НАП поема еднолично контрола над хазарта

Националната агенция за приходите да поеме еднолично контрола над хазартната дейност в България реши Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание вчера следобед. Тя направи ключовата промяна между първото и второто четене на законопроекта за изменение и допълнение в Закона за хазарта, като отхвърли текстове от проекта на вносителя - депутати от ГЕРБ. Те предвиждаха създаването на Държавна агенция по хазарта към Министерския съвет, която да поеме функциите на Държавната комисия по хазарта.

Последната стана обект на сериозни критики заради твърдението, че въпреки множеството си проверки, не е разбрала, че фирмите на обвиняемия бизнесмен Васил Божков са избегнали плащането на близо 700 млн. лева с лихвите към хазната.

Държавната комисия ще се закрие - както предвиждат преходните и заключителни разпоредби на проектозакона - и няма да има специализиран орган, който да регулира бизнеса. Издаването на разрешителни и контролът на дейността ще поеме специализирано звено в НАП. Изпълнителният директор на НАП ще може да издава, отказва, прекратява или отнема лицензи за организиране на хазартни игри. Всички активи, пасиви, архиви и регистри на ДКХ преминават към НАП.

„Правим тази промяна, защото смятаме, че НАП е с по-големи възможности да контролира целия хазартен сектор. Първоначалното ни намерение да създадем Агенция по хазарта е просто замяна на една комисия с друга и сметнахме, че няма да доведе до очаквания ефект“, обясни председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), която е сред вносителите на отхвърленото вчера предложение.

Депутатите одобриха ограничаването на вида на дружествата, които могат да организират хазартни игри. НАП ще контролира направените инвестиции и средства за организирането им, ще поддържа и регистър на лицата, които нямат право да участват в хазартни игри. Такива са така наречените "уязвими лица", а именно: малолетни и непълнолетни; поставени под пълно или ограничено запрещение; "всяко лице, което счита, че има проблем с хазарта"; "всички лица, чието социално положение и/или равнище на доходи могат да ги направят по-поддатливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост". Категориите са изброени в новия чл. 10в.

Ще има и публичен електронен регистър за организаторите на хазартните игри.

Завишават се финансовите изисквания за фирмите, които искат да организират хазарт. За откриване на казино ще се иска внесен капитал от 3 млн. лв., а за игрална зала - 1 млн. лв. Три милиона ще бъде капиталът и за онлайн казино.

За издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино ще се събира и еднократна държавна такса в размер на 1 млн. лв. за срок на лиценза от 5 г. и 2 млн. лв. - за срок от 10 г. , а за лиценз за игрални автомати - 500 хил.лв. за 5-годишен лиценз и 1 млн.лв. - за лиценз със срок от 10 г.

Лицензи ще се дават само на дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества с поименни акции.

10% от приходите от хазарт ще отиват за култура.

Идеята на Валери Симеонов за изтласкване на казината в пограничните райони, курортите и 5-звездните хотели беше отхвърлена от ГЕРБ още на първо четене.

Предстои окончателното гласуване на проектозакона за изменение на Закона за хазарта в пленарна зала.