11% по-високи пенсии и 933 лева минимална заплата са заложени в Бюджет 2024 г.

Министерството на финансите публикува днес Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и Проект на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. като мотиви към законопроекта. Сред основните параметри са увеличение на пенсиите с 11% по Швейцарското правило и 933 лева минимална заплата. 

Предвижда се Брутният вътрешен продукт да е 205,8 млрд. лева. Ръстът на БВП се очаква да е 3,2%. Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицитът, при който е разчетен бюджетът, е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа.

Държавният дълг се очаква да остане на същите нива като процент от БВП – 23,8%. Бюджетът включва общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.

"Бюджетът е балансиран в рамките на Маастрихтските критерии, той ще позволи да изпълним всички критерии, свързани с членството на страната ни в еврозоната", заяви министърът на финансите Асен Василев. По думите му в бюджета е заложена рекордна капиталова програма, която е увеличена с 50% спрямо 2023 година – от 8 млрд. лева на 12 млрд. лева.

Ще има капиталови разходи от над 1 млрд. лева във фонд за общински проекти, по които общините могат да кандидатстват за проекти за пътища, ВиК, обществени сгради и културни институции, а изравнителната субсидия за местната власт ще е със 60 млн. лева повече.

По отношение на доходите се предвижда увеличение на минималната работна заплата от 780 лева на 933 лева, което е 50% от средната работна заплата за изминалата година. Предвидено е увеличение на пенсиите с 11% по Швейцарското правило. Очакванията са средната работна заплата да нарасне с 10-12%.

Разходите за здравеопазване нарастват с 1,1 млрд. лева, заради по-високите постъпления от здравни вноски в бюджета на НЗОК в следствие на повишената средна работна заплата. С около 590 млн. лв. повече са разчетените средства за образование. С тях се гарантира увеличение на учителските заплати до 125% от средното възнаграждение в страната.

Предвидени са 63 млн. лв. за увеличение на размера на издръжката, която държавата плаща за дете в училище или детска градина. Ще има над 80 млн. лв. за нови учебници. Разчетени са 30 млн. лв. за разходи за издръжка на образователните институции и почти 87 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и ясли. 50 млн. лв. са за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата.

Разходите за отбрана са малко над 2% от БВП, като са напълно обезпечени всички капиталови разходи в сектора. Разходите за сектор култура са увеличени с 50 млн. лева, 9,3 млн. лева за филмовата индустрия и 3,5 млн. лева за проектиране на Център за изкуствата на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ в Созопол.

28,5 млн. лева са предвидени за библиотечно дело, художествени галерии и читалища, които ще се отпускат за реални дейности по методика, която трябва да бъде изработена от Министерството на културата.

В капиталовите разходите са предвидени средства за завършване на реконструкцията на граничния пункт „Калотина“, за ГКПП „Капитан Андреево“, както и на част от другите гранични пунктове, вкл. и за изграждане на втори пункт на ГКПП „Капитан Андреево“. В бюджета на МВР, освен увеличение на разходите за персонал, са предвидени и допълнителни разходи за радиолокационна система за идентификация на ниско летящи обекти, както и разходи за въвеждане на нови лични карти с чип.

С 2 млрд. лева се увеличават разходите за персонал, като в тях е включен ефектът от увеличаването на минималната работна заплата, както и от увеличените разходи за персонал от 1.08.2023 година. 370 млн. лева ще са насочени за увеличаване на възнагражденията в държавната администрация. Те ще бъдат разпределени от Министерския съвет по методика, така че да се преодолеят неравенствата в заплащането в различните структури на администрацията.

След публикуването на бюджета предстоят редица обсъждания, междуведомствено съгласуване, обсъждане с политическите партии и Националния съвет за тристранно сътрудничество. След това бюджетът ще бъде внесен за одобрение от Министерския съвет, след което той ще влезе в парламента, като се очаква това да стане до 22 ноември и окончателното му приемане да бъде преди Коледните празници, обясни финансовият министър.