Имат ли децата право на гражданска позиция и на участие в протести

 Aнализ на www.Advocati.org. Заглавието е на редакцията.

Тези дни в медиите беше огласена информация за необичайната осторожност на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) по отношение закрилата на деца, които евентуално са станали „жертва“ на участие в антиправителствени протести.

15-годишната Деси Николова е привикана на разпит заедно с баща й, за да обяснява пред органите на реда защо ходи на протести. Разпитът е провокиран от изключителната бдителност на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), която по принцип проспива брутални нарушения на детски права (например в домовете за деца без родителска грижа), но се самосезира немедлено, след като до вниманието й достига фотография на непълнолетната Деси, която протестира.

На фотографията (автор – Стефан Стефанов) виждаме момичето разплакано да прегръща полицай с шлем на главата, който стои в кордон с лице към протестиращите. „Сред полицаите имаше и добронамерени – коментира по-късно в социалните мрежи самата Деси. Този, който държа за раменете, имаше малко кръв по носа, явно се беше ожулил. Видях как пазеше хората и опитваше да спре полицаите да ни бият. Разплаках се и му казах да се пази. Той ми отвърна: „Дръж се! Всичко ще е наред!“ Очите му бяха насълзени...“.

Цитираната фотография обиколи световните медии и вероятно така е достигнала до канцелариите на ДАЗД, за да стане повод за самосезиране на Агенцията.

Сигналът до СДВР е изпратен на 25.11.2013 г. и се позовава на изключително тенденциозната публикация в www.SvobodnoSlovo.eu от 16.11.2013 г. под заглавие „Нов скандал! Протестна мрежа експлоатира нашите деца, къде е Агенцията за закрила на детето?“, където се „разкрива“ възрастта на Деси и се прави извод, че тя няма право да участва в протести, тъй като това било право само на пълнолетните, които съгласно Изборния кодекс (ИК) могат да гласуват. Използваме случая да посочим на юристите от www.SvobodnoSlovo.eu и на тези от ДАЗД, че ИК не третира по никакъв начин правото на протест. Чл. 6, ал. 1, т.т. 1-3 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) изброяват изчерпателно кой не може да участва в подобни събития – това са гражданите, които „носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети; са в очевидно пияно състояние; са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване“. Нещо повече – чл. 12 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), явяващ се устройствен и за самата ДАЗД, изрично определя, че „всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес“. Безспорно протестът е форма на изразяване, а въпросът дали имат интерес децата от това да живеят в държава, управлявана прозрачно и в полза на обществото, остава дискусионен.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗЗакрД „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически (...) дейности“. В цитираната публикация авторите от www.SvobodnoSlovo.eu навеждат клеветни и обиждащи твърдения, че „Деси и другите пубертети, които за забавата са на улицата (...) са използвани от политиците за недостойни цели“, като интерпретират неправилно разпоредби от трудовото право (все едно Деси е била на работа в онзи момент), без да наведат нито един аргумент за доказване на набеденото използване (наемане на работа) и за разясняване естеството на недостойните цели. И ако активизирането на ДАЗД е обяснимо предвид разписаните по закон нейни функции, то упоритото привикване на Деси и родителите й в СДВР буди истинско недоумение, след като бащата на момичето Филип Николов недвусмислено заявява: „Много добре знам, че Деси ходи на протести. Даже ходим заедно, а аз винаги съм в първите редици“. Подобно изявление по наше мнение изчерпва недвусмислено разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), според която „родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето, и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност“.

Автоматично след изявление като горното и в контекста на цитираните разпоредби СДВР би трябвало да прекрати оказвания натиск спрямо семейството на Деси – в противен случай това може да се тълкува като опит за сплашване и ограничаване на основното право на гражданите съгласно чл. 43, ал. 1 от Конституцията „да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации“. Подобен натиск би бил пряко посегателство срещу демокрацията.