Възможности и проблеми при енергийното обновяване на сгради в сферата на производството и услугите

През миналата седмица ефективно стартира приемът на проекти по още една процедура от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), насочена към подобряване на енергийната ефективност по отношение на сгради, използвани от предприятия. Настоящият анализ разглежда основни моменти от условията за участие и изпълнение на проектите. На следващо място се обръща внимание на тези изисквания от процедурата, които претърпяха сериозна промяна в хода на проведеното обществено обсъждане. Също така е необходимо още в началото да се направи уточнението, че това не е процедура за подобряване на енергийната ефективност на фирмите като цяло, а за обновяване на техния сграден фонд.

Фокус на процедурата и нейното място в НПВУ

По същество, процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“ е единствената, насочена към бенефициенти от производствения сектор и сектора на услугите в рамките на компонента „Зелена България“ от НПВУ. Същата следва да се разглежда като част от поредицата мерки, ориентирани към енергийно обновяване на сградния фонд в страната или т. нар. саниране, като в определени случаи тези мерки се комбинират и с използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствени нужди.

Това обяснява и защо процедурата не е част от Програмата за икономическа трансформация в НПВУ. Процедурата не е насочена към подобряване на конкурентоспособността на компаниите и затова по нея не са допустими дейности, които биха довели до намаляване на енергопотреблението в предприятието във връзка с негови индустриални, производствени или технологични процеси. Мерките за енергийна ефективност в случая следва да са свързани със сградата, в която дадено предприятие осъществява своята стопанска дейност. Това разграничение е от съществено значение за компаниите от производствения сектор и е в по-малка степен определящо за фирмите, които се занимават с търговия и услуги.

Съответно – сградите, които са обект на обновяване, следва да имат стопанско предназначение, като фирмите могат да бъдат от почти всички икономически сфери на дейност – производство, търговия, услуги (вкл. туризъм). Сградата, за която се кандидатства, задължително трябва да бъде собственост на кандидата и той следва да може да докаже своето право на собственост или учредено право на строеж по отношение на нея. В рамките на един проект могат да бъдат включени до три сгради на кандидата, които отговарят на изискванията по процедурата.

Необходимо е да се отбележи, че окончателният вариант на Насоките за кандидатстване се отличава съществено от публикуваните от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) преди половин година документи за обществено обсъждане. Промените в случая са били до голяма степен необходими, тъй като включват редица уточнения и детайли, които липсваха в първоначалната версия. В същото време това може да се разглежда и като напълно нов документ, който на практика не е преминал през обществено обсъждане. Затова и настоящият анализ акцентира върху тези моменти, които могат да бъдат определени като нови за потенциалните кандидати.

Как се разпределя финансирането по процедурата

В окончателния вариант на документацията са обособени два компонента, между които е разпределен общият бюджет от 235 милиона лева. Компонент 1 е насочен към предприятия от производствения сектор, а компонент 2 обхваща предприятията от търговията и услугите. На тази база – две трети от общия бюджет е отделен за компонент 2, а останалите средства са за компонент 1. На следващо място, както и преди – този бюджет е допълнително разделен на три части, според мащаба на кандидатстващите предприятия – 25% са заделени за малки предприятия, 35% за средни и 40% за големи.

Това е до голяма степен и единственият начин, по който МРРБ се опитва да формулира някакъв приоритет в рамките на процедурата, като се опира на презумпцията, че големите предприятия са и най-енергоемките. Извод, който е най-малкото спорен, тъй като енергоемко по-скоро би било производството на дадено предприятие, а в случая процедурата е насочена най-общо към саниране (реновиране) на сгради и както може да се види и от представените документи – от значение е по-скоро каква сградна площ ще бъде обновена. Същевременно, независимо от това, дали предприятието е малко или голямо, определящо за допустимостта, а и за класирането на проекта всъщност е дали може да се достигне заложеният процент енергийни спестявания. Този въпрос е разгледан в детайли по-нататък в анализа.

В сравнение с първоначалната версия на Насоките за кандидатстване са намалени размерите на безвъзмездна финансова помощ (БФП), за които може да се кандидатства. Микропредприятията могат да кандидатстват за БФП от 35 до 100 хиляди лева. За малките предприятия тази сума може да достигне до 300 хиляди лева. Средните предприятия могат да получат БФП от 100 до 500 хиляди лева, като за големите предприятия сумата може да достигне до 1.5 млн. лева.

В рамките на процедурата са предвидени два режима на държавна помощ, при които се предоставя подкрепа, като при условията на режим деминимис интензитетът на помощта е 65% (за разлика от първоначално предвидените 100%), а при условията на инвестиционна помощ за мерки за повищаване на енергийната ефективност – интензитетът варира от 35% до 65% в зависимост от района на изпълнение на проекта и категорията на предприятието.

