрирани в града – за да не изтичат капиталите извън общината.

Канадската компания е наела 279 души на работа, от които местните са 270. Средната работна заплата в момента е над 2 100 лева, а най-ниската – 1 600 лева. Годишният добив на руда е около 800-850 000 тона, от която след преработката се добива концентратът /странното за незапознатите е, че е черен на цвят прах/. В него съдържанието на златото ще бъде приблизително 80-85 000 тройунции.

През всичките години на експлоатацията на находището, в развитието на община Крумовград ще се инвестират 17 млн. долара.

Какво след края на златодобива

Два са сценариите за бъдещето на Ада тепе. Първият предвижда продължаване на работата на рудника и фабриката, в радиус от 45-50 км около него се извършват проучвателни работи в 7 площи с надеждата да се открият още находища. А ако няма – след 8 години добив настъпва период на закриване и рекултивация. Рекултивацията обаче е в ход – след приключване на строителните работи се залесява, досега са засадени над 20 000 фиданки на терен от 43 хектара.

Първо заработи рудникът – в края на юни 2018 г., после и интегрираното съоръжение за производствените отпадъци, съставени от инертни материали. Пусковите операции в обогатителната фабрика започнаха през март т.г., в началото на предишната седмица са получени и всички оперативни разрешителни.

Работи се изцяло в режима на затворен цикъл. Изградена е инсталация за пречистване на промишлени води до качеството на питейни. „Пробвахме, работи и аз пих от тази вода“, увери Гърков. Над 4 млн.лева е вложила компанията в археологическите проучвания, открити са близо 18 тона керамика, предстои изграждането на музей на рудодобива. Над 5 000 костенурки са преместени, 2 000 са с чипове.

В крумовградската фирма действат т.нар. златни правила за безопасност на труда и превенция на човешкия живот и здравето – всеки служител или работник, пък бил той и най-големият шеф, при постъпване на работа е тестван за алкохол с дрегер. Журналистите – също. А по тепето никой не може да се разхожда без каска, защитни очила и боти с метални предници. На работа идвай абсолютно готов – отпочинал, без да си употребил алкохол или дрога, подчерта Гърков.

Оперативният директор Любомир Хайнов, който беше гид на репортерската армия, посочи, че работещите във фирмата са първите миньори на Ада тепе след траките. Преди 3 500 години някогашните жители са открили златото на това място. Археолозите от спасителните разкопки на тепето твърдят, че траките са разработили най-старите златни рудници в Европа.

„Траките са успели да изземат до 10 метра от горната част на хълма, а сега, благодарение на новите технологии, съвременните работници ще достигнат дълбочина до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2 000 метра“, посочи Хайнов пред журналистите. Още малко над 7 години предстои работата по находището, а в зависимост от съдържанието на златото, прогнозният годишен добив е 4 000 до 8 000 тона концентрат, чието съдържание е 350 грама на тон.

Сонди в земята

"Рудните тела са много малки, целият изгребван материал е смес от руда и баластра. Добивът е изключително труден", обясни Хайнов. Копае се до 2,5 метра дълбочина, а разделянето на рудата от баластрата става още тогава. Определените полета се взривяват, тогава рудата отивала нагоре и се измествала в различни посоки, зависело от скалите около нея. Хайнов подчерта, че се използва свръхмодерна за Европа технология, а тя е нова за България.

"По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, а в тях се поставят сензори. Маркират се върху чертеж и координатите им се записват. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива.Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес и машината се позиционира спрямо зададените координати“, обясни оперативният шеф. Когато започне работата е ясно дали се изземва руда или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите", обясни Любомир Хайнов. 

За чистата природа

Стартът на проекта преди години се забави заради безпрецедентния обществен натиск, градчето се тресеше от невиждани протести, прииждаше подкрепа от Гърция и Турция. Страховете на хората тогава бяха най-вече заради предвидената технология за цианидно излужване на златото и внушенията, че това ще доведе до екокастрофа, и че в това число ще бъде отровена и вододайната зона, която е в непосредствена близост с Ада тепе. Това наложи и коренната промяна в проекта, цианидите напълно отпаднаха, макар да гарантираха далеч по-високи печалби за концесионера. С въвеждането на новата технология печалбите намаляха с 10-15%, но само така проектът можеше да бъде приет.

В процеса на флотациите на рудата, които са няколко вида, се пречиства концентратът и се обогатява от 6 г/тон до 350 г/тон. Заложеното проектно извличане е 85% и в момента вече е факт. Използват се стандартни за технологията химикали. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса - така се избягва дори и минималното замърсяване извън територията на рудника, увери Хайнов. Той отбеляза, че депонираният остатък от индустрията на Ада тепе е максимално чист за природата.

"Не съществува риск от замърсяване. Всичката дренажна вода се връща обратно в резервоари и се използва отново. Изградена е и система, която събира всевъзможните просмукали се водички, така че и капка да не попадне в река Крумовица", посочи Ирена Цакова, която е директор по разрешителните и правните дейности в компанията. Тя обясни, че причината е именно близостта до вододайната зона на Крумовград. Цакова припомни отдавна стихналите протести на местните хора, свързани с това, а и факта, че Ада тепе попада в обхвата на „Натура“, които наложиха пълната промяна на добивната технология. Закрие ли се рудникът, тепето ще бъде напълно рекултивирано и залесено. Това ще стане с участието на 50 работници за срок около 5 години.

Провежда се непрекъснат мониторинг на почвите, водите и въздуха, данните се публикуват в сайта на община Крумовград.