Разузнаването и затворите още крият бившите си агенти

Три институции все още не са предали на Комисията по досиетата архивите си, касаещи вербовчиците, агентите и сътрудниците на Държавна сигурност – Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация“ (военното разузнаване) и някогашният отдел „Затвори“, чийто архив е в ръцете на правосъдното министерство. Това посочи днес председателят на комисията Евтим Костадинов на дискусия в парламента за досиетата на комунистическите служби, организирана от фондация „Конрад Аденауер“ и сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ към партия ГЕРБ.

Преговорите с трите институции за предаването на архивите за агентурния апарат текат от години. Последно миналата седмица Комисията по досиетата е поискала от Министерството на правосъдието архива на затворите, който е под негово управление. От министерството на Зинаида Златанова са обещали да предадат фонда, в който се съдържа информация за репресиите и сътрудниците на ДС в комунистическите затвори, до края на годината.

До момента няма никаква информация какъв е обемът на тези архиви, каза Костадинов. Той каза, че няма представа и как се съхраняват те и възможно ли е да се затриват нечии досиета в тях и в момента. Досега е предадена само малка част от архива на военното разузнаване и 29 бивши агенти са осветени от комисията по досиетата.

Днешният форум се провежда седмици след като БСП и Атака внесоха законопроект за връщане на законовия чадър върху бившите агенти от ДС, заемали ръководни длъжности в двете разузнавателни служби след 1991 г. Ако въпросните текстове, които бяха отменени само преди година от предния парламент, бъдат приети, те ще предотвратят осветяването на работилите през прехода в разузнаването бивши агенти.

Комисията по досиетата се обяви срещу ретроградната поправка. Работата по разкриването на досиетата на бившата ДС в България съвсем не е приключила. Нека крайната оценка е на обществото, а не на политическата конюнктура, заяви Евтим Костадинов.

Той даде и отчет за свършеното от Комисията от 2006 г., когато бе приет сега действащият закон за разкриването на досиетата на сътрудниците на ДС и комунистическите разузнавателни служби, до днес. От април 2006 г., откакто работи, до днешния ден Комисията е проверила над 166 хиляди граждани за принадлежност към службите. За 8766 от тях е установила, че са служили на ДС, но до момента са обявени публично имената на 7944 бивши агенти.

За 7-те години е обработена малка част от архивния фонд на ДС и МВР, предаден на Комисията по досиетата, който съдържа общо 1 468 938 архивни единици. По думите му, разкриването на досиетата тече бавно, защото комисията разполага само с 93 служители. Той направи сравнение с Полша и Германия, където досиетата на бившите тоталиратни служби са вече отворени – в Германия тази задача се е изпълнявала от 2400 души, а в Полша – от 2000.

За бившата ДС и днешното задкулисие

Мафията в България бе създадена благодарение на закъснелия закон за досиетата. ДС беше съучастник в куция, неубедителен, съмнителен преход в България, коментира на днешната дискусия преподавателят по философия от Софийския университет проф. Калин Янакиев.

"В България изкуствено бе фокусирано вниманието само върху сътрудниците, агентите, доносниците на Държавна сигурност. А някои от вербовчиците (офицерите от ДС - бел.ред.) са живи и до ден днешен имат наглостта да се появяват по телевизията и да дават свои оценки за миналото. Това е недопустимо", каза преподавателят. "Може ли висши функционери на СС (нацистките тайни служби в Германия - бел.ред.) 20 години след краха да се показват по телевизията, да пишат сами историята на своята престъпна организация?"

"Пореден опит за прикриване на миналото" - така Янакиев коментира проектозакона на БСП и Атака. "Ще си позволя дързостта да назова основния виновник за всички тези неудачи: това е Българската социалистическа партия", завърши той.

Много от несгодите на страната и създаването на днешните олигархични кръгове се корени в източването на парите на държавата в началото на промените, режисирано от бившата Държавна сигурност, каза бившият председател на комисията за разкриване на досиетата Методи Андреев. "Как се пръкнаха първите частни банки в страната? Тогава имаше предложение в ръководството на банките да не се допуската хора от ДС, но Конституционният съд го отхвърли. По късно гуверньорът на БНБ (Тодор Вълчев, агент "Сотир" - бел.ред.) бе обявен - след времето на кризите, финансовите пирамиди, кредитните милионери и т.н. Те се заеха да правят не политика, а пари, които отново щяха да ги вкарат във властта на държавата". каза Андреев.

Бившият шеф на комисията по досиетата спомена и разпореждане на Държавна сигурност отпреди 1989 г. да се създаде "банка кадри" от бившите служби - около 3500 души, която да остане неразкрита през прехода. "Липсата на лустрация създаде двойното дъно", каза той. Андреев припомни, че агенти на ДС са сред първите премиери на посткомунистическа България. Става дума за Андрей Луканов и Любен Беров  - "агент на Второ главно управление на ДС, беше премиер, когато мафията си взе държавата, появи се Мултигруп".

"И когато Сергей Станишев се чеше и се върти по това дали да се  вкара или да отпадне параграф 12 (текстът в законопроекта, касаещ досиетата на разузнавачите - бел. ред.)", да му припомним, че баща му Димитър Станишев е бил съветски гражданин и в същото време секретар на Централния комитет на БКП. Има ли разузнаване в света, което да не се интересува от такива лица", каза Андреев.