Мюфтийството ще има 10 години да изплати задълженията си

Главното мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в България ще има срок от 10 години да изплати дълговете в размер на 8 млн. лв., които е натрупало към дата 31 декември 2018 г.

Това стана ясно от думите на зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и председателят на парламентарната комисия по финанси Менда Стоянова в Народното събрание днес. 

По-рано този месец парламентът прие на първо четене законови промени, с които регистрираните вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на натрупаните към 31 декември 2018 г. публични вземания с главниците, лихвите и разноските по тях. На практика тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения.

След острата обществена реакция, от ГЕРБ решиха да направят ново предложение между двете четения на промените в Закона за вероизповеданията, според което дълговете на вероизповеданията, натрупани до 31 декември 2018 г., няма да бъдат опрощавани, а разсрочвани.

"Искаме категорично да заявим - няма опрощаване, има разсрочване", подчерта Цветанов. Той още акцентира, че от тази процедура ще могат да се ползват всички вероизповедания. 

На брифинга Стоянова обясни, че процедурата ще следва логиката на вече разписаната в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) процедура за разсрочване на задължения. Стоянова още поясни, че тази в ДОПК е само за стопански субекти и не може да бъде използвана за вероизповеданията. 

"За срока на отсрочване тече лихва, изисква се предварително обезпечение в размер на главницата и лихвата до крайния срок на отсрочване. НАП ще е оторизиран да издаде акта и да следи начина, по който се изпълнява цялата процедура", допълни Стоянова. 

Според последните промени в Закона за вероизповеданията, които бяха приети в края на миналата година, държавата ще плаща заплатите и осигуровките на свещенослужителите. Стоянова обаче заяви, че субсидиите няма да могат да бъдат ползвани за погасяване на дълговете. Въпреки че в закона няма да е разписано какъв трябва да е източникът на средствата, те ще трябва да бъдат от собствени приходи на религиозните обекти, тъй като даренията и държавните субсидии към тях имат други конкретни цел. Стоянова поясни, че все пак подобни приходи ще освободят ресурс, с който вероизповеданията да погасят задълженията си.