Как забрана за пушене отказа звезда от националния отбор на Белгия

Строгата забрана за тютюнопушене на новия селекционер на Белгия Роберто Мартинес стои в основата на решението на звездата на Рома Раджа Наинголан да се откаже от националния отбор.

Белгиецът не посочи тази забрана като мотив, но от думите му се подразбира, че не е щастлив да се крие като средношколник. При предшественика на Мартинес Марк Вилмотс той си пушеше на воля. Самият селекционер е признавал, че винаги избират стая с балкон на лагерите за играча, за да не подпали хотела.

"Да прави каквото си харесва. Не е моя работа дали ще приключи кариерата си на 30,ако пуши или на 35, ако спре", казваше Вилмотс.

През миналия месец Мартинес пропусна да изпрати повиквателна на Наинголан и той избухна като севернокорейска бомба.
"Значи, викат 20-годишния Тилеманс, който топли пейката в Монако, и Витсел от Китай, а мен ме забравя. Няма никакъв смисъл да играя за националния", избухна Раджа и се наложи спортния директор на Рома Мончи да го успокоява. Той отмени решението си, но е е категоричен, че няма да спре цигарите.

"Не съм престъпник. Имам две деца и знам, че им давам лош пример. Но на терена винаги давам 120 процента", каза успокоеният Раджа. Мартинес обаче едва ли ще промени мнението си. Испанецът се придържа към стереотипа, че спортистът не трябва да пуши и едва ли ще се промени заради Наинголан, освен ако не се получи някакъв страшен кадрови проблем.

Като няма за какво да се хванат, треньори, фенове и журналисти, винаги нападат играчите заради цигарите. Помним как дори безупречен атлет като Димитър Бербатов беше сниман с цигара в Англия и породи дълги дискусии. Мениджърът на Арсенал Венгер хиляди пъти е питан как е наказал Джак Уилшър затова, че пуши, докато накрая не го даде под наем. Изследванията показват, че пет цигари дневно, колкото пушат футболистите, намаляват съвсем минимално възможностите им. За пълен отказ може да се настоява едва, когато играчите съвсем излязат от нормата. По-важно е да се предпазят подрастващите футболисти от навика. На 15 години те са по-податливи на ултиматуми, а и привичката още не е хванала корени.

Най-известният пушач сред футболистите безспорно е покойния Йохан Кройф. Той обичаше да казва, че футболът му е дал всичко в живота, а цигарите са му го отнели. Все пак малък процент от играчите пушат и ако го правят, не парадират с това, а дори признават за вредното въздействие.

Наинголан, Рууни, Йозил, Бербатов, Уилшър не заслужават аплодисменти, но имат право да си търсят начин за сваляне на стреса. По-добре да си дръпнат няколко пъти на почивката, вместо цял мач да мислят как ще се приберат вкъщи и ще напълнят пепелника с фасове.