Какво трябва да се постигне с проектите и какви дейности се финансират

Основните цели, които кандидатите трябва да постигнат с проектите си, за да получат финансиране, са свързани с изискването за постигане на минимум 30% спестяване на първична енергия за всеки обект от нежилищния сграден фонд. По отношение на сгради, които са в сферата на търговията и услугите е необходимо и да се постигне клас на енергопотребление минимум „В“. Това поставя един от основните въпроси, насочени към потенциалните кандидати, а именно – възможно ли е да се постигне 30% спестяване на първична енергия и в кои случаи. При това посоченото условие е минимално за процедурата. Следва да се има предвид, че критериите за оценка дават предимство на проекти, които предвиждат и по-висок процент (до над 50%) на енергийно спестяване.

Посочените прагове (проценти на енергийно спестяване) трябва да бъдат удостоверени посредством предварителна и последваща оценка, извършена по реда на Закона за енергийната ефективност, като режимът се различава за сградите от двата компонента – производствени и такива за търговия и услуги.

В тази връзка по проекта може да се финансира първоначалното обследване за енергийна ефективност (като то ще се финансира, само ако проектът бъде одобрен), дейности за СМР, за изготвяне на инвестиционен проект, за авторски и строителен надзор. В случай, че е избран режим на държавна помощ де минимис, по проекта може да се финансира и последващото изготвяне на независима експертна оценка от сертифициран енергиен одитор.

Тъй като това е един от най-често срещаните въпроси в практиката, важно е да се отбележи, че кандидатите нямат право да подават предложения за вече реализирани дейности или за такива, които се отнасят до сгради, които не са пуснати в експлоатация. Допустими са само дейности за обновяване в действащи/използвани към момента на кандидатстване сгради.

Но дори и вече функциониращи, ако сградите са относително нови, остава въпросът, дали същите биха могли да бъдат „обновени“ по начин, който да гарантира поне 30% енергийни спестявания.

Извършеното първоначално обследване за енергийна ефективност на съответната сграда е определящо за кръга от мерки, които следва да се включат в проектното предложение на кандидата. Проектите следва да включват изпълнение на енергоспестяващи мерки в цялата сграда и обследването следва да обхваща всички нива и помещения в сградата, с цел изготвяне на реалистични обследвания за енергийна ефективност.

По отношение на производствените сгради, избраният за изпълнение пакет от енергоспестяващи мерки трябва да осигури най-малко 30 % спестяване на първична енергия спрямо базова линия на енергопотребление на същата сграда. Изрично се подчертава, че в този случай става въпрос за енергопотреблението само на сградата, без да се включва консумацията/потреблението на енергия от технологичното оборудване, съоръжения за промишлени системи и др. Последното би могло да доведе до чисто практически проблем, тъй като е възможно да възникнат затруднения при разграничаването на двата вида консумация на енергия.

За сгради на предприятия в сферата на търговията и услугите следва да се спазват изискванията за изготвяне на обследване за енергийна ефективност и сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация. Съответно за тези сгради е приложимо и изискването за постигане на клас на енергопотребление „В”, както и минимум 30% спестяване на първична енергия.

Тези уточнения по процедурата са съществени и с оглед на обстоятелството, че в първоначалния вариант на Насоките за кандидатстване не само, че не се правеше разграничение между видовете сгради, но и се изискваше достигане на енергиен клас „А“ или постигане на близко до нулево нетно потребление.

Проектът на кандидата също така може да включва изграждане на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в сградата или в близост до сградата. Това е допустимо, ако те са за собствено потребление и с цел осигуряване на сградата с енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и др. Произведената енергия от такова съоръжение не може да бъде предмет на търговска сделка за покупко-продажба.

Подготовка и изпълнение на проектите

Проектите следва да бъдат изпълнени в рамките на 24 месеца от сключване на договор с МРРБ, като в този срок кандидатите следва да могат да проведат тръжни процедури за избор на изпълнители на съответните дейности, както и да осъществят дейностите по обследване на сградата с цел доказване на очакваните и постигнатите спестявания. Във връзка с изискването за провеждане на тръжни процедури е необходимо кандидатите да обърнат внимание и на това, по какъв начин ще изберат изпълнител за първоначалното обследване на своите обекти, тъй като това реално ще се случи преди одобрението на съответния проект.

С оглед на обстоятелството, че при кандидатстване е необходимо да се представи първоначално обследване на съответния обект, както и документи във връзка с необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда, срокът за подаване на проектни предложения е по-дълъг от обичайното и е до 15 юни, 2023 г.

-----------

Мартин Петков е юрист и работи по европейски програми и проекти от 2003 г. Има опит в публичния и в частния сектор, свързан с подготовка, управление, наблюдение и оценка на програми и проекти по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за справедлив преход и други национални и европейски програми. Лектор и експерт в областта на обществените поръчки и тръжните процедури (вкл. осъществяване на предварителен и последващ контрол), оценка на проекти по схеми за безвъзмездна помощ, изготвяне на правни и сравнителни анализи.