Управителят на БНБ: От първи януари 2024 г. ще започнем да пазаруваме с евро
"Първи януари 2024 г. е датата, на която най-вероятно българите ще започнат да пазаруват с евро", прогнозира управителят на Българската народна банка Димитър Радев, предаде DNews.
Влизането на България в чакалнята за еврозоната и валутния механизъм дава един по-дългосрочен хоризонт на българските финанси. Това ще ускори процеса на реално доближаване на икономиката ни до тази на еврозоната, а също и на доходите ни до средноевропейските, каза още той.
Прогнозата му за лихвите през следващата година е, че ще останат на същите нива.
"Отражението на COVID-19 в публичните финанси е в по-високите държавни разходи и съответно по-големия бюджетен дефицит. Финансите на фирмите, работещи в сектора на услугите, понесоха значителни загуби заради пандемията", коментира Радев.
Според него думата на 2020 г. е "безпрецедентна". "Бях изненадан от COVID, но не бях изненадан от влизането ни в чакалнята на еврозоната и в банковия съюз".
По думите му мерките, които са въведени още през месец март - за над 9 милиарда лева, са предприети именно, за да може банките да посрещнат рисковете и през 2021 г.
Радев каза още, че това е била една от задачите - да не се намалява капацитетът на банковия сектор да отпуска кредити. "Само преди два месеца не очаквахме втората вълна на коронавируса", посочи управителят на БНБ.
Той обяви, че банките са добре подготвен. "Увеличават се, както кредитите за бизнеса, така и тези за домакинствата. Това, което банките трябва да правят, е да отпускат кредити. Депозитите също растат и са се увеличили - с над 5 милиарда (лева-б.р.) в сравнение с миналата година", подчерта Радев.
По думите му данните показват, че нещата не са много по-зле от преди началото на кризата.
"Има две основни групи от мерки, които се следват, както глобално, така и у нас. Едната група мерки е за по-високи фискални разходи, като тези мерки се провеждат се от страна на правителствата. Втората група мерки е свързана със стимулиращата парична политика, като тези мерки се провеждат от централните банки", обясни управителят на БНБ.
Той отбеляза, че мораториумът върху плащанията не може да бъде дългосрочен инструмент и нагласи за ново удължаване няма, тъй като банките имат капацитет да понесат известни загуби, но не могат да ги понасят безкрайно.