До 2018 година икономиката ни ще разчита основно на еврофондове

През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.

Това е записано в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година, която беше приета днес от правителството.

Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж, е записано още в решението на кабинета.

Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл.

През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори, с основен принос на частното потребление и инвестициите, като за периода 2016-2018 г. е както следва: 1,7% за 2016 г., 2,3% за 2017 г. и 2,1% за 2018 година.

Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.

Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3% от БВП през 2015 г. до 37,9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5% от БВП.

Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.

Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.

Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. „швейцарско правило” или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2% за 2016 г.; 2,8% за 2017 г.; 3% за 2018 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.