Манолова поиска безопасно заминаване на български сезонни работници към Западна Европа
Във връзка с икономическите рискове пред страната вследствие на пандемията COVID-19 Гражданската платформа „Изправи се.БГ” призовава правителството да отговори на призива на ЕК за спешни коридори за „критичните работници”, сред които са и сезонните, и да осигури безопасни условия за желаещите да заминат в Западна Европа сезонни работници от България.
От организацията настояват и правителството да въведе здравен сертификат за всяко заминаващо лице, за да не се спира икономическата му активност там, както и да се създадат безопасни условия за родните земеделски стопани, за да се осигури реколтата за годината.
Това ще даде добра икономическа перспектива поне за част от българите, особено на фона на мерките на правителството, които на този етап не са достатъчно ефективни и от които и бизнесът, и гражданите се възползват пестеливо, посочват от гражданската платформа, водена от бившия омбудсман Мая Манолова.
Във връзка с това от „Изправи се.БГ” настояват правителството да:
1. Осигури безопасни условия на желаещите да заминат български сезонни работници в Западна Европа, след призива на ЕК, при спазване на мерките за личната им сигурност и здраве.
2. Се вслуша в призивите на земеделските стопани и да създаде безопасни условия за земеделската дейност, сеитбата и другите сезонни дейности, за да не се застрашава осигуряването на реколтата.
3. Приеме предложението на работодателите заплатите и осигуровките на работниците от засегнатите фирми да се поемат на 100 % от държавата, докато трае кризата, като мярката се приспособи за прилагане и към самонаети и самоосигуряващи се лица и другите категории труд, необхванати от мерките до момента.
4. Разсрочи плащането на данъци (което само частично се въведе), осигуровки, такси и задължения към държавния бюджет. Да се обяви отложено плащане на ДДС за периода на кризата, особено в най-засегнатите сектори.
5. Постигне договорености с ЕРП, ВиК-дружествата, топлофикационните дружества, газовите и мобилните оператори да не прекратяват услугите на абонатите си, докато трае извънредното положение и да предложат схеми за разсрочено плащане, като не допуска нарастване на цените на изброените битови услуги.
6. Постигне договореност с банките да обявят за клиентите си схеми за разсрочено плащане на главниците, а за периода на кризата наказателни лихви да не се начисляват.
7. Да спре създаването на държавен ВиК-холдинг с капитал от 1 млрд. лв. и да пренасочи средствата към кризисно подпомагане на малкия и среден бизнес, включително чрез формата на пряка финансова подкрепа.
8. Да обяви мерките за икономии по министерствата, институции, партии, парламент, Министерски съвет, президентска институция, съдебна система и всички първостепенни и второстепенни разпоредители на бюджет, в т.ч. и държавните предприятия и дружества.
9. Да въведе помощен финансов механизъм за застрашените от финансов колапс общини - разсрочване на задължения, кризисно подпомагане и вдигане праговете на допустимите дефицити като временна защитна мярка.
10. Договори гратисен период върху кредитите и лизингите на юридически и физически лица, пряко заети в туризма, отлагане на плащанията по главници и лихви в срок от минимум 6 месеца от обявяване края на извънредното положение с оглед спецификите на бранша.
11. Да създаде Национален икономически и социален щаб, който ежедневно да съобщава за икономическите ефекти от кризата, ръста на безработицата, секторите, в които се търси работна ръка и предприеманите мерки.
12. Да потърси консултантска помощ от Световната банка, ЕБВР, ЕЦБ и други международни финансови институции за адекватни мерки за предотвратяване срива на икономическия растеж и на заетостта.