За йезуитите, францисканците и новия папа. Интервю с Тони Николов
Тони Николов е философ, журналист и преводач. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки в Париж. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия в Лувен, Белгия.
С Тони Николов разговаряме за избора нов папа, за историята на йезуитите, кризата на ценностите и за ролята на Българския патриарх за консолидиране на обществото.
Г-н Николов, какво е мнението Ви за избора на кардинал Хорхе Берголио за глава на Римокатолическата църква?
Изборът беше голяма изненада за целия католически цвят. Преди конклава трите бяха основните кандидатури - на италианеца Анджело Скола, канадеца Марк Уеле и бразилския кардинал Одило Шерер. Понеже в конкалава европейските кардинали наброяваха по численост, имаше очакване, че по-скоро изборът отново ще падне върху европеец. Стана ясно обаче, че Хорхе Берголио е бил вторият по вот кардинал при избора на папа Бенедикт XVI през 2006 г. Тези разкрития дойдоха от бившия италиански премиер Джулио Андреоти, който е бил в течение с избора. Има правило, че всички присъстващи на конклава полагат клетва за мълчание, но самите кардинали не полагат такава клетва. Затова знаем и какво се е случило при тогавашния конклав. Когато Берголио разбрал, че е основен претендент на Бенедикт, през сълзи приканил да не го избират за папа. По-късно ще научим и подробности около тазгодишния избор на папа. Така че изборът му е бил предначертан. Обикновено при такива случаи има две водещи имена, два враждуващи лагера и като се види, че никой няма да отстъпи в борбата - силите се пренасочват към третия кардинал. Така е бил избран и папа Йоан Павел, навярно такъв е бил и изборът на Франциск.
Какво не достига на италианците, за да спечелят битката за папския престол?
Ако папата е италианец, това би било притеснително. Католическата църква някакси се превръща в италианска, като се има предвид, че и нейното седалище е в Италия. И без това до голяма степен съвременните документи не се пишат вече на латински, а на италиански. А официалният език на Светия престол по принцип трябва да е френски. Всички свещеници говорят италиански. Тази италианизация би попречила на универсалния характер на Църквата.
Как са разпределени силите във Ватикана по отношение на влиянието на ордените?
Доминиканците са пазителите на вярата и те заемат много постове в йерархията. Францисканците, които трябва да са повече при бедните, също заемат висшите постове на Ватикана. Бенедиктинците имат голямо влияние. Йезуитите не са голям по численост орден, но те пък са влиятелни също. При тях има една особена сила на интелектуалното. Ако ви кажа и колко дълго учат йезуитите... аз самият съм бил за кратко стипендиант на един католически университет в Рим. Поразяващото е, че първо учат 5 години философия и още 5 години теология, като добавим и 1-2 години за послушничество - това означава 11-12 години преди да станеш член на ордена. За 16 в. това е "огромно" обучение и не случайно йезуитите са най-високо образованите хора за своето време. Характерно е, че те трябва да говорят чужди езици, да бъдат мисионери, да бъдат проповедници и всъщност истината е, че благодарение на йезуитите католическата църква встъпва в Азия и Латинска Америка. Йезуитите държат радио "Ватикана", говорителят отец Ломбарди също е йезуит, големите католически университети, медии също са ръководени от йезуитите.
Какво символизира изборът на папското име?
