Възходът на крайнодесните и популистите в ЕС: Има ли лекарство за този проблем?

"Русия вижда в Европа плячката си, която рано или късно ще получи в резултат на нашите спорове; подбужда анархия у нас,

надявайки се да се възползва от разлагането, което тя сама улесни..." 

Цитат от книгата на маркиз Адолф дьо Кюстин "Русия през 1839 г."

Изборите за Европейски парламент през юли, които отбелязаха исторически възход на крайно десните партии, бяха само прелюдия. Те постигнаха рекорден резултат и родиха притеснения, че ако се обединят в една група, ще станат втори след Европейската народна партия. За щастие до това не се стигна, но червената лампичка светна ярко.

Крайнодесните действително постигнаха огромни успехи на изборите за Европейски парламент (ЕП). Станаха първи в държави като Франция, Австрия, Белгия, Италия и заеха второ място в Германия и Нидерландия.

Доскоро за подобно влияние на ксенофобски партии и евроскептици на най-високо ниво в европейската политика изобщо не можеше да се говори. Сега са над 150, но за щастие не могат да постигнат "промяната на курса", най-вече заради вътрешната си разнородност.

Но има и друга причина:

Падането на предпазителя

Колкото и недоволни да са европейците от управляващите елити, особено по отношение на миграционната политика, за огромна част от хората радикално дясно или крайно дясно все още продължава да е травматично плашило. Спомен за мракобесните времена в Европа през ХХ век, диктатури и войни. За ваксина с изтичащ срок, изискваща реимунизация.

Във Франция на изборите за Европейски парламент победител стана партията на Марин льо Пен "Национален сбор", която взе над 31% от гласовете. Това реално бе над два пъти повече гласове от тези за формацията на президента Еманюел Макрон (14,6%). Загубата принуди френския държавен глава веднага след излизането на първите резултати да признае загубата си и да насрочи предсрочни парламентарни избори.

Месец по-късно те нарисуваха една съвсем различна вътрешнополитическа картина във Франция в сравнение с френския евровот.

Новото ляво обединение "Нов народен фронт" спечели на втория тур на парламентарните избори. На второ място остава коалицията около президента Еманюел Макрон "Заедно", която бе загубила катастрофално вота за ЕП, а крайната десница, водена от Марин льо Пен и Жордан Бардела, се нареди чак на трето място, въпреки че бе спечелила първи тур.

Как и защо се случи това?

Просто проработиха защитните механизми, които са част от западната демокрация. След първия тур много от кандидатите, класирани на трето място, не се явиха на балотаж и подкрепиха кандидатите, които са срещу представителите на крайната десница. Изграждането на такъв "санитарен кордон" във Франция не е прецедент. Отдавна в страната не е необичайно обединяването на усилията на лявото и десницата в моменти, в които устоите на демократичната система са заплашени.

Много подобен сценарий се разиграва и на регионалните избори в Германия. През септември три от федералните провинции имаше такива - Тюрингия, Саксония и Бранденург. Там крайнодясната "Алтернатива за Германия" се представи изключително силно - спечели вота в Тюрингия и зае втора позиция в другите две провинции. След това отново се стигна до преговори между наглед твърде различни в политическите си възгледи формации само и само да не вече , се оформя санитарен кордон срещу крайнодясната "Алтернатива за Германия". Тя спечели вота в Тюрингия и остана втора в другите две провинции. Но преговорите се водят без АзГ.

На масата са десните от Християндемократическия съюз, левите от ГСДП и левите популисти от Съюза на Сара Вагенкнехт (ССВ). Последната формация бе създадена в началото на тази година и се развива повече от успешно. ССВ до известна степен наподобява Алтернатива за Германия в любовта си към Кремъл и Путин и антиимиграционното си говорене.

И въпреки че до някаква степен Западът е съхранил механизми за защита, истината е, че разломът е доста сериозен, особено чрез хибридната и финансова намеса на Кремъл към различни антисистемни политически шарлатани. Намесата на Путинова Русия в кампанията за Брекзит и последвалите разкрития, че идеологът на кампанията Найджъл Фараж е финансиран от пропагандната мрежа на Маргарита Симонян и Раша Тудей не провокира достатъчно силна реакция за противодействие. После това се повтори с Марин Льо Пен, политици от Алтернатива за Германия. "Пробитите"  не са един и двама. 

Щом в традиционните европейски демокрации се отваря широка врата за популистки и крайни формации, то какво да кажем тогава за страните, които доскоро бяха отвъд Желязната завеса? Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия са емблематични примери за неприкрити лобисти на влияние на Русия и Китай. Въпреки че и двамата няма от какво да са особено доволни от летните избори за Европарламент.

