Радан Кънев: Здравеопазването в ЕС не бива да се разглежда само като икономическа политика

Европейският парламент настоява средствата за здравеопазване в следващия дългосрочен бюджет на ЕС да бъдат ясно фиксирани, вместо да се разпределят с широка свобода от Европейската комисия, заяви евродепутатът от ПП-ДБ/ЕНП Радан Кънев по време на брифинг пред български журналисти в Брюксел.

В центъра на следващата Многогодишна финансова рамка (бюджета на ЕС за периода 2028—2034 г.) заляга философията за по-голяма гъвкавост, реализирана и в новия Европейски фонд за конкурентоспособност (European Competitiveness Fund). Структурата му предвижда обединяването на над 14 досегашни самостоятелни програми в единен мащабен ресурс, разпределен в пет стратегически направления, за да може Брюксел да мести парите по-лесно там, където икономиката има нужда.

Радан Кънев обаче предупреди, че вкарването на всички пари за здраве в този общ фонд е рисковано. Според него така здравеопазването може да остане на заден план, подчинено единствено на гоненето на печалби и икономически растеж.

Той обясни, че регламентът за фонда се разглежда основно от комисията по индустрия и енергетика, като в процеса участват и други комисии на ЕП.

В качеството си на докладчик по здравната част на фонда Кънев предупреди, че здравеопазването не бива да се разглежда просто като „икономическа политика“.

Опасението му е, че в новия фонд са предвидени общо 20 милиарда евро, но те са разхвърляни в един общ кюп между здраве, биотехнологии и част от земеделието. Според него съществува риск парите да бъдат разпределяни без детайлен предварителен контрол, което налага Парламентът да изиска твърдо фиксиране на средствата. Европейският парламент настоява част от тези средства да бъдат защитени и отделени от общия ресурс, така че да не подлежат на преразпределение.

Конкретното предложение, по което Кънев работи, изисква 10 милиарда евро от фонда да бъдат "заключени" само за здравеопазване. Планът е 6 милиарда да отидат за превенция и профилактика, а 2 милиарда – директно за европейската програма за борба с рака, с акцент върху детската онкология. Останалият ресурс е предвиден за подкрепа на иновациите във фармацията, за да може новите лекарства не само да се измислят, но и да се произвеждат в Европа.

Евродепутатът подчерта, че европейските средства няма как да покрият изцяло нуждите на националните здравни системи, но трябва да бъдат насочени към области като редките заболявания, трансграничните заплахи и онкологията.

Кънев открои и сериозен структурен проблем пред европейската икономика – разминаването между научните разработки и тяхната индустриална реализация.

„Много от нашите иновации намират своята реализация извън Европа“, отбеляза той.

Като най-ярък пример евродепутатът посочи ваксината срещу COVID-19. Въпреки че тя бе разработена от германската компания "Бионтех" (BioNTech) с финансиране от европейската програма „Хоризонт“, индустриалният капацитет за масовото ѝ производство бе осигурен от американската "Пфайзер" (Pfizer).

Следете новините ни в GoogleNews