Първо трябва да направим уточнението, че Берголио е пожелал да не бъде вписван като Франциск I, а само като Франциск. На френски той би звучал като Франсоа Първи. В този смисъл Берголио би наподобявал класически монарх от 16 в. Не това обаче е целта на името. Свети Франциск е човекът, който се появява в най-трудното време за Църквата - в началото на 12 в. Историята разказва, че една вечер в съня си Франциск чува Божия глас, който го подтикнал да поправи църквата. Първоначално Франциск си помислил, че Бог му нарежда буквално да построи църква. По-късно обаче разбира, че му е заръчано да се заеме с обновяването на ценностната система на Църквата. Междувременно тогавашният римски папа Инокентий III също сънува "малък човек", който с една ръка се опитва да удържи рухващата се базилика "Св. Петър". Впоследствие двамата се срещат. Приет в лоното на Църквата, самият Франциск следва заръката на Исус за завръщане към първоначалото на християнството. Така всъщност това завръщане към изначалните принципи на Църквата, я спасява от разпад. Той става спасителят на Църквата. Франциск е и покровител на природата. Той открива природата като творение на Бога. Визията на папа Франциск за бъдещето на Църквата в този смисъл е подобна. Знаем, че той живее в Латинска Америка изключително скромно, непрекъснато е говорил за състрадание към болните. Затова и когато бе избран, в публичното пространство се припомни онази прочута сцена, когато Берголио целува и умива краката на болни от СПИН. В този смисъл името Франциск символизира завръщането на Църквата на улицата, при хората. А Берголио означава вярност към Църквата и едно друго отношение към бедността. Трябва да отбележим, че самото служение в Латинска Америка е много по-различно от това в останалия католически свят. Там има страшно много свещеници и монаси, литургиите и молитвите се провеждат на улицата.
Значи ли това, че папа Франциск ще играе ролята на милосърдния духовен водач?
Седмица преди конклава, при пристигането си във Ватикана, папа Франциск отишъл при изповедниците и им е казал: "За да бъдете изповедници, трябва да бъдете милосърдни". Това е връщане към някакво особено откриване на ценностите. Това е, което липсва в съвременния свят. Изборът на Берголио за папа не е само геополитическа промяна. Това е връщане към едни ценности, които в даден смисъл са забравени в Европа. Малко е закостенял Старият континент от тази гледна точка. Самият той го е казвал, че религията се е ритуализирала, губейки живата си същност, общението с Бога. В Латинска Америка пък има непосредственост на религията. Има литургии на улицата, молитви. Сигнал не само за отваряне на Църквата, но и обръщане към хората, към младите. Ние сме в състояние на криза, светът е стигнал крайната си точка на едно вцепенение, невъзможност за справедливост. На хората не им харесва начинът, по който живеят. Може да настъпи духовно обновление, да осмислят икономическите и социални проблеми в света. Той категорично има шансовете за обновление на Църквата.
В този ред на мисли трябва ли да се търсят двете лица на папа Франциск - йезуит, а избира име на светец- покровител на бедните? Кои всъщност са йезуитите?
Аз мисля, че самите йезуити при адаптирането си към Латинска Америка са приели много неща от францисканството. При папа Франциск откриваме един особен катехизис на бедността. И именно затова не е типичният пример на йезуит.
Йезуитите и францисканците са много различни. При сформирането на Францисканския орден Свети Франциск дълго време не им разрешава да имат дори собствени книги, да създават библиотеки и прочие. Той им казва: "Не е в това истината. Истината е в Евангелието." Това е до известна степен един антиинтелектуален нюанс, масово християнство. При йезуитите е по-различно. Орденът е създаден по-късно, в началото на 16 в. Предводителят на йезуитите пък е военен. Той дори на бойното поле получава подобно видение за духовния път, по който трябва да поеме. Той прави контрареформацията. И освен трите обета - послушание, целомъдрие и бедност, се вричат и във вярност на папата. За разлика от Свети Франциск, Игнаций Лойола е смятал, че свещениците трябва да бъдат много образовани, иначе Църквата няма да може да просъществува. Те проповядват на местните езици, много са гъвкави в начина си на приспособяване към и за чуждото. Дори понякога ходят цивилни. Заради което и терминът "йезуит" има окраска, като едва ли не "лицемерен". Другите духовници пък не им признават това, че прекалено отстъпват и са гъвкави в търсене на начините си за контакт с хората.
