Исканията на протеста: Позицията на Кръстю Попов

OFFNews започна дискусия “Какви са исканията на протеста”. В нея ще търсим за мнение тези, които са ни известни като лидери на протестите, но дискусията е отворена и за всички, които имат своя визия за гражданското общество и участието му в процеса на вземане на решения. Ето мнението на Кръстю Попов.

На редакционната ни поща offnews@offnews.bg всеки може да изпрати предложенията си.

Това, което накара хората да излязат на улицата, може да се определи с едно изречение - те искат да живеят в нормална държава, а не в държава, управлявана и тотално контролирана от олигархични кръгове, произлизащи от едрата организирана престъпност. Всичко останало може да се сведе до това – липсата на държавност, монополите, олигархията, корупцията, разцветът на престъпността, бедствените икономически условия, липсата на елементарна грижа на държавата за нейните граждани – социална защита, здравеопазване и т.н. До това доведе подмененият наш „преход”, при който властта и парите на държавата се взеха от структурите на бившите тайни служби, лесно (и естествено) преминали в състоянието на организирани престъпни групировки.

Добре е да помним, че и в началото на „прехода”  имаше огромна гражданска енергия за промяна, гражданско недоволство, митинги и шествия. И въпреки това подмяната на исканията и ценностите беше направена така, че доведе България до днешното състояние. Не бива да се допусне това да се случи и сега. А вече се вижда една умора от протестите, започна отлагането на назначаване на служебно правителство, удължава се периода на безвластие, а точно през него може да стане новата подмяна. Протестите и гражданската активност точно сега трябва да продължат, поне докато се види, че наистина са започнали някакви наченки на промяна в държавата. Иначе – ще чакаме още 23 години.

Исканията на гражданите трябва да се отстояват и да се търси начинът за реалното им изпълнение. Ще си позволя да повторя две от тях, които са основни за промяна в модела на съществуване на страната ни. Изпълнението им може да стане чрез пакети от мерки, които гражданите едва ли могат експертно и конкретно да формулират, но гражданите трябва да настояват създаването на тези мерки да бъде приоритет за следващото управление.

1. Сред  най-важните въпроси сега е  реалното въвеждане на граждански контрол в работата на администрациите – държавна и общински. Това искане е едно от основните искания на протестиращите и трябва да се внимава то да бъде изпълнено чрез конкретни поправки и допълнения в съответните закони, а не да се имитира бутафорно. Тук вече думата трябва да имат правистите – какви точно законови текстове са необходими. Един от възможните инструменти е и даването на реални правомощия на Омбудсмана, значително разширяване на дейността на тази институция и създаване на работеща връзка между нея и инспекторатите в администрациите.

2. Въпрос на цялостна държавна стратегия е и създаването на условия за развитие на малкия и средния бизнес. Досега държавата години наред успешно създаваше условия за развитие на дребната и средна престъпност, вместо на малкия и средния бизнес. И това е естествено –  олигархичните групировки на „бизнесмените на прехода”, управляващи и контролиращи държавата, имат интерес от престъпност на всички нива, дестабилизираща и задушаваща обществото, а не от съществуването на малкия и среден бизнес, който е икономическата основа за едно нормално гражданско общество.

Ще си позволя и две конкретни предложения за мерки, които не съм срещал формулирани в исканията досега:

- Българските институции да поискат пряка експертна помощ от институциите на Европейския съюз за провеждането на реформата в съдебната система.

В сегашния си вид тя е зададена като обслужваща антидържавността и интересите на олигархията, и организираната престъпност и под паравана на "независимостта" си се самовъзпроизвежда и самообновява като такъв инструмент. Вече години наред ЕС посочва липсата на реформи в съдебната система като един от най-важните проблеми на България, а на 7 март това беше и мотив за поредното ни отхвърляне от Шенген. Това е достатъчно основание България да поиска пряка експертна помощ от ЕС, вместо оттам да ни отправят непрекъснато препоръки, които ние да не изпълняваме адекватно. Българските институции сами няма да решат този проблем, защото решаването му в порочен кръг все ще зависи от тези, които имат интерес да го провалят – това „програмиране” трябва да бъде нарушено и това може да стане с помощта на ЕС.

- Да се въведат ограничения и да се регулира законово дейността на офшорните компании в България.

При положение, че основен проблем за страната ни е участието на капитали със съмнителен и откровено престъпен произход в икономическия живот (доколкото има такъв), абсурдно е да се осигурява подобен „размах” на дейността на офшорките, чиято основна характеристика е именно прикриване произхода на капиталите. Такова регулиране ще подпомогне създаването на нормални инвестиционни политики, задушавани сега от „икономиката на мръсните пари”.

В крайна сметка всичко се свежда до тази дума "нормално". Ще могат ли гражданите да извоюват сега да се тръгне към някакви истински промени, към една нормална България и нормално общество, или кошмарът на "безалтернативен преход", доминиран от ненормална по произход и вид олигархия ще продължи. Вече изгубихме 23 години,  още 23 години може да се окажат фатално дълъг период за България.