Виновен ли е Путин за атаката срещу Charlie Hebdo?

Журналистът Алексей Радински (Oleksij Radynski) обсъжда на страниците на полското издание "Krytyka Polityczna" най-странното обяснение на терористичните атаки срещу френското списание Charlie Hebdo и паралелите между ислямизма и режима на Путин:

Да обърнем внимание на една от най-екзотичните интерпретации на парижката трагедия: зад действията на радикалните ислямисти стои скритата ръка на Москва. Путин подхранва обществен хаос във Франция, за да се осигури идването на власт на руските марионетки от Националния фронт. И всичко това, разбира се, с цел да се отклони вниманието на света от войната в Украйна и да се отмъсти на Франция за това, че не му е продала "Мистрал"-ите. Марин Льо Пен и лидерът на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади по този начин са само оръжие във войната за разпадането на Европейския съюз, която води Кремълският самодържец.

Проблемът на този подход е любопитният факт, че това е едно доста често срещано мнение, според което всичко, което се случва в тази част от света, идва от Путин. Този вид мислене в категории на абсолютното зло по-скоро ласкае Путин, отколкото му вреди, въплъщавайки подход и дискурс, които най-добре съответстват на режима на Кремъл. Кремъл иска да изглежда по-важен играч на световната сцена и това е причината, заради която анексира Крим и започна войната в Донбас, а не от желание да има нови територии. На същата цел несъзнателно служи идеята, че Путин е в състояние да управлява почти всяко движение на европейския континент.

Вярата в силата на режима на Путин е един от най-важните източници на неговата реална власт. Въображаемата мощ на режима на Путин обединява неговите почитатели и врагове. Един от най-важните пропагандни успехи на Кремъл беше разделянето на европейската общественост, като на единия си полюс са "разбиращите Путин" (Putin-Vesteher), а на другия полюс - привържениците за по-твърди действия срещу Русия.

Пренебрегва се фактът, че "разбиране" невинаги е равно на "оправдание" и съдържа и рационални елементи. Дори ако в Кремъл се е заселило абсолютното зло, това не ни освобождава от задължението да разсъждаване и да се опитаме да разберем неговия източник. Аналогично - и на ислямския радикализъм в Европа.

Но става дума за Charlie Hebdo. Аз (може би прекалено прибързано) отхвърлих обвинението в този случай срещу Путин, така че нека поставим въпроса по друг начин: какво е общото между идеолозите на ислямския радикализъм и руското ръководство? На пръв поглед всичко изглежда ясно.

И в двата случая имаме грубо манипулиране на общественото недоволство, служещо да се мобилизират най-отчаяните членове на обществото на война в името на поредната "духовна" фантастика ("отмъсти за пророка" или "съживи руския свят"'). Фактът, че руските изтребители все още не прилагат такава груба сила като европейските джихадисти е по-скоро въпрос на време: в края на краищата, войната за "Руския свят" е на малко повече от година, а за ислямския е вече в продължение на десетилетия.

Това, от своя страна, насочва към по-дълбока аналогия, която помага да се "разбира" режима на Путин с помощта на ислямските фундаменталисти. В края на краищата, източникът на тези двете явления се състои главно в безграничното господство на Запада над перифериите и неговата безсрамна нео (колониална) експлоатация. И двете явления - и радикалният ислямизъм в Близкия изток, и фундаменталисткият неокапитализъм в Русия станаха възможни с прякото участие на Запада, ангажиран в кръстоносния поход срещу комунизма. И двете явления са извън контрол, а сега са в състояние да канализират обществения гняв, причинен от (нео) колониалната политика. Накрая, и двете явления ще се засилват, докато истинските им родители, Европа и САЩ, не спрат да експлоатират останалата част от света.

Превод: Ваня Милева