Йезуитите могат да се приемат и за първите културни антрополози. Те изучават отделните култури и смятат, че спецификата на религиозната култура трябва да се пресъздаде на собствения език на хората, а не да се служи само на латински език. Влизат в голям конфликт с владетелите дори, защото дръзват да покръстват индианците, японците, китайците. Затова и орденът е бил забраняван някъде към 18 в. Те са една легенда. Около 40 години не съществуват. Тогава пък Екатерина II приема йезуитите в Русия. Има и една шега, един виц, който те обичат: Кое е общото между Фидел Кастро, Алфред Хичкок и генерал Войчех Ярузелски? - И тримата са възпитаници на йезуити. Йезуитите, пак повтарям, са гъвкави, затова и винаги са гледани с подозрение: какво търсят, какво мислят, какво правят. Смятало се е, че те са "черната гвардия" на Ватикана (ходят с черни раса). Техният генерал на ордена или "padre generale" пък е наричан "черния папа".
А масони ли са йезуитите?
Когато масонството се появява, йезуитите се противопоставят. И навярно в този сблъсък масоните започват да ги хулят и да разпространяват за тях какви ли не истории. Та навярно така тръгва и самият слух, че йезуитите са прикритите масони. Католическата църква е първата световна организация, която заклеймява масонството. И навярно в съзнанието на някоя друга общност, като например комунистическите държави, йезуити и масони са равноположни.
Бунтар ли е папа Франциск?
Папа Франциск е помолил да махнат големия златен кръст от папския апартамент. Възможно е той дори да откаже да живее в папските покои. Когато е пристигнал във Ватикана, сам си е наел стая в обикновен хотел и сам си е платил сметката. Берголио винаги е живял скромно и за него това не е популизъм. В Бразилия е пребивавал в малък апартамент, нямал е шофьор, нито готвач. Ако пък е имал секретар, то неговата функция сигурно е била само в рамките да следи пощата. Несъмнено папа Франциск ще се сблъска с протокола. Той е папа, отричащ статуквото - няма да иска да се вози с папамобила или да живее охолно. Но пък ще бъде принуден да спази някои изисквания, свързани с мерките за сигурност.
Наистина ли папата е приел духовен сан след трагична любовна авантюра?
Тази история се опира на едно писмо, което Берголио изпратил на своята възлюбена Амалия. В писмото се споменава, че ако тя не се омъжи за него, ще стане свещеник. Това обаче е една детска любов, те са били едва 12-годишни.
Изборът на патриарх предшестваше избора на папа. Какво е мнението Ви за новоизбрания патриарх?
За мен и при двата избора - на патриарх и папа, бяха излъчени най-правилните духовници. При избора на патриарх беше ясно, че трябва да се избере най-доброто от възможното. Безспорно патриарх Неофит има онова вглъбение на истинския духовник и същевременно е комуникативен. Аз виждам, че хората много го обичат. Той беше консенсусният избор за сегашния Свети синод. А от гледна точка на агентурното минало на патриарха, прави впечатление, че ДС е твърдяла, че Неофит е фанатизиран духовник, отдаден изцяло на Църквата. Предстоят решаващи стъпки. Той е активен. Още от началото започна да говори за социалните проблеми. Постепенно ще направи стъпки, чрез които Църквата да излезе от традиционната си затвореност.
Ще съумее ли Неофит да повлияе за сплотяването на народа?
В момента българите се отдръпват от всичко. Свидетели сме на тоталното достигане до дъното и то не само в икономически аспект. Кризата е преди всичко социална и обществена. Говорим за криза на ценностите. Има недостиг на надежда, на едно пълно отчаяние. А тенденцията за посегателството към живота сигнализира, че хората спират да различават доброто от злото. Не са виновни само политиците. Има неща в самия модел на обществото, които са сбъркани. Защото в общество, в което няма доверие между хората един към друг, как може да има доверие още по-малко към политиците?! Има една такава теория на Франсис Фукуяма, която гласи, че дори големият бизнес се гради на това, че хората си стискат ръцете. Каквито и битки да се водят - ако няма елементарно доверие, тогава не може да случи нищо.