Зелено потребление или балканска гротеска?

Българинът харчи средно по 26,90 лева за кисело мляко месечно. В най-добрия случай – когато взима решение да се храни здравословно – той купува нискомаслено кисело мляко. Няма как био киселото мляко да бъде конкурентно, макар и приготвяно от мляко от животни, на които не са давани антибиотици. Няма как в потребителската му кошница да присъства мляко, което струва три пъти повече. Било то и със зелен етикет.

Да се говори за зелено потребление, без това да е с пазарни или политически цели, е рядкост. Има едни разпоредби там..., трябва да намалим консумацията..., пък и докторът каза... Не. Населението не е достатъчно информирано, не се интересува и не е склонно да плаща повече за категориите „еко” и „био”. Дори когато усилията, които се изискват, са минимални, ние се оправдаваме с „няма време” или „няма смисъл”.

Не е нужно човек да бъде ревностен защитник на екологични каузи, да участва в демонстрации или да членува в „зелени” политически партии, макар че, казват, гражданското съзнание е от изключителна важност. Светът би изглеждал по-добър, ако спрем да изхвърляме годна за консумация храна, например, тоест ако се откажем от излишествата. Или ако шофьорите се откажат от високите скорости и рязкото набиване на спирачки. Но трябва да признаем – зеленото потребление често е недостъпно. И тъй като трупането на капитал е водещ мотив за всяко действие в днешно време, изниква въпросът – не е ли зеленото мислене нов инструмент за печалба на определени кръгове? Или действително е начин за ограничаване на безотговорното консуматорство? Сложно...

Според едно изследване, проведено наскоро от изследователския център на водещ университет у нас, българите не са единодушни в мнението си по тези въпроси. Немалка част от тях остават скептични и не намират никакъв смисъл в разделното изхвърляне на отпадъци, например. Според тях разноцветните контейнери са едно голямо цветно недоразумение, тъй като така или иначе боклукът се изхвърля заедно на сметището. Тайните, а може би вече не толкова тайни интереси на фирмите, които се занимават с почистването и преработването на боклука, са повод за множество коментари, в които се споменават думите „електорат”, „рушвет” и „политици”. С усмивка бих искала да отбележа, че лично аз съм виждала неведнъж как различни хора умишено оставят празните си бутилки от бира не в контейнерите за събиране на стъкло, а до тях. За да ги намери някой клошар, който събира бутилки и ги предава в пунктовете.

Но пък в същото изследване анкетираните посочват, че контейнерите за разделно събиране на отпадъци пред техните домове не се изпразват редовно... И наистина, дори в София човек може да попадне на мръсна и миришеща лошо улица, по която се разхождат бездомници с пълни колички. И все пак, би могло да бъде и по-лошо. Ако почистването в столицата бъде прекратено за три дни, би настанала... всеобща смрад. Което си е сериозна заплаха.

Относно био храните, в България масите все още не правят разлика между домашно произведените зеленчуци, плодове и животински продукти – онези, които бабите гледат в дворовете си – и храните, които се произвеждат при специални условия. Вторите изискват допълни усилия, комплексни условия и търпение, заради което държат високи цени. Но въпреки това за българина те остават неоправдано скъпи и с недостатъчно вкусови качества. Доверието към био продуктите в никакъв случай не може да бъде определено като развито или високо. Напротив, хората не вярват, че храните със специален етикет наистина са био. Освен това, ако цените на обикновените храни и био храните се доближат, повечето българи биха купували преимуществено обикновени храни и съвсем малко био храни. Причината – био хлябът киселее, био доматите са с пластмасов вкус... Друга причина е убеждението, че у нас няма достатъчно ефективен контрол върху производството на този тип продукти. За надеждни страни-производителки хората смятат основно Германия и някои азиатски държави.

В същото време, немалко потребители се отказват от покупката на определени продукти поради факта, че те или техните опаковки замърсяват околната среда или като цяло не са екологосъобразни. Така например, някои хора избягват да купуват риба тон, защото са запознати с факта, че при улова на риба тон в мрежите често попадат и делфини, които впоследствие умират. По друга причина – бавното разграждане на пластмасата – някои българи са се отказали от иначе предпочитани безалкохолни напитки, които се продават в пластмасови бутилки, или от кафе в пластмасова, а не в картонена чаша. И както ставаме свидетели напоследък, в България се появи и се разширява активен кръг от граждани-защитници на екологични каузи. Независимо дали става въпрос за застрояването на плажна ивица или за обезлезяването на гора, тези хора са навън и настояват.

Ще се върна отново към проучването за зеленото потребление. Част от анкетираните, независимо дали са посочили доход на домакинството до петстотин или до хиляда лева месечно, определят материалното положение на своето домакинство като „добро”. Основният им мотив е, че щом могат да покриват задълженията си и да посрещат разходите си за храна и прилично облекло, значи живеят добре. Същите споделят, че според тях в България това означава да живееш добре. Повече от това засега остава невъзможно.