Ще върне ли Ненчев наборната армия?

Идеята на военния министър Николай Ненчев за вкарване в мобилизационен регистър на всички български граждани от 18 до 32 години отново раздели обществото и постави въпроса трябва ли да се върне задължителната казарма. Патриотичният фронт и "Атака" настояват в програмите си за наборна армия.

За да предложиш подобно нещо, първо то трябва да мине на референдум и второ - за това трябва да има пари. Къде е този финансов ресурс? Това попита независимият депутат Велизар Енчев пред Нова телевизия. Той уточни, че задължителната казарма ще ни струва 1,5 милиарда лева.

Повод бе предложението на Красимир Каракачанов и ВМРО за въвеждане на редовна военна служба, която да трае 6 месеца. Според тяхната идея онези български граждани, които нямат завършено основно образование и са неграмотни, трябва да се занимават с трудова повинност и усвояване на определени трудови навици и професии.

Енчев предложи задължителна шестмесечна военна подготовка за младежите и в края да има задължителна военна клетва.

Реалистично е предложението за връщане на задължителната казарма. Това е широко одобрявано от обществото. 81% от българите одобряват връщането на Строителни войски". Това пък заяви доц. Милен Михов, депутат от Патриотичния фронт. Не е ясно откъде са данните на Михов, но според последното представително социологическо проучване на Exacta Research Group от 2014 г. задължителна военна служба искат 59% от българите, а 27% са против. Интервюирани са 1000 души от 86 населени места. За възстановяване на казармата са 62% от мъжете, а 28% - са против.

Хората на възраст над 40 години по-категорично подкрепят връщането на задължителната военна служба. Колкото по-млади са респондентите, толкова по-малко са склонни да приемат казармата.

Краят й бе поставен на 1 януари 2008 г., когато бяха уволнени предсрочно всички наборници, постъпили в поделенията през 2007 г.  С  промени в Конституцията задължителната наборна служба отпадна а със закон армията стана професионална.  

Сега със законови промени Министерството на отбраната е на път да върне положението на задължителна мобилизация на цивилни.

Промените са мотивирани с това, че в армията има недостиг на запасняци. "Мотив за това е обстоятелството, че с отпадането на наборната военна служба, възможностите за попълване на въоръжените сили във военно време са силно ограничени. Това води до необходимост от определяне на по-широк кръг от български граждани, които трябва да се водят на отчет и да се извикват във военно време за военна подготовка за защита на отечеството", е записано в мотивите на Военното министерство.

В момента на военен отчет подлежат само българските граждани, които са преминали военна подготовка. Това са бивши военни, сержанти и офицери, всички, които са отбили наборна служба и хора, които са изявили желание да придобият начална военна подготовка. Хората, които се водят на военен отчет, участват в окомплектоването на военновременните формирования.

В същото време от Министерството на отбраната са категорични, че връщането на казармата е невъзможно и заради огромните финансови ресурси, които биха отишли за нови наборници. Издръжката за последния набор през 2007 г. е била средно около 1100 лева на месец, в които се включват храната, облеклото, заплатата и вноските за здраве и пенсии. Сега сумата би набъбнала до близо 2000 лева, категорични са военните.

Каква е световната практика?

От над 190 държави в 105 няма военна повинност. В разширеното географско понятие Европа от 50 държави задължителна казарма има в около една четвърт от тях. Това са Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Норвегия, Естония, Литва, Молдова, Украйна, Русия, Турция, Грузия, Казахстан, Азербайджан и Армения. Част от тях - като Казахстан и Грузия, са на път да преминат към изцяло професионална армия. В Украйна има мобилизация заради окупацията на Донбас и Крим. В съседната ни Гърция службата е 9 месеца с тенденция към намаляване, в Австрия е 6 месеца, а в Дания - 4.

С референдуми Австрия и Швейцария решиха, че армиите им ще са наборни. Ако приемем, че две трети от страните в света са възприели грешния модел на напълно професионална армия и ние се върнем към наборната войска с 6 месечна служба, ще се окажем със зле подготвени войници, които няма да могат да изпълняват задълженията ни към НАТО, твърдят експерти.

Задължителната казарма ще ограничи възможността за участие на българските контингенти в мисии зад граница. Сега професионалните военни и резервистите подписват декларации, че са съгласни да воюват в чужбина. Възниква и въпросът за инцидентите с призованите по задължение военнослужещи.

