Защо държавните служители не плащат осигуровки? Това тема табу ли е?

Темата за тенденцията към увеличаване дефицита в пенсионния фонд отново е на дневен ред след публикуване на нов актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ).

В този документ се предлагат два възможни варианта за да се запуши „дупката” в Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Първо, да се увеличат съществено – повече от два пъти – осигуровките за пенсии през следващите десетилетия.

Второ, да продължи нарастването на дела на вноските от държавния бюджет, с които да се осигурява изплащането на пенсии в страната.

Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще прекрати трудовата си дейност, проблемите на пенсионно осигуряване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера мнозинството граждани дават своя принос за поддържането на тази важна социална сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в незавидно състояние – значителна част от нейните разходи се покриват от държавния бюджет, т.е. пак от данъците на същите тези граждани. Иначе казано, голяма част от работещите днес в страната плащат два пъти, а резултатът е скромен – в по-голямата част от случаите – ниски пенсии за днешните възрастни хора и неясно какви за бъдещите им получатели.

От само себе си се разбира, че за да се промени това положение, е нужно да се увеличат приходите на НОИ. Освен по посочените по-горе два начина това може да стане чрез разширяване кръга (базата) от внасящи осигуровки за пенсия. Това означава, че към вече плащащите своите вноски работещи българи да се добавят и тези, които досега не са имали принос в това отношение. Става дума за народни представители, министри, държавни служители, военни, полицаи, прокурори, съдии и др., които сега се осигуряват от държавата, т.е. от останалите данъкоплатци.

Ала този – трети – способ за увеличаване приходите на НОИ изобщо не се споменава както от политиците, които ще трябва да решават проблема, така и от експертите по темата. Иначе казано, съществува табу върху обсъждането на този вариант за действие. Що се отнася до пряко заинтересованите от запазването на сегашното статукво, то омертата е разбираема.

Недоумение обаче предизвиква мълчанието на професионалистите, работещи в областта на пенсионното осигуряване. А аргументи за узаконяване на практика, при която всички получаващи трудови възнаграждения чрез изразходване на публични средства сами да плащат осигуровките си за пенсия, има. Най-малкото в Конституцията ни е записано, че нашата държава е „социална”. Това означава, че отношенията между нейните граждани са регулирани според записаната пак там общочовешка ценност „справедливост”.

Сигурен съм, че огромното мнозинство от българските граждани биха одобрили премахването на привилегията на някои свои сънародници да не поемат грижата за осигуряване на своите старини. Ако това изключение се премахне би възтържествувала солидарността между всички работещи в страната сънародници.

Добрин Тодоров, преподавател по философия