И на главата си да се обърне ЕС, козовете са в ръцете на САЩ

Защо да си рискуват главите за някакви трохи? Това си мислят фирмите, като слушат апела на ЕС да игнорират американските санкции срещу Иран. Дори и при Тръмп, САЩ си остават за тях извор на печалби и благонадеждност, пише Дойче веле.

"Не бойте се!" – този призив външните министри на Германия, Франция, Великобритания и ЕС отправиха към европейските предприемачи. Посланието гласи: дори след като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение с Иран, Боинг, Сименс и всички останали големи фирми ще могат да продължат да изнасят самолети, локомотиви и инвестиции към Иран – и по този начин да обезсмислят санкциите на Вашингтон.

Брюксел си остава само хартиен тигър

Само дето европейските министри не са нищо повече от един хартиен тигър. Дори ЕС да се изправи на главата си, в крайна сметка козовете пак остават в ръцете на САЩ. Онези европейски фирми, които решат да продават – примерно – газови турбини или автомобили в Иран, в 99% от случаите продават стоките си и в САЩ. Целият стокооборот на Германия с Иран възлиза на около три милиарда евро – което не е малко. Но германските фирми изнасят за САЩ стоки, чиято стойност е 35 пъти по-голяма. С други думи, сега ЕС призовава своите големи концерни да се откажа от цялата погача заради няколко мизерни трохички.

Санкциите, наложени от САЩ, уж няма да важат за фирми в ЕС. Брюксел обаче не може да гарантира закрила на техните дъщерни фирми или пък на поддоставчици със седалище в САЩ. Да, германското правителство дава финансови гаранции за сделките на германски фирми с Иран, но какво ще стане, ако международните банки престанат да финансират подобни сделки, за да си нямат неприятности на Уолстрийт? Обаче дори тези опасности да бъдат заобиколени, френските или германските износители по никой начин не биха рискували пазарните си шансове в САЩ заради някакви дребни печалби от сделки с Иран. Защото в сравнение с икономическото и политическо положение в Техеран, Белият дом – дори и под ръководството на Доналд Тръмп - изглежда като бликащ извор на благонадеждност.

Съпротивата на Брюксел е логична, но безсмислена

Ядрената сделка с Иран, сключена преди три години, се брои за един от най-големите външнополитически успехи на ЕС. И никой не би вързал кусур на пълномощничката по външните отношения Федерика Могерини, задето сега защитава своето политическо наследство. Та нали преди появата на Тръмп никой не можеше да си представи, че САЩ ще тръгнат да санкционират собствените си съюзници.

ЕС обаче не практикува някакъв държавен капитализъм: Нито Брюксел, нито Париж, нито Берлин или Лондон могат да наредят на фирмите с кого да търгуват и с кого – не. Сегашните правителствени гаранции за износа и инвестициите няма да свършат особена работа. Те са просто сигнал към Вашингтон и Техеран, че Европа иска да съхрани едно споразумение, което обаче няма особени шансове за оцеляване, особено след като Сименс и сие се оттеглиха от иранския бизнес. ЕС оказва съпротива, но това не е нищо повече от един политически жест, прикриващ безсилието.