КРС прави конкурс по "монтанското право", ВАС бави обжалването
Повече от два месеца Върховният административен съд (ВАС) бави завеждането на дело срещу скандалния, пълен с юридически абсурди конкурс за седми мултиплекс, който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви.
Въпреки че процедурата по конкурса трябва да бъде спряна, докато тече обжалване, това не се случва. Напротив - конкурсът си продължава с разглеждане на офертите, а ВАС от 18 февруари досега не е завел дело по жалбата на един от кандидатите. Обичайно това отнема около седмица-две, коментират юристи.
Конкурсът за оператор на седмия мултиплекс за цифрова телевизия бе обявен под натиск от Брюксел, след като Европейската комисия съобщи, че завежда дело срещу България в Съда на ЕС в Люксембург заради нарушена конкурентна среда при издаването на предишните шест лиценза за мултиплекси. Всички те отидоха при фирми, близки до банкера Цветан Василев.
Новият конкурс обаче очевидно е само "за замазване на очите на Еврокомисията" и е пълен с примери за т.нар. "монтанско право" (фраза, влязла във фолклора като синоним на законодателната дейност на мнозинството от ГЕРБ). Решението на КРС за откриване на конкурса е пълно с противоречия с нашето и европейското законодателство, а на места противоречи и само' на себе си.
Ето няколко примера:
Според Закона за електронните съобщения (ЗЕС), преди да се приемат решения с обществена значимост (каквато несъмнено има цифровата ефирна телевизия, тъй като засега пряко всеки един български зрител), се провеждат обществени консултации. В Решение 2221 на КРС е посочено, че се откриват консултации, но всичко е само на хартия. Съобщение за такива консултации не е публикувано нито в някой от националните всекидневници, нито на сайта на КРС, както изисква законът. Нещо повече - комисията не е показала по никакъв начин - чрез публикация на сайта си или кореспонденция, че е разгледала и получените становища за заинтересовани от конкурса страни.
Тези несъответствия обаче бледнеят пред факта, че конкурсът е обявен за неясни честоти, които ще бъдат освободени - евентуално! - в бъдеще неопределено време. Никъде не присъства конкретен срок, в който комисията гарантира, че мултиплексът ще заработи. При внимателен прочит на решението на КРС става ясно, че победителят попада в затворен кръг. Той ще получи лиценз за честоти, които сега се ползват от Министерството на отбраната. То ще ги освободи, когато финансовото министерство отпусне средства за това. Финансовото ведомство обаче отстоява позицията (записана в Плана за цифровизация), че би отделило бюджетни средства само ако икономическата ситуация позволява. А както знаем, в момента тя не позволява. Откъдето следва, че седмият мултиплекс ще бъде спечелен само на хартия, на която в дух на благопожелания ще бъде записано, че някога, при по-добри времена, може и да заработи.
Освен на бизнеслогиката, това противоречи и на ЗЕС. В него е записано, че честотният спектър в лиценза трябва да бъде "индивидуално определен" и КРС може да прави конкурс само за "конкретен радиочестотен спектър".
Най-комичната част от "монтанското право" на КРС идва на страница 13 в конкурсните книжа, където далекосъобщителният регулатор пише, че "с оглед определянето на радиочестотната лента 790-862 MHz за цифров дивидент 64-ти телевизионен канал за зона на обслужване Русе ще бъде заменен с нов канал, след приключване на процедурата по международно координиране". Следва логичният въпрос как някоя телевизия ще пожелае да използва услугите на седмия мултиплекс (чиято работа е да разпространява сигнала й до всички точки на страната), когато той няма да има покритие в Русе. Зад формулировката "процедура по международно координиране" е скрита неудобната истина, че свободен ресурс за Русе няма и за там ще трябва да се търси друг канал, не 64-ти. Но кой ще е той, самата КРС не казва. Вероятно защото не знае.
Победителят в конкурса обаче ще има проблеми не само в Русенска област. От останалите 11 честоти, с които трябва да покрие с тв сигнал населението на страната, 8 се ползват от Министерството на отбраната. И така проблемните области стават повече от непроблемните. Не е ясно ще има ли и кога честоти и в Благоевград, Пловдив, София, Варна, Стара Загора, Видин и Плевен. Засега само Смолян, Кърджали и Шумен имат незаети от военните честоти.
За капак на всичко спечелилият конкурса е изправен и пред друга "правна бомба": да се окаже с лиценз от конкурс, условията на който се обжалват и могат да бъдат отменени в съда. Засега сигурно е друго. Към 1 септември, когато цифровизацията на ефира трябва да е финализирана, тя ще стартира в абсолютно монополна среда. А от това не печелят нито телевизиите, нито драгият зрител, нито свободата на словото.