Василев и Пеевски готвят болонезе и спорят пред зрителите? Да бе...

Представете си Делян Пеевски и Асен Василев да хапват заедно спагети по телевизията, кротко развивайки идеи за България. Край тях е Ахмед Доган. Костадин Костадинов и Крум Зарков разказват за прочетени книги, представяйки се в различна светлина пред 6 милиона зрители. Слави Трифонов е на диван, говори за музика. На дивана посядат и другите.

Невъзможно? Да. В Дания обаче е

Току-що там отминаха парламентарни избори, а кампанията бе съпроводена с телевизионно предаване, събрало в тиха атмосфера 12 лидери на основни партии. Правеха приблизително гореописаното, а с това зрителите научаваха за характери, приоритети, осъзнати и или неизбежни грешки, причини... Има и такъв свят!

Предаването се казва Højskolen, каналът – TV2. Форматът е заимстван от белгийския Het Conclaaf, превърнал се по-рано в център на местния политически дебат. Идеята е не просто политиците да бъдат представени в човешка светлина, или да се стимулира културния диалог. Концепцията е политическото общуване да произвежда смисъл, който е невъзможен при скандалите в институциите, изискванията на пиарите, репликите и времевите ограничения на диспутите, интервютата, позите пред фотографите, плиткостта на статусите в X и Meta, секундите в Tik_Tok… Демокрацията като човечност и култура, а не сеир. Политиците пак спорят, пак се различават един от друг, пак са опоненти. Дори медия пак е посредник... Но със стремеж към дълбочина и добронамереност, отдавна забравени в политиката.

За целта лидерите се уединиха за денонощие сред меките цветове на дървена мебел, модератор им бе популярна датска водеща. Излъчиха се няколко серии. Зрителите видяха как крайния националист Мортен Месершмит готви болонезе на компанията, хапват. Премиершата Мете Фредериксен отваря темата за музика.

Свирят джаз или тактуват, отговарят на викторини,

играят игри. Покрай всичко това се обсъждат неравенства, доходи, екология, мигранти, бъдещето на Европа, мястото на Дания в света, войните, Гренландия... Кой как влязъл в политиката, мечтата му каква била като дете... Върли опоненти спокойно спорят пред мивката с чиниите. Както при всеки тиймбилдинг, участниците показваха скривани в стандартното ежедневие качества, раждаше се взаимно любопитство. Но и зрителите имаха възможност да ги видят в нова светлина, да направят по-информиран избор, да се забавляват и разсъждават по всичко онова, което не е „още от същото“.

Както всичко на света, форматът не е идеален. Има уловки, създава илюзии, стимулира лицемерие. Обаче донесе качество на датската изборна сергия.

И никой не остана недоволен

– продуцентите си направиха шоуто, политиците рекламата, зрителите видяха нещо повече. Форматът показва как всички може да имат полза като се създава стойност, без пошлост – урок за онези, които са научени чрез скандал, кич и ритници да правят политика и шоу. Да, урок и за българските политици, телевизии и шоумени, ако въобще са разбрали за това предаване.

Не може да не се отбележи, че датската политическа култура традиционно е по-различна не само от българската. Тя е по-различна и от американската, а българската и американската все повече си приличат чрез пристъпените прагове на цинизъм, агресия, нахалство. Но все пак датският пример следва да се популяризира. А ако се опита с него, не би поникнал на гола поляна. В Дания, САЩ, България и на много места по света политическите противници прекарват доста време насаме, криейки от избирателите. В личните им взаимоотношения има колкото неприязън, толкова и намерени допирни точки поради пресметливост. Повече време заедно пред камерите би извадило наяве една истина.

Иначе изборите потвърдиха лидерството на социалдемократическата партия на Фредериксен, но с много лош резултат. Досегашната лява управляваща коалиция не събра мнозинство, блокът отсреща е още по-далеч от него. Няма вреди от тиймбилдинга.

Следете новините ни в GoogleNews