Министерството на отбраната все още не е разкрило годишните си доклади за инцидентите, нараняванията и смъртните случаи при задължителната служба. Но картинката може да бъде донякъде възстановена: През 2002 г. у нас е имало 4579 военноинвалиди от мирно време. Само за периода 1993-2001 г. в казармата са се инвалидизирали 2612 момчета. 270 от тях са загубили над 90% от трудоспособността си. Най-много са пострадалите през 1997 г. - 414. Пикови години са и 1993 г. - 398 случая, и 1996 г. - 349.

Как служат жените в армиите по света?

На 14 октомври 2014 година парламентът на Норвегия прие закон за въвеждане на задължителна военна повинност за жените. Той ще влезе в сила на 1 януари 2015 година, а наборничките ще започнат служба през лятото на 2016 година. Норвегия е първата европейска държава и първи член на НАТО, където се въвежда задължителната служба за жените. На нея подлежат момичета над 18 годишна възраст, службата е 19 месеца. По-рано жените служиха доброволно (съставляваха 12,5% от 8 хиляди наборници през 2014 година).

Понастоящем задължителен набор за жените съществува в Израел и Мианмар.

На набор в Отбранителната армия на Израел, съгласно закона за военна повинност от 1986 година подлежат жени над 18 годишна възраст, годни по здравословно състояние, не омъжени и без деца. От набор се осбовождават жени, репатрирани на възраст над 17 години.

Момичета от ортодоксални семейства, които се придържат към строги религиозни правила, имат право на освобождаване от военни задължения само ако приемат алтернативна служба. Отказът от служба се наказва със затвор. Срокът на военната служба е 24 месеца. Понастоящем жените съставляват 33% от личния състав на армията. По правило, те работят в небойните части. Около една трета от офицерите в израелската армия са жени.

В Мианмар военната повинност за жените бе въведена през 2011 година. Наборната възраст е от 18 до 27 години.

Освен това, в много държави по света жените могат да служат доброволно.

В САЩ жените бяха допуснати до военна служба през 1942 година, когато като допълнение към корпуса на медицинските сестри, създаден през 1901 година, бе учредена женска спомагателна служба на сухопътните войски. Понастоящем жените съставляват около 20% от личния състав на американските въоръжени сили. Жените-военнослужещи са напълно равни по права на мъжете. Те се приемат на служба на възраст 17-18 години, като задължително условие за приемането им е наличието на средно образование. Минималният срок на договора е две години. Доброволците получават право на избор за рода войски, специалностите, а също и мястото на служене. През 2011 година падна забраната за жените за служба в подводния флот. Днес американските жени се ползват във всички видове въоръжени сили, освен частите със специално назначение.

В канадската армия жените служат от 1895 година. През 2001 година за тях бе ликвидирана последната забрана – за служба на подводниците.

Във Франция жените служат в армията от 1939 година насам. Днес френската армия е най-феминизираната в Европа, като жените съставляват над 22% от служещите в нея. Те са разпръснати практически във всички войски, освен Чуждестранния легион, морската пехота и екипажите на подводниците. От 1995 година на жените е разрешено да пилотират всички видове самолети. От 2014 година те могат да вземат участие в бойни действия.

В Германия през 1975 година жените са получили правото да служат в санитарни войски, а през 2001 година са получили възможността да работят и в бойните подразделения. Понастоящем на договор към армията служат 19 хиляди жени (10% от целия личен състав), които са допуснати до всички видове военни специалности.

Във Великобритания в състава на въоръжените сили през 1917-1919 година са били сформирани Женски кралски военновъздушни сили, Кралски спомагателен корпус на военноморските сили и Женски автотранспортен легион. След свалянето на дългогодишната забрана през 1990 година жените са получили разрешение да служат във военноморските сили, а през май 2012 година за пръв път в историята на страната жена е станала командир на боен кораб.

От 2013 година жените са започнали да служат на подводници. Понастоящем числеността на жените в армията на Великобритания съставлява около 10% от общото число военнослужещи.

В Швеция наборът на жени на служба на доброволна основа е бил разрешен през 1980 година. Законът им гарантира равни права и възможности с мъжете при която и да е длъжност. Днес жените съставляват между 10 и 15% от общото число военни. Жените се приемат на служба на възраст между 18 и 25 години (във военновъздушните сили – до 23 години).

В Испания жените служат в армията наравно с мъжете, през 1989 година са били свалени всички ограничения за тях. Понастоящем те съставляват 14% от целия личен състав на въоръжените сили на страната.

В Иран съществуват женските батальони „Аз-Зохра“. Това са женски специални подразделения, влизащи в полувоенната групировка „басидж“ към министерството на вътрешните работи. Тези подразделения действат под егидата на Корпуса за стража на ислямската революция. Момичетата получават специална подготовка в специализирано учили близо до Техеран, създадено в края на 80-те години на миналия век. То е единственото по рода си в света.