Ето как ни настройват срещу бежанците

Помните ли случая "Лиза"? А селфито на сирийския бежанец с канцлерката Меркел? Това са само два от най-крещящите примери за това как с нагли лъжи обществото бива настройвано срещу бежанците. Такива примери има още много, пише в анализ за "Дойче веле" Елиас Фала. 

Драматичен ръст на престъпността сред чужденците - това съобщение се разпространява усилено в социалните медии. Особено след есента на 2015 година, когато вълна от бежанци заля Германия. Пускат се слухове, измислят се фалшиви новини за престъпления, вършени от бежанци, които се разпространяват мълниеносно из мрежата, и най-вече във Фейсбук.
На сайта hoaxmap.org може да се добие представа за явлението. Там са събрани такива съобщения, които не са издържали проверката за достоверност. За сравнение сайтът публикува и истинските информации. По този начин той реагира на разпространяването в социалните мрежи на легенди за бежанците.

Когато пътят до лъжата е по-лесен

Лъжливи новини е имало винаги. Какъв удивителен успех могат да имат подобни „фейк нюз”, видяхме наскоро във Великобритания и САЩ. Те са отдушникът на онези, които се чувстват неразбрани от класическите медии. 

На картата "Einzelfall-Map", поддържана от платформата Google, са маркирани местата на десетки инциденти, за които се твърди, че били потвърдени от официалните власти или от свидетели. В случая става въпрос най-вече за сексуалните изстъпления от Новогодишната нощ в Кьолн от миналата година. Засега не е известно кой стои зад този и други подобни сайтове, които се администрират от чужбина.

Матс Шьонауер от сайта uebermedien.de остро критикува подхода на "Einzelfall-Map". Той и негови колеги са разследвали на случаен принцип 600 от общо 10 000 съобщения за нападения, извършени уж от бежанци. "Установихме, че операторите на "Einzelfall-Map" подхождат безразборно и много селективно. Сайтът, например, не включва престъпленията, извършени от граждани на средноевропейски държави, като например Полша, Чехия или Хърватия. На картата не са отбелязани също и вършени от руснаци, украинци или българи престъпления", твърди Шьонауер. Вместо това операторите на сайта се концентрират най-вече върху албанци, турци и араби, и в по-малка степен - грузинци, сърби и румънци. При 70% от описаните случаи чуждият произход на извършителите не е доказан безспорно, допълва журналистът.

Руското момиче "Лиза"

Нападките срещу бежанците не се разпространяват само в социалните медии. В началото на 2016 година случаят "Лиза" предизвика голям отзвук в обществото. Медиите информираха, че 13-годишното руско момиче Лиза било отвлечено и изнасилено от арабски бежанци.

Руските медии използваха случая и разгърнаха мащабна кампания срещу бежанците. Те писаха, че случаят документирал провала на германските власти, които искали да запазят инцидента в тайна. Живеещи в Германия руснаци пък организираха протестни акции, в които се включиха и десни екстремисти и привърженици на "Алтернатива за Германия". Малко по-късно Лиза се появи, за да каже истината: имала проблеми в училище и семейството, затова прекарала въпросната нощ, през която уж била отвлечена, у свой съученик. Проверката показа, че момчето е пълнолетно.

Селфи с последствия

Сирийският бежанец Анас Модамани също стана жертва на клеветническа кампания. Това е бежанецът, който през лятото на 2015 година си направи селфи с германската канцлерка Ангела Меркел. От това се опитаха да се възползват подстрекатели в мрежата, които изфабрикуваха новината, че Модамани бил сред групата младежи, които през декември 2016 подпалиха бездомник на метростанция в Берлин. Шестима от заподозрените са от сирийски, а седмият - от либийски произход. В интернет беше разпространена манипулирана снимка, на която се вижда и Модамани по време на нападението. Негов адвокат се обърна към Фейсбук с искане да бъде изтрита въпросната снимка, която до този момент беше гледана от няколкостотин потребители, но администраторите отказаха да я изтрият с аргумента, че снимката не нарушавала общите стандарти.

Така обвиненията срещу сирийския бежанец във Фейсбук продължиха, появиха се и нови. Така например расистката група Anonymus.Kollektiv поства във Фейсбук информацията, че Анас Модамани бил член на терористичната група, която извърши атентата на летището в Брюксел през март 2016 година. Във връзка с това отново в мрежата се появи неговото селфи с канцлерката Меркел, заедно със снимката на един от брюкселските атентатори.

Нападения във Франкфурт?

Друго фалшиво съобщение замеси и една от утвърдените германски медии: в началото на февруари 2017 вестник "Билд" публикува информация за това, че мъже от арабски и северноафрикански произход буйствали в ресторанти в новогодишната нощ във Франкфурт и посягали на жени. Изданието се позова на показанията на млада жена, която твърдеше, че е била тормозена сексуално от няколко мъже. Вестникът цитира и един съдържател на ресторант и двама души от персонала на заведението, които били потвърдили инцидента.

Впоследствие са оказа, че това е фалшива новина. От полицията съобщиха, че не са регистрирали никакви инциденти и не могат да потвърдят случая. Вестник "Билд" се извини официално и обеща да разследва причините за появата на фалшивата новина.

В интернет обаче клеветническата кампания продължава - разпространяват се фалшиви статистики или манипулирани "доказателства". За подстрекателите очевидно всички средства оправдават целта - бежанците да бъдат очернени, а обществото - настройвано срещу тях.