Дали да си или не смениш мъжкия избор с дамски за еврокомисар - ключ за желан ресор ли е в новата ЕК?

Тази седмица се очаква председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен официално да представи предложението си за структура и състав на новата ЕК, в която се стреми да постигне при втория си мандат начело баланс между половете.

Очаква се жени да застанат начело на ключови комисии, но все още не е ясно дали сред тях ще са тези с новите ресори.

Според изданието "Политико" Екатерина Захариева е вероятният български еврокомисар и може да получи ресор "Управление при кризи и хуманитарна помощ" в следващата Европейска комисия.

Това обаче, няма да бъде нов ресор , тъй като Кристалина Георгиева беше еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи в периода 2010-2014 година.

С прогнози, включително и дали жена ще бъде следващият еврокомисар, излъчен от България, а и анализ на известното до момента, както и предстоящите процедури – интервю за рубриката "Евранет Плюс", подготвена тази седмица от Зорница Близнашка, дадоха евродепутатът от ЕНП Радан Кънев и политологът д-р Иван Начев.

Обратното броене официално да обяви Урсула Фон дер Лаейн как ще разпредели ресорите в бъдещата си Европейска комисия с всеки изминал ден на септември разпалва спекулациите в медиите.

Сигурни имена и смени-замени на излъчени кандидати за еврокомисари не липсваха, както и похвали за България - единствена от страните-членки, изпълнила изискването на Брюксел да представи две кандидатури - женска и мъжка, а именно на двама бивши министри - Екатерина Захариева и Юлиян Попов.

"Очаквам водещ да бъде квотният принцип за поддържане на баланса между мъже и жени в Комисията - не казвам, че го подкрепям", изтъкна в интервю за рубриката "Евранет Плюс" евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Радан Кънев, според когото:
"Никога не съм подкрепял квотни принципи в нищо, но това е очакването ми, така че смятам за много по-вероятно българският кандидат да бъде Екатерина Захариева".

"Личното ми мнение е различно и аз наистина бих се радвал да видя експерт с международните позиции на Юлиян Попов да бъде нашият кандидат и то в потенциално най-силните му ресори - "Енергетика" или "Околна среда", но не го очаквам. Още повече, че според мен и това, което в момента се говори в Брюксел - и "Енергетика", и "Околна среда" изглеждат ресори, запазени за кандидати на други държави", каза еродепутатът от ЕНП.

"Много са компонентите, които влияят върху формирането на Комисията и за да има България тежащ на мястото си ресор, то трябва да са водени стабилни преговори, които да са били обвързани и с това какво може да направи България в една или в друга посока", добави в коментар по темата също за рубриката за европейски новини на програма "Хоризонт" политологът и експерт по политическа интеграция на ЕС д-р Иван Начев:

"Един от ресорите, който беше споменат беше "Регионална политика". Той много подхожда на един от кандидатите, които България издигна за комисар обаче в същото време самата България не е пример".

"Първо за участие в регионалната политика и второ за това как употребява всички онези фондове, които са насочени към нейното развитие. И виждате, че в България има абсолютен дисбаланс между Южна и Северна България в полза на Южна България, т.е. регионалното развитие на България от гледна точка на регионите на планиране не е балансирано", добави той.

А при другия номиниран?

"В тази позиция ние много по-добре стоим, защото ние сме едни от държавите, които подкрепиха изобщо тази политика в самото начало, а и една от тези, които много подкрепиха Зелената сделка на предишната Комисия. Изобщо този ресор би ни бил много по-подходящ, но разбира се и се търсят политически баланси. От една страна изглежда, че единият кандидат понеже е близък до ЕНП на Урсула фон дер Лайен повече ще тежи, а и още повече е жена, но двамата добре стоят от гледна точка на тяхното портфолио", добави Иван Начев.

Възможно ли е София да бъде наградена със солиден ресор, тъй като единствена изпълни условията на Урсула Фон дер Лаейн, номинирайки двама?

"Не вярвам, че това би било във връзка с номинацията на повече от един кандидат, но от всичко, което се чува е възможно България да има сериозен ресор в следващата ЕК като слуховете в Брюксел се въртят основно върху "Кохезия" и "Регионалното развитие", които трябва да отбележим бяха заедно до сега и най-вероятно ще бъдат разделени в следващия мандат, така че това е една реална възможност", прогнозира Кънев.

