Трябва да решим три много тежки проблема със Северна Македония

Началото на разговори, на човешко общуване, на някакви, дори не особено убедителни, общи иницативи от типа на десети пореден старт (на думи) на жп връзката, е много положително в отношенията със Северна Македония. Премиерите Кирил Петков и Ковачевски трябва да бъдат поздравени за смелостта да започнат, без бързи перспективи за успех и с огромни рискове да бъдат разкъсани от вътрешни опоненти и "приятели".

Помежду ни има поне три, свързани помежду си и много тежки, проблема:

1) Поколения на насаден враждебен исторически разказ, който е в основата на националните ни митологии. Използвам "национална митология" в съвсем положителен смисъл - модерната нация има нужда от нея и тя е по необходимост различна от тази на съседите, особено когато съседите са братовчеди.

Този разказ е съчетан със съвсем реални исторически травми, за които пък твърде малко се говори и липсва съгласие в двете отделни общества, камо ли помежду ни. Тези травми не са исконни, "идентитетни" - те започват с убийството на Сарафов и Гарванов, минават през десетилетия на вътрешна гражданска война в Македонското движение и ролята му в българските вътрешни конфликти от 20-те, поведението на българската окупационна администрация 1941-44г. и зловещите Титови чистки.

2) Наличие на вътрешни елити във всяка от държавите, пряко свързани със службите на тоталитарните режими, които - по изградено вътрешно убеждение и/или в служба на външни интереси - работят неуморно и упорито за предотвратяване на всяко сближаване. Тези елити имат преобладаващо влияние в службите, в много медии и в самия отговорен дипломатически състав.

Те не се колебаят - пак казвам, понякога с добри намерения - да прекършат почти всяко постижение на дипломацията. Но преди всичко - да използват историческия разказ, за да взривят общественото мнение и политическия пейзаж. На няколко пъти, особено след историческото сближаване през 1999-2001 г. при двойките Стоянов-Трайковски и Костов-Георгиевски, те вкараха "българската карта" в политическия дебат в Скопие и разрушиха всички изградени мостове. Наша заслуга беше, че държим "македонската карта" извън партийната политика, но всичко отиде по дяволите през 2019 г. и още си е там.

3) Наличие на силни външни интереси, които не желаят сближаване между България и Северна Македония, а напоследък - на такива, които искрено работят за сближаване с ловкостта и историческите познания на слон, който подрежда стъкларски магазин, с извинение за изтъркания, но в случая твърде уместен, шаблон.

Тук е добре да имаме предвид, че неспособността на нашата дипломация, когато обяснява проблемите, да излезе от националната митология и да влезе в реалните исторически травми, е сериозен недостатък. Едно от ключовите изисквания за хора, които се занимават с външна политика, е истинско, задълбочено и критично познаване на историята. А това, адски меко казано, липсва.

В резултат на тези проблеми, между народите ни, че и между, съвсем буквално казано, братовчедите от двете страни на границата, има тежка криза на доверието. Във всеки наш ход, в Скопие виждат прозрака на ново разделение и амбицията да "ги обединим", или по-точно - поделим с Тирана - в рамките на ЕС. Във всеки ход на македонското ръководство, ние виждаме риска общото ни битие в ЕС да не е братство, а постоянно ръчкане на "институциите", винаги податливи на малцинствени оплаквания, да признаят някакъв македонски характер на Пиринския край.

Тази криза на доверие, съчетана с постоянни провокации от вътрешни и външни фактори, системно превръща политици, отдадени на сближването, в негови крайни и опасни врагове. Примери десетки, последните - болезнено пресни.

Да се върна в началото - доверието се гради с общуване. И доверието между народи твърде често е бивало заслуга на изстрадано и заслужено лично доверие между лидери. Важно е Петков и Ковачевски да продължават да си говорят. И няма значение на какъв език.

Важно е също Борисов и Мицкоски да мълчат, а ако не - да бъдат игнорирани, защото българо-македонските отношения на никаква цена не трябва да бъдат предмет на партийно-политически игри.

А в момента най-важно е Радев и Пендаровски да не пречат. Ако могат да помагат, да изградят доверие помежду си - чудесно. Ако не могат или не искат, да оставят лидерите, на които двете конституции възлагат отговорността, да опитат да си свършат работата.

И накрая ще изкажа едно лично мнение. Ще си позволя, доколкото въпросът за българите в Конституцията на РСМ не е част от Декларацията на 44 НС, от която български политик не бива да се отклонява.

Въпросът с индивидуалните човешки и граждански права на българите в Северна Македония е ключов и непреодолим. Той е въпрос на принципната годност на РСМ да бъде член на ЕС.

Въпросът с конституционната и конститутивната роля на българската общност в Северна Македония обаче е безкрайно по-проблемен. Лековатото му подхвърляне в преговорите е повече провокация към българската национална позиция. Аз съм исторически убеден, че хората с българско съзнание са в основата на формирането на днешната македонска нация. Не наред с македонци, албанци, власи..., а много, много повече от тях.

Разбира се, фактът, че хора с българско съзнание са сложили основите на македонската нация, никога не може да бъде осмислен, нито изговорен, еднакво от двете страни на границата. И не е зле да бъде, за начало, осмислен, в трагичната си важност, от нашата страна.

Б. ред. - Радан Кънев е евродепутат от ДСБ/ЕНП. Мнението му е разпространено през профила му във фейсбук.