Неписаните традиции в световните първенства по футбол и как могат да повлияят на прогнозите за мачовете

С приближаването на Световното първенство по футбол в Катар тази зима настроението сред футболните фенове е все по-приповдигнато. Привържениците от държавите, участващи в мондиала, вече нямат търпение да видят как ще се представят техните национални отбори, а всички останали просто искаме да гледаме добър футбол. Не са малко и феновете, които се опитват да прогнозират резултатите и дори водят сериозни спорове за това кои отбори ще стигнат до полуфиналите и финала, и най-вече – кой ще е новият световен шампион.

На мнозина прогнозирането на срещите от световните първенства по футбол може и да им се струва доста сложно, защото изненади не липсват и никога не са липсвали в миналите издания на най-големия футболен турнир. Кой би могъл да предположи например, че Германия няма да успее да премине груповата фаза на отминалото първенство, въпреки че беше актуален световен шампион? Или ако се върнем по-назад в историята – че звездният отбор на Бразилия ще изгуби титлата от Уругвай през 1950 г. на собствения си стадион Маракана?

Може би смятате, че няма как да се предположат подобни изненади? Истината обаче е, че това е възможно. И за целта много може да ни помогне познаването на неписаните футболни традиции през годините. Те не са абсолютно задължителни, но се проявяват в над 90% от случаите в първенствата – още от първия мондиал през 1930 г. до днес – и имат своите закономерности. Ето и някои от най-интересните традиции до момента.

Световният шампион почти никога не повтаря успеха си след четири години

Въпреки че в своите прогнози мнозина често сочат именно текущия световен шампион като фаворит за титлата през следващия мондиал, това почти не се е случвало през близо стогодишната история на този турнир. Изключенията са титлите на Италия през 1934 г. и 1938 г., както и на Бразилия през 1958 г. и 1962 г., но тогава кариоките имат легендарен отбор, включващ краля на футбола Пеле, както и звезди от ранга на Гаринча, Диди и Вава. И мнозина считат, че този тим е абсолютно изключение.

Като цяло обаче тези изключения само подчертават правилото – световният шампион много трудно защитава титлата си. И за тази традиция си има съвсем логично обяснение – обикновено за четири горини отборът, спечелил купата, е остарял, играчите не са във върхова форма. Същевременно обаче съставът все още не е подновен и звездите от предишното първенство продължават да са част от него.

Световният шампион рядко печели мача на откриването

Въпреки, че обикновено се изправя срещу не толкова именит съперник, актуалният световен шампион най-често завършва наравно, а понякога и губи първия мач на следващото първенство. Мнозина си спомнят например загубата на предходния световен шампион Германия от Мексико с 0:1 в първия мач на предишния мондиал. Други по-скорошни и не до там примери са победата на Сенегал срещу шампиона Франция на откриването на световното първенство през 2002 г., на Камерун срещу Аржентина през 1990 г., както и равенството на Италия с България през 1986 г., когато родните национали успяха да спечелят първата точка за страната ни на световно първенство, с гол на Наско Сираков.

Върху тази традиция в някаква степен оказва влияние логиката, описана по-горе. Тук влияе и прекомерната мотивираност на отбора, изправящ се срещу световния шампион, да покаже, че може да победи или поне да не изгуби.

Континентално разпределение на титлите

Тази традиция беше особено осезаема до началото на настоящия век, защото до тогава световните финали се играеха или в Европа, или в Америка. И до тогава тя гласеше, че на Стария континент почти винаги шампион става европейска държава, докато в Америка победител неизменно е латиноамерикански отбор – Бразилия, Аржентина или Уругвай. Така е още от първия мондиал през 1930 г. в Уругвай, спечелен от домакините, чак до 1998 г., когато Франция печели също като домакин.

Единственото изключение през миналия век е 1958 г. в Швеция, където Бразилия отмъква титлата. Но специалистите отново отдават това на звездния отбор, ръководен от Пеле, който според мнозина няма аналог в историята на футбола. Европа успя да постигне изключение чак през 2014 г., когато Германия взе титлата насред Бразилия и отнесе домакините на полуфинала с неочакваното 7:1.

Изненади на финалите

Често в историята на световните първенства отявленият фаворит в даден шампионат губи финала срещу далеч по-непретенциозен отбор. Така се случва например през 1950 г., когато Уругвай побеждава Бразилия с 2:1, през 1954 г., когато Германия бие вундертима на Унгария с 3:2 (след като е изгубила от него в груповата фаза с 3:8) и през 1974 г., когато отново Германия успява да излъже Холандия на Йохан Кройф и Пит Кайзер с 2:1.

Описаните футболни традиции могат да помогнат на мнозина да се ориентират в предстоящите срещи. А онези, които имат по-сериозен интерес, могат да посещават и българския сайт Fbet.bg, който е специализиран във футболните прогнози и ще публикува своите прогнози за всички мачове от предстоящото световно първенство.