Частни клиники убиват диспансерите за рак
Мрежата от клиники, в които болните от рак у нас се лекуват от години, може да се разпадне заради частни интереси. Опасността се появи през тази година и е следствие на нормативни промени. Те дават възможност на всички лечебни заведения да се занимават с онкологично лечение, но като подбират само печелившите дейности. Първата жертва на промените е диспансерът в Пловдив. Ако не се въведат ясни правила, може да се принудим да затворим врати, казва директорът му Калин Калинов. Проблемът е, че се даде възможност за пълна децентрализация на лечението на рак у нас, а в страната ни няма достатъчно специалисти и финансов ресурс, за да се реализира подобна стъпка. До средата на миналата година право на определени дейности в онкологията като химиотерапия на практика имаха само 26 държавни и общински болници и диспансери в страната. Това беше така, защото само те получаваха пари от държавата за скъпите лекарства, които се слагат при тази част от лечението на пациентите (така наречената химиотерапия). С промените обаче се даде право пари за лекарствата от държавата да получават и другите лечебни заведения. Така през тази година химиотерапия започнаха да извършват и частни клиники - една в Пловдив и две в София ("Токуда" и "Сердика"). На пръв поглед подобна промяна изглежда хубава, защото пациентите биха могли да получат по-богат избор за лечение и дори да си спестят от пътуването до по-далечна болница. Проблемът обаче е, че броят на специалистите е краен и за да се създаде нова клиника, трябва да се вземат кадри от сега съществуващите. Така те малко по малко се разпадат, а новите пък не предоставят пълно обслужване на пациентите - от профилактиката през лечението до последващото наблюдение. Обикновено новите болници отварят клиники, в които вземат печелившите дейности като химиотерапията, а губещите остават за нас, казва Калинов. Ако от пловдивския диспансер напусне още един човек, няма да изпълним изискванията за второ ниво и ще трябва да преустановим част от дейността си, допълни той. Ако това стане пък, диспансерът може да загуби и милиони европари, тъй като той е включен в схемата за обновяване на лъчеапаратурата в страната по европрограма на МРРБ. Хапката на химиотерапията не е малка, защото през миналата година само за лекарства за онкологични заболявания здравното министерство е дало над 95 млн. лв. Очаква се занапред тази сума да е дори по-голяма, защото се промени начина на финансиране - мина към здравната каса, и най-вероятно пациентите ще се увеличат. Отделно здравната акса плаща за дейността по вливане на лекарството, което отива за труда на лекарите. През тази година пътеката беше намалена, но касата обеща, че ще преразгледа финансирането. Така химиотерапията дори с намалението остава агтрактивна дейност, тъй като по нея няма големи разходи. По друг начин седят нещата в лъчетерапията. Това е другата основна част от лечението при туморните заболявания. То обаче се прави със скъпи апарати, които трудно се изплащат и гълтат хиляди за ремонти. Затова тази дейност е по-малко печеливша и интересът към нея не е толкова голям. Тя обаче е нужна на болните хора. Засега опасността от затваряне на врати на досегашните онкоклиники и разбиване на онкомрежата у нас остава феномен, който се наблюдава само в Пловдив. Скоро обаче може да започне да се разпространява и в други части на страната, казват онколозите. В София например, където са отворили врати другите две клиники за химиотерапия все още няма опасност старите отделения да затворят. Не малка част от персонала на ИСУЛ обаче е отишъл в отделението на една от новите болници - "Сердика". Проблем за онкологичните центрове и болници са и намалените бюджети, които получиха за тази година от здравната каса в сравнение с миналата. Орязването се получи заради прехвърлянето на финансирането на профилактиката и диспансеризацията от здравното министерство към касата. Както и заради орязването на някои пътеки. Здравната каса обеща да даде за онкология толкова пари, колкото и през миналата година. Дали ще спази обещшанието си, ще стане ясно в края на годината. Определено трябва да има ясни правила, които да позволяват клиниките за онкология да запазят цялостната грижа за пациента, категорични са специалистите. Това означава да се запази мрежа от клиники, в които да работят специалистите и да предоставят цялостно наблюдение и лечение на пациентите. Това може да стане, когато държавата каже какъв е максималният брой на клиниките по онкология, от които имаме нужда в отделните региони, тоест да се въведе адекватна здравна карта. Както и да е ясно какви дейности трябва да включва всяка една онкологична клиника. Така някои болници няма да могат да избират само печелившите дейности, а други да остават само с губещите. Собствеността нека е различна, но ангажиментите да са ясни, категорични са онколозите.