Партията на Орбан "Фидес" спечели вота и взе 11 евродепутатски места, но за първи път от много години има силно представяне на друг политически играч. Консервативната партията "Тиса" на Петер Магяр взе 7 места в ЕП. В Словакия пък Фицо изненадващо загуби вота, въпреки че малко преди това имаше атентат, който се очакваше да сплоти привържениците му.

Съвсем крехките демокрации

Хибридната намеса на Кремъл е особено силна в съвсем крехките демокрации. Показателен пример затова са Молдова и Грузия. В тези страни Путинова Русия също инвестира, и то много успешно, в партийно строителство и корумпиране на местни политически авторитети и резултатът от това е видим. Въпреки силните проевропейски настроения в задкавказката република местните управляващи от партията Грузинска мечта, правят всичко възможно да отклонят страната си от Европа и да я върнат отново в руската сфера на влияние. 

Преди броени дни Молдова за малко не се върна с години, ако не и с десетилетия назад. Чрез местен олигарх, избягал с милиард долара от страната в посока Москва, бяха похарчени милиони евро за купуване на гласове за проруски кандидати и за гласуване с "не" на референдума за членство в ЕС. Кампанията за малко не се увенча с успех. Гласовете в полза на евроинтеграцията изпревариха с по-малко от процент противоположната опция. Вотът бе спасен основно от молдовската диаспора в чужбина, която бе категорична в подкрепата си срещу ЕС. Москва обаче частично изпълни целта си, играейки с цели 9 проруски кандидати за президент, част от които популисти. Това разпиля вота и действащият проевропейски президент Мая Санду получи по-малко гласове от очакваното и ще трябва да се яви на балотаж срещу проруския кандидат Александър Стояноглу.

Дори в "натовската" Северна Македония става все по-видно отдалечаването на перспективата за членство в ЕС. Новите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ - партия, която съвсем спокойно може да бъде наречена популистка - само декларативно се бори за евроинтеграцията на Скопие. Реалните действия са в обратната посока. Скопие вече обяви, че спира работата по коридор номер 8, който ще свърже Бургас с Дуръс в Албания и пристанище Бари в Италия. Проектът е изключително важен не само за ЕС, но и като логистичен маршрут за НАТО и фаворизира ново трасе към Белград. Министри от правителството на Мицкоски редовно използват език на омразата спрямо България и настояват за преразглеждане на преговорните условия за членство - нещо, което на практика е невъзможно. Резултатът вече е плачевен - стигна се до отделянето на Албания, която започна преговорите за ЕС сама. В същото време официално Скопие си търси нови проруски приятели в Сърбия и Унгария.    

Има ли лек срещу крайнодесните и популистите?

Според политолога Огнян Минчев разрастването на десния популизъм в европейската политика се стимулира от отживялата представа за политически монопол, която левите и центристки партии на пост либералния мейнстрийм продължават да отстояват на всяка цена.

"Този политически монопол продължи да съществува по инерция през последните две десетилетия, въпреки убедителните свидетелства, че общественото мнение в повечето европейски страни все по-малко подкрепя определени политики на "либералния консенсус" от последната четвърт на 20 век. Либералната демокрация не е система на власт в полза на либералите. Тя е ценностен, идеен и институционален механизъм за съвместяване на различни визии и политически убеждения в управление чрез компромис", категоричен е той.

Според Минчев най-добрият пример за разминаване между елитите и общественото мнение е политиката на ЕС по въпросите на имиграцията и неслучващата се интеграция на новодошлите гастарбайтери и мигранти в западната цивилизация.

"Лекарството срещу радикалното левичарсво и авторитарния десен популизъм е възстановяването на легитимния и добронамерен демократичен диалог между различните политически възгледи и техните носители в европейската политика. Това може да се случи когато започне да преобладава стремежът към постигане на разумно съгласие по основните проблеми на европейската политика като алтернатива на културните войни и на стратегиите за авторитарен контрол както вляво, така и вдясно. Не е вярно, че новата десница е изцяло авторитарна. Освен Орбан, в Европа имаме и Джорджа Мелони. Вляво също можем да разграничим популистките платформи от легитимните прогресистки политики. Ако разумът не вземе връх, популистките полюси вляво и вдясно могат да сложат край на тази Европа, която познаваме и която трябва да ценим - въпреки претенциите си към нея", категоричен е политологът.