Шахтьор, Лудогорец и ЧФР Клуж отсрамиха футбола в Източна Европа
В понеделник бе изтеглен жребият за елиминациите в Шампионската лига и Лига Европа, които ни очакват в края на февруари 2020 г. Нека хвърлим един поглед върху географията на отборите, които достигнаха до тази престижна фаза в европейските клубни турнири.
Както можеше да се очаква в груповата фаза на Шампионска лига доминираха клубовете от Топ 5 (Англия, Испания, Германия, Италия и Франция). 16 от 19-те отбора, които идват от тези първенства се класираха за осминафиналите в турнира. За първи път в историята на турнира всички, които достигнаха до елиминационната фаза са представители на петте най-силни европейски първенства.
Водещите отбори от европейските Топ 5 първенства окупираха и осминафиналите в Шампионската лига.
Ролята на останалите клубове от Западна Европа бе поддържаща и 4 от 5-те отбора от Белгия, Холандия, Австрия и Португалия завършиха на трето място в групите си, с което си гарантираха участие в 1/16-финалите за Лига Европа напролет. За страните от бившия соцлагер остана само място в миманса. Те бяха класирали 6 отбора в груповата фаза на турнира, но само украинският Шахтьор (Донецк) успя да завърши на трето място и така да продължи в Лига Европа през 2020 г. Турция и Гърция, страни от Източна Европа, които не са били част от бившия съветски блок, имаха по един отбор – Галатасарай и Олимпиакос, но само грандът от Пирея се пребори за европейска пролет.
Добре познатият у нас Жуниор Мораес (32) води нападението на Шахтьор Донецк.
Турнирната завеса
Накратко: Западна Европа доминира в Шампионската лига и за отборите от Изтока главната цел си остава влизането в групите и по някой и друг силен мач като Цървена звезда – Ливърпул (2:0) от миналата година или Динамо Загреб – Аталанта (4:0) от тази. Разбира се, освен солидните приходи от УЕФА и билети, това дава възможност на тези клубове да вдигнат цените на актуалните си звезди за бъдещи трансфери.
Така например, испанският нападател на Динамо Загреб Дани Олмо изигра поредица от силни мачове в турнира, включително и в гостуването на Манчестър Сити, което изстреля трансферната му сума в космическите за клубовете от Балканите 30 млн. евро.
Дани Олмо (21) е актуалната звезда на Динамо Загреб, а наското успешно дебютира и за националния отбор на Испания.
Положението в Лига Европа не е много по-различно. Сред 48-те отбора в груповата фаза Топ 5 се отчете с 14 участника, а други 10 страни от Западна Европа добавиха още 19. Източна Европа бе представена от 10 отбора, идващи от 8 страни. Турция и Кипър класираха още 4 отбора от тази част на Европа.
От групите излязоха 9 от 14-те отбора от Топ 5 и 11 от 19-те участника от останалата част на Западна Европа. Само два от 10-те източноевропейски представители се класираха за 1/16-финалите. Това са българският Лудогорец и румънският ЧФР Клуж. Към тях се добавят турският Истанбул Башакшехир и кипърският Апоел Никозия. Съотношението Запад – Изток тук е 20:4.
Дан Петреску (51) извезде ЧФР Клуж до 1/16-финалите на Лига Европа.
Очевидно футболът в Източна Европа изостава много от този в Западна и то във всяко отношение. Руските и балканските грандове не успяха да окажат почти никаква съпротива на големите клубове от Англия, Испания или Германия, а в тези мачове някои от тях записаха и загуби с разгромен резултат. Това се получи и с българския представител в Лига Европа. Лудогорец се представи отлично срещу два източноевропейски отбора – ЦСКА Москва и Ференцварош, но два пъти бе надигран, а в Испания и разгромен от резервите на, за момента, изпадащия от Примера дивисион тим на Еспаньол.
Къде сме ние?
За поредна година българското участие в по-престижна фаза на европейските турнири се свързва основно с Лудогорец. Шампионите на страната в последните осем години успяха да излязат от групата си в евротурнирите за 4-ти път, но както и в предишните участия българските играчи на терена не бяха повече от трима. Вратарят Пламен Илиев и защитниците Антон Недялков и Георги Терзиев са единствените наши играчи, които ще играят в елиминациите на двата турнира. Жребият не бе никак благосклонен и изпрати в Разград втория в Серия А - гранда Интер (Милано).
Антон Недялков (26) може би е най-добрият български футболист в момента.
Трябва да отбележим, че в групите на Шампионската лига нямаше нито един български футболист или треньор, а освен триото от Разград в групите на Лига Европа игра само капитанът на словашкия Слован (Братислава) Васил Божиков и полузащиникът на азерския Карабах (Агдам) Симеон Славчев.
Допреди няколко дни можехме да се похвалим с това, че български треньор ще води отбор на 1/16-финалите в турнира, но и това няма да стане, защото Лудогорец смени младия Станислав Генчев (38) с опитния чех Павел Върба (56).
