Остава ли жаден Левски след новата селекция?
Мина повече от месец след ударната селекция на Левски, с която ръководството на "сините" предприе атака към върха на Първа лига през сезон 2017/2018. На Герена дойдоха цяла торба с нови футболисти. Но как се представят те до момента? И могат ли реално да допринесат с нещо или запалянковците ще си останат жадни?
Ако започнем с последните мачове на Левски, се вижда сериозен проблем в защитата на тима. Това, което в началото на миналия сезон беше абсолютната сила, сега е проблем. Новият десен защитник Милош Цветкович продължава да се представя колебливо.
Само за няколко мача той се наби в очите на "сините" фенове. Често остава голямата дупка отдясно, като имаше проблеми дори с анонимното крило на Сутиеска. До момента сърбинът не показва качествата, заради които трябва да е бил в Цървена звезда.
От другата страна на отбраната пък Иван Горанов до момента удържа фронта, въпреки несигурните в някои моменти отигравания. Защитникът демонстрира постоянство и желание да се докаже.
Новото трио в халфовата линия - Васил Панайотов, Нелуц Рошу и перлата в селекцията Жорди Гомес, определено се нуждае от време. Въпреки видимата немощ на испанеца да изкара цял мач, Гомес загатна на няколко пъти, че "все още го може". Уви, след средата на второто полувреме кадърът на Барса става почти невидим.
Още с пристигането си Панайотов показа голям хъс и желание за игра. Лошата новина при него е, че на моменти сякаш прегаря в мачовете. На няколко пъти се забеляза сериозно изпускане на нервите в напрегнати ситуации.
Рошу от своя страна е по-спокоен, дори прекалено спокоен. Все пак хитрите комбинации, които румънецът прави в халфовата линия, определено дават някакви надежди.
Ето, че идва ред и на нападението. Да, тази линия е най-обсъждана напоследък. Нормално, след като в последните 4 мача Левски има един гол!
Причината се крие най-вече в Жуниор Мапуку. Много неща се изписаха покрай него. След прословутото му качване върху топката по време на първия мач от Лига Европа, таранът изпадна в дупка. Дали е от малкото удобни голови ситуации, които отборът предлага, вече е друг въпрос. При него също се вижда сериозно отсъствие през втората част на двубоите, въпреки респектиращата му физика.
Партньорът му в атаката в последния мач Сержиу Буш все още няма достатъчно минути на терена, за да се правят кой знае какви изводи. Голът му във втория кръг на Лига Европа срещу Хайдук в реванша на "Герена" (1:2) все пак е добро начало за румънеца.
За десерт остават не толкова новите в Левски - Франсис Нар и Бабатунде Адениджи. При тях положението е отчайващо. Докато единият има някакви искрици надежда за развитие, то другият е тотално разочарование. Нар абсолютно и категорично не трябва да остава в отбора. Безличното присъствие на терена вече е патент за него.
Самият факт, че всеки път решението на треньора Николай Митов да го смени по време мач, е съпътствано с бурни аплодисменти, говори достатъчно. Покрай крилото се появиха култови лафове като: "Нар не може да подмине дори варел", "В двубой Нар срещу колче, колчето побеждава".
Така че селекцията е като нашенско хоро - една напред, две назад. Или обратното. Според някои чашата е наполовина празна, други я смятат за наполовина пълна.
Вероятно ако един добър треньор успее да ги сработи, тези футболисти ще напълнят душата на запалянковците. Но добрият треньор не е Николай Митов. При него левскарите ще си ходят жадни!