"Възможно е, но това е малко вероятно", възрази Начев, както и обясни, че "тук не става въпрос само за желанието на Урсула фон дер Лайен, а става въпрос за баланс между политическите семейства, които подкрепят или ще подкрепят тази бъдеща коалиция".
"На второ място - ресорите и доколко самата държава тежи в съответната политика, т.е. дали държава е пример за останалите европейски държави и може да управлява голям политически сектор. Поради тази причина виждате, че когато се правят някакви прогнози обикновено се споменават няколко имена за един или за друг сектор. И може би на трето място идва самото портфолио на кандидата. Решенията са политически - не се прави само персонален състав на Комисията", добави политологът.

"Процесът продължава, в момента сме на двуцифрено число жени, но не съм видяла всички потенциални кандидати", каза в началото на месеца председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, както и подчерта, че през целия си политически живот съм се е "борила жените да имат достъп до ръководни, ключови позиции за вземане на решения. От опит знам, че ако не го поискате, няма да го получите - не идва естествено!"

Заговори се и за натиск от нейна страна да се излъчват жени за еврокомисари.

"Не мога да коментирам повече от това, което виждаме по медиите. И в т.нар. медии от Брюкселския медиен балон - тези, които се занимават основно с динамиката в европейските институции, се говори за това, че Урсула фон дер Лайен, за натиск - тя няма особен инструментариум да оказва, но е упражнила влиянието си, настояване е отправила няколко държави да предложат комисари жени, а не мъже. Това е напълно възможно, защото тя никога не е крила, че на нея този баланс в Комисията е много важен и беше много горда с предишния състав на ЕК, в който този баланс беше постигнат", каза за БНР Радан Кънев.

И без значение причината, от проекта на състав на новата Европейска комисия се оттеглиха двама - излъченият от Румъния Виктор Негреску итози от Словения Томаш Весел, който малко преди да бъде заменен сподели:

"Не ми е работа да обсъждам процедурата - нито съм виновен, нито съм отговорен за нея. Но съм обезпокоен от постоянното усещане, включително и от медиите, че съм виновен по някакъв начин за това, че не съм жена", каза той, цитиран и в материал на международния нюзрум на "Евранет плюс".

Кой обаче е правилният ход в тази ситуация - да смениш мъжкия с дамския избор или по-скоро да запазиш джентълмена във времена, в който други правят промени?

"Във всички случаи да бъдеш по-консенсусен. България има един лош опит в историята, когато беше даден знак от Европейския парламент и от самата Европейска комисия, че кандидатът, който беше издигнала не е подходящ, но само че тогава се запъна и накрая стана ясно, че тя трябва да отстъпи. Тогава беше под заплаха изобщо образуването на самата Комисия с Румяна Желева и в края на сметка България получи един много ограничен като възможности ресор. И едва в следващата ЕК, когато отново Кристалина Георгиева беше номинирана, тогава вече можехме да разчитаме на по-сериозен вътре в ЕК", припомни д-р Иван Начев, както и изтъкна, че "е много важно да участваш като държава-членка още в самото начало на започването на преговорите. За съжаление, ние в момента не знаем откога са започнали преговорите и как са вървели".

А защо според Вас сегашният ни еврокомисар Илиaна Иванова не беше подкрепена за втори мандат?

"В България, откакто имаме еврокомисар, никога не се е издигал - с изключение на Кристалина Георгиева, която пък не изкара втория си мандат, втори път никога не се е издигал еврокомисар два пъти. За това трябва да има голямо политическо съгласие вътре в самата държава и да има много ясен знак от страна на ЕК, в случая от страна на председателката, че иска да бъде точно този човек номиниран. В нашия случай нямахме нито едно от двете неща", каза политологът, както и че:

"За първи път в нашата европейска история - имам предвид пълноправното членство на България в ЕС, се проведе един изключително прозрачен избор. Досега ние не сме били свидетели на такива номинации - не сме знаели кои са номинираните, как да били обсъждани, какво е станало. Разбира се, той не беше съвсем пълноценен, защото не беше обсъдено това в Народното събрание, но иначе стана ясно кои политически сили зад кои номинации стоят. Министър-председателят се срещна с тях, т.е. ние не можем да кажем, че то е станало непрозрачно и в този смисъл смятам, че това ще повлияе върху решението на Урсула фон дер Лайен".

