OffNews.bg

Потреблението не генерира растеж

Как изглеждат разхищенията на правителството и кризите, предизвикани от тях, през погледа на бюджета за следващата година? Лошо. Въпреки че потресаващият технологичен прогрес и породеното от него увеличаване на богатството и благосъстоянието са станали възможни единствено чрез непрекъснатото прилагане на либералните политики, които са практическо приложение на икономическите учения, в бюджет 2016 няма и намек за приватизация и дерегулация. Финансовият министър Владислав Горанов го характеризира с термини като „стабилност”, „реалистичност” и „резултати“. Но с дефицит от 1.8 млрд. лв., или 2% от брутния вътрешен продукт, бюджет 2016 г. е на държавното потребление и дълговата спирала. В него личат:

- отказ от реформи;

- твърде бавно свиване на бюджетния дефицит, макар правителството да казва обратното;

- прекалено високи очаквания към икономиката;

- изключително ниска ефективност на публичните ни разходи (със същите разходи бихме могли да получим два пъти по-високи резултати);

- липса на ясни индикатори за постигане на заложените цели.

Предвиденият в бюджета ръст от 2.1% до 2,6 % на реалния БВП е твърде оптимистичен не само заради събития вън от България като китайската икономическа стагнация и гръцкия финансов срив, но и заради очакванията на правителството потреблението да е основен двигател на икономически растеж. Върху идеята да се повишават държавните разходи дори за сметка на дълг и така да се генерират разходи, съответно доходи за първичните получатели и да се акселерира търсене, производство, доходи, се базираше дълго време антикризисната политика на държавите. Надеждата беше, че така икономиката ще излезе от кризата. Но кризата уж свърши, а тази правителствена политика продължава. Простите сметки показват, че в бюджета за следващата година стойността на „акселератора на Кейнс“, който показва колко доходи се създават в обществото през 1 лев държавни разходи, е под единица. А трябва да е поне 1,2 , за да е ефективен. Акселератор единица означава, че примерно полицаите, които напоследък искат все повече пари, като ги получат, ще ги пъхнат автоматично под дюшека и няма да ги похарчат. Къде ще ги държат при отрицателни стойност на акселератора не знам. А трябва да ги похарчат, за да създадат доход и на други групи от населението, което пък съвкупно да генерира мечтания от правителството растеж. Това очевидно няма как да се случи догодина.

Гарантирано ще задлъжняваме обаче. Бюджетът за 2016 г. предвижда 5.3 млрд. лв. нов дълг. Ако правителството изтегли целия допустим нов дълг (29.8 млрд. лв). ще стане направо страшно. Дългът на България ще достигне 33.8% от БВП, при двойно по-ниски стойности само преди 3-4 години.

По сметки на ИПИ за плащане на лихви по стари дългове всеки гражданин ще трябва да отдели по средно 112 лв., което е повече от парите за наука, култура и спорт взети заедно (общо 80 лв.). Накратко: взимаме нов дълг, с който да финансираме дефицит, тоест отново се влиза в спирала на дълга, от която няма как да излезем по този начин. Ние не сме в рецесия в момента и няма обективни икономически причини да се случва това. Рецесията може да се разглежда като период на временно спадане на производството, увеличаване на безработицата и други в резултат на продължителна инфлация. Според Симеон Дянков вече сме в дългова спирала.

Затова пък се задават нови данъци и такси. Ще ги плащаме естествено ние, гражданите. А обществена подкрепа се печели с намаляване, не с повишаване на данъците. Тоест, с дясна политика. Дясната политика се подкрепя от дясномислещи хора. От началото на мандата си досега уж дясноцентристкото правителство по-скоро ги отблъсква. Ще видим докога.