OffNews.bg

Трима в спор за шефския стол в БАН

Трима са кандидатите за поста председател на Българската академия на науките, съобщиха от БАН след изтичането на крайния срок за подаване на документи - 17 ч. на 28 май. Претендентите за поста, заеман в момента от акад. Никола Съботинов, са акад. проф. дфн Александър Петров, чл.-кор. проф. дбн Андон Косев и акад. проф. дмн Стефан Додунеков. На 11 юни ще стане ясно кой от тях ще оглави академията. Тогава Общото събрание на БАН ще избере един от кандидатите. Преди това - до 8 юни, трябва да бъдат внесени становища по кандидатурите в деловодството на Централното управление на БАН. До 24 часа след постъпването им те се публикуват на сайта на БАН. Както се изисква по процедура, тримата кандидати са подписали декларации, че не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, уточняват от академията. Проф. дфн Александър Петров е роден на 27 май 1948 година в Стара Загора. Завършва "Атомна физика" в Софийския университет през 1970 г.  4 години по-късно защитава кандидатската дисертация по физика "Електрическа поляризация на нематичните течни кристали: диелектрични и флексоелектрични свойства" в Института по физика на твърдото тяло при БАН. През 1987 година защитава докторската дисертация "Молекулна физика и биофизични аспекти на лиотропното течнокристално състояние на веществото". Гост -доцент е в Университета Лайпциг през 1980 година, гост-професор в ТУ, Мюнхен през 1988 г. Старши изследовател е в Университета Нотингам през 1989-1990. Старши научен сътрудник I степен е в ИФТТ-БАН от 1991 г., оттогава ръководи и лабораторията "Биомолекулни слоеве" в института. Преподава още в университети във Франция, САЩ, Германия. Чл.-кор. Андон Косев е роден на 5 февруари 1950 година в София. Завършва "Автоматика и телемеханика" в Техническия университет в София (тогава ВМЕИ) през 1972 г. и "Математика" в Софийския университет през 1978 година. През 1978 година защитава докторска дисертация по тема "Изследвания върху взаимодействията между проприоцептивните рефлекси и волеви движения" в Института по физиология на БАН. През 1993 година става доктор на науките в Института по биофизика. Темата на дисертацията му е "Електромиографски изследвания на системата за управление на двигателната дейност на човека". От 1988 година е старши научен сътрудник (биофизика) II степен при Института по биофизика. От 1999 г. е старши научен сътрудник I степен (физиология). Член-кореспондент на БАН е от 2008 г. В момента е директор на Института по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН. Заема тази длъжност от 2010 година. От 2006 до 2008 г. е гост професор в Югозападния университет в Благоевград, където чете "Биомеханика и кинезиология" и "Патобиомеханика и патокинезиология". Чете лекции и в Тусон, Чикаго и Дъръм в САЩ, както и в Техническия университет в Мюнхен, университетите в Бон и Хановер, Бундес университета в Мюнхен, Спортния университет в Кьолн, Германия, Института по физиология “Павлов” на Руската АН, Санкт Петербург, South Bank University, Лондон. Има шестима докторанти и 118 публикации, 80 от които са публикувани в чужбина. Има 1416 цитирания. Акад. Стефан Додунеков е роден на 5 септември 1945 година в Килифарево. Завършва "Математика" в Софийския университет през 1968 г. Старши научен сътрудник II степен е от 1981 година. Доктор на математическите науки е от 1986 година, професор - от 1990 г., академик - от 2008 г. Акад. Додунеков е директор на Института по математика и информатика при БАН от 1990 година до момента. Има 35-годишен преподавателски стаж. Преподава в Софийския, Великотърновския, Бургаския свободен университети, Стопанската академия "Д. Ценов" в Свищов, в Гьотеборг ( Швеция), Линчьопинг, Нова Зеландия, Нидерландия Има петима дипломанти и 7 докторанти, защитили в България, и 8 - защитили в чужбина. Акад. Додунеков има 124 научни труда и над 600 цитирания.