Светът призна величието на Лука Модрич

Във втория материал, посветен на най-големите звезди на Мондиал 2018, ще разгледаме кариерата и качествата на Лука Модрич. Хърватският плеймейкър спечели наградата за на-добър играч на Световното. Руският сайт sports.ru му посвещава сериозен анализ, в който добавихме още малко щрихи към неговото представяне в Русия и значението му за хърватския футбол.

2007 г. Спортният директор на Тотнъм Деймиън Комоли анализирал разликата между „шпорите” и клубовете, които тогава влизали в „голямата четворка”. Той стигнал до простия, но очевиден извод: „Разликата е в процента на успешните подавания в чуждата третина и процентът на владеене на топката в съперниковата половина на терена – там изоставаме много. Единственият начин да запълним тази пропаст е да намерим играчи от принципно друг тип – много по-технични и креативни”.

Комоли говорел за няколко играчи – той даже и не предполагал, че проблемите на отбора му могат да се решат от един футболист, но именно тези му търсения го завели в Загреб, където гледал Лука Модрич. Веднъж видял полузащитника на Динамо, Комоли забравил за цифрите и се влюбил в него.

Много от решенията на Модрич, като последователни пропусквания на топката за заостряне на атаката, дори не влизат в статистиката. От друга страна поредица отигравания с едно докосване, включително и напред, изграждат перспективни нападения на отбора му, а съперниковите полузащитници и защитници дори не могат да стигнат до единоборство с него.

Това е специалността му, макар че и цифрите били забележителни, да има силни скрити отигравания. „Заливаха ме с помия за този трансфер: той е прекалено дребен, прекалено слаб, не вкарва и не прави асистенции. Но Лука беше играчът, от който клубът ни се нуждаеше отчаяно – винаги отворен за пас, с великолепна игра между линиите на полузащитата и защитата на съперника, идеално подава топката преди головия пас. Дори тогава ние смятахме предголовите подавания и затова бяхме уверени, че той ще стане един от най-добрите полузащитници във Висшата лига”, спомня си Комоли.

Драган Стойкович – Пикси, един от най-талантливите югославски играчи в историята, казва за Модрич: „Гледайки играта му, аз видях дребничко момче със светла коса, който във всеки момент взимаше това решение, което бих взел и сам”.

Разбирането за играта на Лука било на уникално ниво. Тотнъм плаща за хърватския халф 16,5 млн. лири – трансферен рекорд, който ще се превърне в сделката на века.

„В разборите преди мач Хари Реднап четеше състава, написан на ръка на малко листче и казваше: „Просто подавайте на Модрич, след това той ще намери Рафа – и ние ще спечелим мача”, спомня си Рафаел ван дер Ваарт. С тази тактика Тотнъм на Реднап играе най-зрелищния футбол във Висшата лига и поне през половината сезон се бори за титлата. За този отбор това е надскачане на възможностите.

Модрич бил най-важният футболист, както за качеството на играта, така и за стила. Хърватинът правел всичко – прокарвал топката напред, създавал положения, придавал баланс в полузащитата, отварял пространство за съотборниците си, използвал пространството, което му създавали те, помагал да се излезе от пресата на съперника. След заминаването на Лука в Мадрид Тотнъм така и не може да му намери заместник. Даже най-близкият аналог и един от уникалните полузащитници на Висшата лига – белгиецът Муса Дембеле – не притежава и половината от тези качества.

Няколко сезона „шпорите” играят просто ужасно. Само милионите голове на Гарет Бейл с далечни удари маскират игровия провал. Без Модрич (играта) и Бейл (маскирането на нейното отсъствие) Андре Вилаш-Боаш бързо губи работата си. Даже следващият треньор, който се утвърждава на поста – Маурисио Почетино, не успява веднага да намери баланса. Първият му се сезон е с много слаб футбол и на аржентинеца се налага напълно да промени игровата система, преди Тотнъм да се върне на това високо ниво. Но дори и сега отборът не играе така стилно.

Модрич не само вършел работата на двама-трима футболисти, но бил и истинска загадка за съперниците. Никой не разбирал как е най-добре да бъде спрян.

„На тренировки беше невъзможно да му вземем топката, - спомня си бившият защитник на „шпорите” Джейми О’Хара. – Той беше дребен, но прасците му бяха железни. Той беше невероятно силен, при това с нисък център на тежестта. Но най-много впечатляваше как работи с топката. Той винаги разбираше накъде да я отиграе, откъде идва съперникът и какво иска да направи той. С това разбиране той винаги създаваше допълнително пространство. Освен това винаги предвиждаше ситуацията на терена с три паса напред. Мозъкът му работеше по-бързо, отколкото на всички останали”.

„Моят най-труден съперник – Лука Модрич. В началото ти се струва, че можеш да го надиграеш заради превъзходството в сила, но той е доста по-силен, отколкото изглежда, при това мозъкът му работи 20 пъти по-бързо, отколкото при нормалните хора”, потвърждава Джонджо Шелви, който в онези години играе срещу Модрич с екипа на Суонзи и Ливърпул.

Имнно затова Модрич, независимо от ролята му, прави всеки отбор по-добър. В Реал им трябваше време, за да го осъзнаят, но в момента никой не се съмнява в това. Може би най-ярко важността на хърватина се прояви в последния сезон на Карло Анчелоти. С него отборът показваше най-добър футбол в епохата на Татко Карло и уверено водеше в Примера. Без него пролетният полусезон се провали. Анчелоти беше освободен, а вестник Marca се подиграваше на Модрич-зависимостта с известното заглавие „Какво да се прави, ако Модрич настине?” и отговорът под него: „Паникьосвайте се”.

„Аз никога не правя символични отбори с играчи, които съм тренирал. Вижте само вратарите – Буфон, Ван дер Саар, Касияс, Нойер. Няма как да избера най-добрия. С другите постове също е така, но със сигурност в този символичен отбор ще играе Лука Модрич. Той притежава великолепна техника с разбиране на играта и силно лидерство. Към това бих добавил, че той е и чудесен човек”, обяснява Анчелоти.

С него се съгласява всеки, който е тренирал Модрич. След работата си с хърватския плеймейкър Моуриньо фаворизира схемата 4-2-3-1 и във всеки отбор търси играч, който да натовари с всички задачи и качества на Модрич. Специално заради това той купи Сеск Фабрегас и счупи трансферния рекорд с Пол Погба, но даже с тях новата концепция на Моуриньо не работи така добре.

Следва на стр. 2