В 98 отбора от Топ 5 първенствата няма нито един български играч и нито един български треньор. В 32 отбора от групите на Шампионската лига нямаме нито играчи, нито треньори. В 48 отбора от групите на Лига Европа имаме петима играчи, а доскоро и един треньор. От тях за елиминациите останаха само тримата играчи на Лудогорец. България има около 50 професионални футболисти зад граница, но те са в клубове, които нямат почти никакво присъствие в европейските клубни турнири. Това важи и за малцината наши треньори в чужбина. В това отношение ние сме сред най-изостаналите балкански страни. Сърбия и Хърватия имат над 60 играчи в първенствата от Топ 5 (десетина от тях са на осминафинал в ШЛ), а грандовете им играят групи на ШЛ с преобладаващо собствени играчи и треньори. Македония има футболист на осминафинал в ШЛ и още трима в отбори от Топ 5, Румъния има двама души в първенства от Топ 5 и още трима в Аякс, Гент и Нотингам.
Георги Кабаков има повече проблеми в нашата Първа, отколкото в Шампионската лига.
Положителна промяна се забелязва в иначе доволно слабото ни съдийство. За първи път от доста време насам български съдия се доближи до елита на европейското футбол. 33-годишният пловдивчанин Георги Кабаков вече ръководи няколко срещи от груповата фаза на Шампионската лига и има всички шансове да получи наряд поне за някой от 1/16-финалите в Лига Европа.
Синдромът на придобитото изоставане
Причините за изоставането на футбола в Източна Европа и в частност в България, са тема за отделен и много по-сериозен анализ, но все пак основните си личат отдалеч. При подрастващите това са: (1) относително ниска масовост на трениращите (особено извън големите 4-5 града), (2) все още лошата инфраструктура, (3) преобладаващо неподготвените и нежелаещи да се развиват кадри, (4) почти изцяло липсваща адекватна методика на работа и (5) недостатъчно конкурентни мачове в детско-юношеските първенства и малкото международни срещи. Не бива да пропускаме и все още ширещата се простащина, масовата липса на уважение и диалогичност, пренебрегването на образованието и възпитанието, мачкането на талантите, които отблъскват, стагнират развитието или съсипват самочувствието на множество играчи с потенциал за сериозна кариера. Тук трябва да подчертаем и дългите години наложена културна и спортна изолация - ограничените контакти със Запада, които занижиха критериите за работа и класата на играчите. Не е случайно, че най-много източноевропейски играчи в първенствата от Топ 5 идват от страните от бивша Югославия, които имат и най-богат опит в общуването със западноевропейския футбол.
От своя страна професионалният футбол на Изтока страда най-вече от порочния си модел на управление, в който парите идват от различни политически, икономически или егоцентрични обвързаности, в който клубовете нямат изразен интерес да развиват и налагат силни играчи, които да практикуват добър футбол, да пълнят стадионите, да носят успехи, а след това и солидни приходи от трансфери. Така все още, в преобладаващата си част, на подчертано празни и стари стадиони множество посредствени собствени или привлечени играчи демонстрират предимно демодиран, скучен, а често и съмнителен футбол. Това отваря широко поле за изява на всякакви тарикати и прилагането на примитивни схеми за отклоняване на средства при трансфери и от раздутите заплати на набедени футболисти и откровено манипулиране на резултати за залагане на легално и черно тото.
Не бива да се подценява и личният фактор - има играчи с отлични възможности, които нямат високи амбиции. Такива момчета предпочитат да си живуркат в посредствени отбори и първенства, вместо да се борят за място на европейската или световна футболна сцена. Все пак силният характер винаги е бил сред задължителните предпоставки за забележителна кариера.
От това дали успешно ще бъдат решени по-голямата част от тези проблеми, до голяма степен зависи и каква ще е тенденцията в развитието на източноевропейския футбол (и нашия в това число) в обозримо бъдеще.
През есента на тази година десетки български футболисти бяха подложени на полиграф, а само неколцина играха някаква по-сериозна роля в евротурнирите.
Разбира се, фактори са и икономическото, политическото и общественото изоставане на тези страни. В същото време вече има доста примери за източни клубове, които са богати по западните стандарти, но нивото им на управление и играта на отборите им на терена са далеч от това на множеството по-скромни западни клубове и отбори.
Продукцията
Трима играчи - Пламен Илиев, Антон Недялков и Георги Терзиев, както и трима съдии – Георги Кабаков с асистентите му Мартин Маргаритов и Диян Вълков. Това са българите, които имат някакво по-сериозно присъствие в европейския клубен футбол. Това, към днешна дата, е почти и цялото по-сериозно производство на целокупния ни футбол в последните 15 – 20 години.
С този кадрови потенциал не е ясно кой е по-лошият сценарий за националния ни отбор – да се класира за Евро 2020 или да отпадне още на полуфиналния бараж с Унгария.