Към днешна дата обаче, има яснота, че ще в новата Еврокомисия ще има нови ресори "Отбрана", "Средиземноморие" и "Жилищна политика".

Какви са Вашите прогнози и можете ли да уточните с какво се занимават последните два, тъй като от месеци се говори само за първия, а те остават в сянка?

"Остават в сянка, защото нямаме яснота", каза евродепутатът от ЕНП.

"Ресор "Жилищна политика", който най-вероятно ще бъде съчетан с ресора "Регионално развитие" беше едно активно настояване на Групата на социалистите в Европейския парламент, което беше удовлетворено от Урсула фон дер Лайен в преговорите за подкрепа на нейната кандидатура. Но какво реално ще има в правомощията на този ресор и каква законодателна инициатива той ще може да излъчи, за мен е дълбоко неясно. По-скоро виждам една умерена доза ляв популизъм в предлагането на такъв комисар, който сигурно ще бъде запазен за еврокомисарите, които са свързани със социалистическите и социалдемократическите партии в Европа", обясни Радан Кънев.

"Всъщност новите ресори са насочени към нови политики вътре в Европейския съюз, които се делят действително, за да се подпомогнат гражданите, защото може би останаха на заден план през последните години предвид всички предизвикателства и кризи, пред които мина Съюзът от 2008 година насам, от финансовата криза до Ковид-19 кризата", добави експертът по европейска интеграция.

"Що се отнася до ресор "Средиземноморието" - там можем да очакваме известен акцент върху миграционната политика, споразуменията с различни държави от Средиземноморския басейн, за общи мерки срещу нелегалната миграция по примера на Споразумението, което беше сключено с Тунис и което доста успешно работи поне на първо време след подписването му и Споразумението, което вече почти десетилетия е между Европейския съюз и Турската Република. Това е логиката за подобен ресор, но отново нямаме достатъчно информация, защото нещата са малко по-ясни, но не много по-ясни в сферата на обраната", посочи евродепутатът, както и обясни, че подробности ще станат ясни от писмата за определяне на ресорите, които Урсула фон дер Лайен тряба да изпрати до еврокомисарите:

"Има т.нар. mission letters, които задават сферата на компетенции и очакванията за дейността и законодателната инициатива на всеки един от комисарите. Така че в момента, в който тези писма се подготвят сега, съответно тези ресори, които придобиват плътност или не я придобиват, защото в много състави на ЕК сме виждали, че има как изключително силни комисари - хора, които формират европейско законодателство десетилетия напред с предложенията си, така и комисари, които са по-скоро проформа. Винаги го е имало това нещо", добави евродепутатът Радан Кънев.

А бъдещите заместници на председателя на ЕК?

"По отношение на заместник-председателите - има един модел, който започна да се следва от комисията "Юнкер", който беше свързан с това, че председателят има доста заместник-председатели, а за да може да се преразпредели отново отговорността. В предишната комисия горе-долу същият подход се следваше, а предполагам, че сега ще се следва същия подход, защото ние в момента и сме в ситуация, в която политическото мнозинство, което ще застане зад тази Европейска комисия ще се състои от повече от три партии в ЕП. Вероятно по четири или може би пет, та по тази причина наистина ще бъде нужно да има по-широка политическа подкрепа", добави политологът.

"Един от приоритетите на новата е ЕК ще бъде равенството между половете. Тя много държи да има почти еднакво количество мъже и жени вътре в Европейската комисия, което мода стане, но може и да не стане - не е толкова важно. В случая по-важно е това да балансираме интересите на държавите-членки. Неслучайно и в последващия избор имаме изслушване в ЕП, изслушване в комисии, одобрение на парламента, одобрение от държавните глави", припомни още той.

Ще успее ли председателят на ЕК освен да постигне баланс на всички нива?

"Да, във всички случаи, защото като казвам баланс - имаме баланс големи-малки държави, имаме баланс Изток-Запад, имаме баланс Север-Юг, така че тя показа още, че в предишната комисия, тя успя да го постигне това нещо, т.е. да постигне този баланс, така че аз смятам, че и в тази комисия ще успее да го постигне това", каза политологът д-р Иван Начев.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.