Турците ще избират депутати, но ще мислят за Ердоган

Повечето проучвания подсказват, че предсрочните избори в неделя в Турция няма да се отличават много от предишното им издание през юни т. г.; вероятно ще доведат до „висящ“ парламент, който ще подтикне управляващата консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да формира коалиция с една от опозиционните сили.

Това отбелязва в анализ за Европейският съвет по външни отношения (ЕСВО) популярната турска коментаторка Аслъ Айдънташбаш, която до неотдавна работеше в авторитетния всекидневник „Милиет“.

„Но в страна дълбоко разделена по етническа и религиозна линия, и с разногласия по точната конституционна роля на президента Реджеп Тайип Ердоган, е трудно да си представим гладък път за турската политика в следващите месеци“ - добавя тя.

Аслъ Айдънташбаш

Посоките „ляво“ и „дясно“ не стигат, за да разберем политическия живот в Турция, поясни г-жа Айдънташбаш, която коментира предизборната ситуация във видеоконферентен разговор с журналисти в софийския офис на ЕСВО. „Много са разделителните линии – каза тя – турци и кюрди, леви и десни, светски и религиозно настроени хора...“

13-годишната хегемония на ПСР на политическата сцена беше разбита на 7 юни, когато тази консервативна партия претърпя близо 20-процентова загуба на гласове. За петте месеца оттогава, се оказа, че Турция води две войни.

Провали се мирният процес между властта и забранената Кюрдска работническа партия (споменавана обикновено с турските й инициали ПКК), и двете страни изглеждат готови да възобновят враждебните действия и да се върнат така към ситуацията от 90-те години. Влошени са и отношенията на Анкара с кюрдите в Сирия, които са съюзници на САЩ.

Втората война е официалното присъединяване на Турция в коалицията против ИДИЛ в Сирия и последвалите три ислямистки атентата вътре в страната (по кюрдски цели) с над 100 загинали.

„Веднъж поела по пътя към Европейския съюз – се казва в анализа на турската наблюдателка – Турция сега изглежда все по-въвлечена в сирийския кошмар – приела над 2 милиона бежанци и внесла в своите граници водената в Сирия битка между кюрдите и ИДИЛ.“

В последните месеци президентът Ердоган повиши националистическия си тон не само против ПКК, но и против прокюрдската Републиканска народна партия, която спечели 13% от гласовете на изборите през юни и така не даде на Ердоган достатъчно гласове, за да може той да си узакони разширени президентски правомощия.

Колкото и да е напрегнат политическият климат, в неделя проислямската ПСР вероятно отново ще има най-силен резултат. Социологическите проучвания й „дават“ 40-42 на сто от гласовете (при 40,9% през юни).

В много отношения Ердоган остава едновременно най-уязвимият и най-мощният политик в Турция. Така залогът на парламентарните избори в неделя (точно като предходните местни, парламентарни и президентски избори) е дали ще се свие, или ще укрепне неговата власт.

Ако ПСР спечели повече гласове, това би означавало, че на много избиратели допада авторитарния стил на президента. Обратно, ако резултатите ѝ останат близки до юнските, тя отново няма да може да сформира самостоятелно правителство (за което са необходими 276 места в турския парламент). Това пък ще даде възможност на премиера Ахмет Давутоглу, наследил Ердоган начело на партията, да покаже независимост и да търси коалиционни решения.

„Каквато и парламентарна аритметика да изникне в неделя вечерта - заключава Аслъ Айдънташбаш – вероятно Ердоган ще остане доминираща политическа фигура, следователно и реакциите против него ще останат в центъра на политическата динамика в страната. Добрият вариант би било едно коалиционно правителство, решено да възобнови кюрдския мирен процес, да се залови с икономическите затруднения на Турция, и да спре хлъзгането на нейната демокрация назад.“